мен ми идва наум че мъртвия, като мъртвия вътрешно, душевно е толкова сломен че трябва да му бъдем състрадателни и да му помогнем по някакъв начин и защото той е толкова беззащитен в момента..не е задължително да му помагаме де, просто да разберем неговот състояние...примерно о.о
Или може би ... че дори да е мъртав той може да ни е враг, защото ще ни преследва мисълта по него. Това добре, но не е по темата
Ако темата беше "Мъртия ни е враг" по-лесно....
идеята ми беше че можеш да разгледаш нещата и по по-разчупен начин, не буквално. Темата е тъпа ако я разглеждаш буквално. Излез от рамките (:
п.п. мъртЪв
Може да направиш съпоставка със стихотворението ''Един убит'' на Димчо Дебелянов, в смисъл, че войната взима всичко на войника, заличава индивидуалността на войника, превръща го в част от мнозинството, просто за да изведе накрая една цифра за съотношение на силите между воюващите. Потърси анализи на стихотворението и ще откриеш информация
Мъртвият, след като вече не е сред живите, не е наш враг, защото въпреки деянията си приживе, той няма какво да ни направи сега..Греховете му са опростени един вид..Хубаво е да споменеш и това, че всеки има право на достойно погребение, независимо какъв е бил преди..
Да си чувала израза "За мъртвия или хубаво, или нищо"?