Еднообразието в една връзка....

[Violenza]

Честно да ви кажа, и аз не знам какво точно искам да кажа. Нещо не съумявам да си формулирам мислите правилно.
Хм, да речем, че въпросното еднообразие, в каквото и да се изразява, го свързвам с най-голямата близост, а не с нещо досадно. Тоест, да си опознал партньора напълно (знам, че напълно-то е утопия, но общо казано...), да знаеш всичките весели/кисели физиономии, да знаеш как реагира в дадена ситуация, какво мъничко нещо може да го вбеси или зарадва много. Оттам пък го свързвам със сигурността във връзката, която лично за мен е изключително важен фактор.
За постоянството също ми хареса, за него не се бях сетила.
Просто... Физическото еднообразие за мен е невъзможно да не се достигне в един определен момент, просто се случва покрай всичките задължения и на двамата. Вървенето по план обаче не ми пречи, удобно ми е. За чувствата по-горе споменатото, също мисля, че в един момент откъм разнообразие биват изчерпани, колкото и многопластови да могат да бъдат, но това за мен не променя силата им сама по себе си. Дори изпитани милиард пъти, пак могат да са също толкова обсебващи и каращи те да се чувстваш на седмото небе.


едит: Може би когато еднообразието се препокрие с безразличието към ежедневието, желанията и чувствата, тогава би било пагубно за връзката.

[sneering]

човек е такава дълбочина от различни съвкупности,че ми е много чудно как обратно на нормалното-хората си писват един от друг вместо да се задълбочават.
Именно еднообразието сплутява личностите,разнообразието ги разделя защото при него има шум..Само в тишината се чува шепота (ако може да се чуе)
Така че,може би не говорим за еднообразие или разнообразие а просто хора които не си допадат.