- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Избухливост -> чувство за вина
Не знам дали съм единствения,но доста често избухвам за дреболии и се чувствам ужасно докато не си "върна тъпкано",на дадения човек.После пък усещам,че съм прекалил и пак се чувствам ужасно и изпитвам чувство за вина.Това доста често ми създава проблеми,както със семейството,така и с други хора.Как мислите,че мога да се справя с тези състояния ?
Тренирай. Изкарвай си ядът чрез спорт, а не върху хората.
Тренирам активно...
Дай примери за неща, които са подтикнали желанието ти за отмъщение.
И аз бях така доскоро. Виж, целта е да има момент на осмисляне между хрумването на дадено действие и изпълнението му. Аз примерно в няк'ви спорни ситуации, когато вече майките и женската рода са единственото, останало в ума ми, бавно и дълбоко си поемам въздух, което ми дава възможност да заобиколя пряк конфликт. 'Щото, макар и заобиколена от дебили (в университета говоря), се считам на годинки, 'дето не навсякъде ми е детска градина Малина, да ста'ат страхотии. Въпросът е да не вземеш и твърде много да таиш, че ш' си скапеш нервната система пък и разни разнообразни хоро ще вземат да играят на главата ти. Лошотията невинаги е минус, ама да има повод за нея.
Я някой да сподели съвети с това как да спрем да таим нещата, които ни човъркат :Д
В какъв аспект? Ако е таиш неща по темата, то просто ти е нужна дипломатичност. Банално е, тоооолкова космополитън стайл, но ако говориш спокойно и си изкажеш критиката, започвайки с нещо позитивно, а не с тон на упрек, планини се подместват. През последните месеци все такива неща ми се налага да говоря с най-добрия си приятел и нито веднъж не сме се сдърпвали на тази тема.
Примери хиляди.Миналата седмица госпожата по математика ми взе контролното за втори път,защото се обърнах,а на всички други им прави забележка,само на мен ми го взима.И след това се чувствах ужасно 2 дни бях болен мислех го тва и така...И отидох и вместо да я изчакам преди часа да поговорим я направих на гъз пред целия клас.Изкарах,че ме дискриминира и какво ли неСега ме мрази,но поне ми олекна...
много си объркан и комплексиран младежо , глей си насочваш агресията там където трябва , щом изпитваш съжелание значи си го изкарваш на слабите,неправилни неподходящи хора
вземи се успокойне всеки ти е враг и не всеки заслужава такова отношение
тия проблеми идват от теб не от другите
за да ти взима контролното значи те е нарочила , заради агресията ти е възможно да е , ако си неучтив към нея си и влязал в черния списък. никой няма да ти се кефи ако се отнасяш неуважително към него/неяприеми го като твоя грешка и се поправи докато все още си във възраст в която е лесно , като минат годините става по трудно да си оправиш характера
![]()
като искаш да прекаляваш влез в някое циганско гето и там ще има хора с които да се сбиеш лесноили другият вариант да си намериш хоби и да се успокоиш
![]()
Много си емоционален и в един момент самоконтрола ти се изплъзва. Следващият път като ти се прииска да наредиш някого ,пробвай да го направиш "like a boss" Вкарваш сериозното и страшно лице, без сцени и викове , и спокойно казваш какво мислиш ^^ Честно казано това е доста по-стряскащо , поне според мен . Опитай тази емоционалност да я канализираш в нещо полезно за теб. Ще откриеш баланса , само не спирай да го търсиш.