Доброволчество

[JustaLittleKid]

Не знам доколко е подходяща тази тема за "Училище и приятели", но ми е интересно какво е мнението ви за доброволческата работа, за хората, които се занимават с доброволчество, и някога били ли сте самите вие доброволци?

[DisappointedDreamer]

Доброволка съм отдавна. Запалих се в България, когато започнах с charity campaigns. Два случая, които ясно си спомням бяха 3-ти клас, когато продавахме собственоръчно направени коледни картички, и събраните пари дарихме в дом за сираци. В 5-ти клас пък направихме мартенички и участвах в благотворителна акция "Мартеничка - символ на здраве и дълголетие", от която имам и грамота за 1во място <3 - най много събрани пари.

В Стокхолм съм редовна доброволка в the local soup kitchen. Знаете американския вариант - събират се, правят супа и раздават на бездомните и бедните. При нас е почти същото, но раздаваме сладки, напитки, супа и сандвичи, и много други. Веднъж в месеца е, цял ден. Има няколко уикенда, в които имаме така наречените natt vandringar, в които обикаляме нощем, раздаваме хигиенични продукти, дрехи и т.н.

Смятам, че е чудесно, ако повече хора прояват инициативата да се ангажират да помагат, ако имат възможността. Ние лично не приемаме пари, защото е много лесно да бутнеш 100 крони и да обърнеш гръб, вместо да дойдеш да помогнеш или да отидеш до магазина да купиш това, от което се нуждаем.

Но същевременно е страшно изморително психически и физически. Психически - защото се сблъскваш с много хора, и техните истории, случаи и неволи. Също така изискват много търпение и силен характер, защото хората могат да бъдат много нахални и дори сме имали случаи на побоища и сърдене. Физически, защото не е лесно да стоиш на крак 10+ часа, като същевременно ние се нуждаем от помощ при разтоварване на палатки, маси и столове, и т.н. Прибирала съм се с мускулна треска в ръце, крака и гръден кош.

Ноо, обожавам да помагам! Запознала съм се със страхотни хора и самото доброволчество отваря очите ти за много неща в живота.

[mayaaa]

В Стокхолм съм редовна доброволка в the local soup kitchen. Знаете американския вариант - събират се, правят супа и раздават на бездомните и бедните. При нас е почти същото, но раздаваме сладки, напитки, супа и сандвичи, и много други. Веднъж в месеца е, цял ден. Има няколко уикенда, в които имаме така наречените natt vandringar, в които обикаляме нощем, раздаваме хигиенични продукти, дрехи и т.н.

Това е много хубава идея, жалко, че в България на се практикува.

[JustaLittleKid]

^Всъщност в България има нещо подобно.
Има целогодишни кухни за бедни, организирани изцяло от доброволци, ето ти един такъв пример: https://timeheroes.org/ptpidoves/460

Аз лично знам за две социални кухни на територията на София, едната е гореспоменатата, където се раздава храна всяка неделя, а другата е в ж.к. Дървеница - всеки вторник и четвъртък: http://milostiv.org/adresi.php?i=6

[DisappointedDreamer]

^Мхм.
Като цяло.... Ужасно стресиращо е, натоварваш се по всякакъв възможен начин и накрая се прибираш мръсен и пребит. Но самия акт на помощ е прекрасен.

Бих искала да съм доброволец в някоя болница, старчески дом или приют за животни, но всичките ще ме натоварват 100 пъти повече, и не знам дали бих издържала. Живот и здраве като се преместя в Шотландия есента ще се поразровя дали има възможности за гореспоменатите неща и ще се включа, ако събера смелост :Д

[Fisherman]

премести се в лапландия след тва

[DesireToFire]

Бях доброволец в Български Червен кръст (а и още се имам за такава) около 2-3 години. От както се преместих да уча в чужбина нямам възможност да участвам в акциите, но лятото ще започна отново. Няма по-прекрасно занимание. Само трябва да се прави наистина с желание. Адски много ми промени виждането към света, не бих си прекарала свободното време по никакъв друг начин. С много хора съм се запознала и по сбирки и кампании, а и национали обучения. Има чудесни деца в домовете, на които трябва да се помага не само финансово, но и да им се обръща внимание. Защото всяко едно от тях би се зарадвало много повече, ако седнеш с него и нарисувате нещо заедно на двора с тебешир, отколкото ако му купиш опаковка пастели и моливи. А много от организациите стигат до дарения и фондонбиране. Кръводаряването също си ми остава една от любимите кампании. За съжаление от близо 2 години се опитвам да даря кръв, но все ме връщат защото не им отговарям на критериите. Тук (Англия) има много възможности за доброволчески дейности, но са малко организациите които правят няколко дейности. Главно се набляга на отделни кампании. Засега съм blood ambassador към националният им кръвен център, догодина се надявам да имам време за повече неща.