Цитирай Първоначално написано от EinGutesKind Виж мнението
Значи не те обгражда с достатъчно любов, както казаха над теб. Аз не казвам родителите да са цял живот груби, но не и постоянно да оставят да им се качват на главата. Баланс, поощрения и санкции. Друг пример: едно лапе в блока нон стоп крещи, тропа, реве, тръшка се (без никаква причина) и някой като направи забележка на родителите - дете било ... на него като му кажеш нещо от тип да е по-тихо или да млъкне, отговорът е писък - е как да не му отвинтиш няколко шамара?
Повярвай ми, аз цял живот съм обградена от прекалено много любов от родителите си /чак понякога ме задушават хаха/, та страха не се е дължал на това...Пък и точно в този период /както споменах, малко след това беше животоспасяващата ми операция/ едва ли някой родител би спрял да показва обичта си към детето си..Дето има една дума, аз съм можела да умра на операционната, а тя ще се държи студено и т.н. Знаеш ли кога?

Относно твоя пример-това вече си е до възпитание, не до бой..Родителите са го глезили и то е започнало да пищи и да врещи като му се откаже нещо...Нито аз, нито брат ми сме правили такива изпълнения дори като бебета..