Стара история.

[OverDrive]

Тя. Тя е стара история. Човек от миналото, като хубава книга в библиотеката, забравил си, че си я чел, но като я видиш ти се иска пак да я изчетеш. Въпреки, че знаеш какво се случва и не винаги ти харесва. Това е моят случай. Знам какво ще се случи ако я потърся отново. Ще я поискам отново. Ще искам да е моя. Идеята за нейното съществуване ме влюбва. Това е единственото нещо, което ме влюбва. Не съм влюбчив, всяка следваща връзка - бърз провал. Ако я потърся начинът, по който ще се стекът обстоятелствата няма да ми хареса. Защо? Не сме един за друг, освен като приятели, но приятелството й ме дразни. Мога да я прегръщам като приятел, но не и като повече. Не сме един за друг. Аз съм пресметлив, аналитичен, не съм човек на изкуството, а човек на науката. Тя е емоционална с променливи настроения, които ме убиват, тя е импулсивна, владее се от сърцето, а не от разума. Несъвместимостта ни ме кара да я искам. Всеки път с нея, всяко излизане е като да рова в безсмислието за смисъл - няма нужда да се виждаме, но въпреки това го желая с цялото си същество. Понякога, когато видя стара наша снимка ме наляга такава меланхолия, че просто трябва да седна. Усещам присъствието й. Случвало се е да сънувам празна стая, непрогледно тъмна, но пълна с нейния аромат и сякаш усещам присъствието й, въпреки че не я виждам и въпреки че знам, че я няма. Постоянно пробвам с други момичета, все пак минаха повече от две години, но никоя не ми дава тази емоция. Чувствам се зле, защото използвам всяка следваща. Излизам все с невероятни момичета, които аз не мога да оценя, които други с радост биха оценили. Сякаш тя е била първата ми любов, която е оставила в мен някакъв фитил. Всяка дума за нея, всеки парфюм, който тя е имала, всяко място на което сме били, дори когато някоя друга използва, някоя нейна фраза - запалват този фитил и аз изгарям. Принципно досега в живота ми съм се отърсвал спокойно от всичко - лоши навици, други неуспехи, но не мога да се откъсна от нея, не и напълно. Опитвал съм и със спорт - бокс, фитнес, тенис - помагат, но не напълно. Сещам се рядко за нея, може би два-три пъти в месеца, но когато се сетя все едно изживявам всяка емоция, която съм изпитал с нея в рамките на минути - държи ми влага с часове. Все още имаме нормални отношения, чуваме се чат пат, каним се на рождени дни, ако се засечем някъде изоставяме всяка работа и оставаме двамата да си говорим. Не знам каква е целта на темата, вероятно да чуя и странично мнение

[paradosou]

Погледнах ти набързо другите теми... изглеждаш свестен, въпреки че като всеки си имаш слабостите.
Как завършиха преди нещата? Може би да сте във връзка сега няма да е толкова обречено, колкото е било някога. Или направи всичко по силите си, за да провериш, или отпиши окончателно. Ще се сещаш по-рядко за нея, ако не се бориш с желанието си; да заставаш супер често срещу него само би подсилило страха ти (не е точната дума, ама да не изпадам в подробности ). Избереш ли вариант 2, т.е ново момиче в бъдещето, все ще се разделиш със статуса си на необвързан. Гаранция, че даже емоцията ти ще е още по-силна като срещнеш подходящата.

[OverDrive]

Имам си слабите страни и слабостите, не зная в кой смисъл си го използвала, но да имам и от двете. Та преди нещата завършиха цивилизовано и студено. Чисто и просто изчерпване - спряхме контакт. Нямах нужда да говоря с нея, да я виждам, с променливите си настроения ме убиваше. Преди аз бях различен. Нямах толкова самочувствие, оставях й се повече, вярвах й прекалено много въпреки стотиците неща в нея, които ме побъркваха. Сега? - сега тя си е тя, същата, но аз...аз съм съвсем различен. Сега съм по-отдръпнат, по-студен, по-предпазлив, по-пресметлив, гледам на нещата от високо, самочувствието ми го позволява. Сега нещата са дори по-обречени. Аз съм леда, тя е огъня, тя ме топи. Нямам страх да се изправя срещу желанието ми за нея, страх ме е, че няма по-подходяща за мен. Колкото и грозно да прозвучи съм опитвал с всеки тип момиче, които съм намерил, за да определя поне какъв тип жена би трябвало да търся за себе си.. Е не съм намерил... за жалост..

[paradosou]

И как мислиш изчерпването е спряло да бъде изчерпване? Какво се е променило? Хрумна ми нещо и като отговориш може би яснотата ще се покаже.

Нямам страх да се изправя срещу желанието ми за нея, страх ме е, че няма по-подходяща за мен.

Все си мисля, че има. Щом си социален, имаш много контакти. Въпросът е какво ще се случи с моментната ти дилема.

Колкото и грозно да прозвучи съм опитвал с всеки тип момиче, които съм намерил, за да определя поне какъв тип жена би трябвало да търся за себе си.. Е не съм намерил... за жалост..

Не звучи грозно. Т.е зависи от контекста на тълкуванието де . В реда на нещата е да опитваш да разбереш кое ти пасва, почти всички го правим, просто формите са различни (и не всички имаме сбърканото усещане, че сме грабнали каталог). Ако не си залъгвал момичетата, всичко е ок.

[OverDrive]

Изчерпването не е спряло да бъде изчерпване. Въпреки че отношенията ни от романтична, а дори и от приятелска гледна точка са изчерпани, аз продължавам да я обичам, не съм влюбен в нея, а я обичам. По мой си начин. Досега във всичките ми следващи връзки е било скучно. Няма емоция, няма го живеца, няма я искрата. Всяко момиче е чудо за три дни. Интересно ми е, но в първата седмица или две, но не повече. Просто ми писват. НО тя, тя не ми е писнала за всичките тези 3-4 години от нашето познанство все ми е интересна. Под интересна имам предвид да я опознавам, да научавам нови неща за характера й, който е невероятен, въпреки че е и толкова дразнещ на моменти. Интересен ми е начина, по който мисли, общува, говори. Не съм срещал друг човек като нея...

[Takaki Tono]

Много интересна тема, братле. ОТдавна не се се бях логвал тука, но уви твоята тема ме накара. Защото припознавам себе си в написаното. И при мен имаше едно момиче за което даваш много. Намекнах че имам чувства и всичко се осра. Но по= тъпото е че след нея всяка друга ми е скучна, безразлична. Както ти каза- няма го живеца. И станах някак си по- студен. Може би така е трябвало, може би всички в един момент ставаме толкова студени...

[OverDrive]

Много интересна тема, братле. ОТдавна се се бях логвал тука, но уви твоята тема ме накара. Защото припознавам себе си в написаното. И при мен имаше едно момиче за което даваш много. Намекнах че имам чувства и всичко се осра. Но по= тъпото е че след нея всяка друга ми е скучна, безразлична. Както ти каза- няма го живеца. И станах някак си по- студен. Може би така е трябвало, може би всички в един момент ставаме толкова студени...

Същата работа съм и аз... Беше ми дама на бала, излизахме много пъти, много ми беше яко с нея, но някак ВЕЧНО имаше напрежение между нас. В погледите се виждаше, в разговорите, постоянно имаше нещо напрегнато.

[Takaki Tono]

Даа точно. Много пъти се се е случвало просто да я гледам отплеснато в очите ( а може би влюбено). И тя все ми се усмихваше и ме питаше "какво има". Може би просто трябваше да я целуна. А сега хем ми се иска да се виждаме, да прекарваме време заедно, но има и други работи който ме спират и не съм сигурен дали ще има смисъл
Пък и сега всяка друга я сравнявам с нея. Надявам се да го преодолея това някой хубав ден.

[Lilanda]

Ох дали си човек на изкуството, не знам, но пишеш страшно хубаво..Чак аз почувствах всичко описано от теб..

Всеки в живота си има човек, който никога няма да забрави..Някои се женят/омъжват за този човек и живеят с него до края на дните си, а другите..Другите го изтърват и после просто съществуват..Ако можеш да си я върнеш, недей да бъдеш от просто съществуващите..Дори и да поемаш известен риск, според мен си заслужава..Опитай се да поговориш с нея..Очи в очи..Опитай се да разбереш дали ти си този един човек за нея, както тя е за теб..Дори и да не се получи, поне ще знаеш, че си опитал..;д

[Takaki Tono]

За това, че ако изпуснеш точния човек, след това просто ще съществуваш не съм много съгласен. Защото според мен щастието ти не трябва да зависи от някой друг, а от теб самия. Но иначе,да...несъмнено ще бъдеш една идея по сив ,ако си с някоя просто за идеята, а не с въпросното момиче.
Но от друга страна, може би тва е част от съдбата ти, братле. При мен, след като не се получи така както аз исках започнах да тренирам, напоследък се запалих по здравословното хранене, здравословния начин на живот и т.н. и т.н.

[OverDrive]

@Lilanda. Точно за този тип хора говоря. ЧовекЪТ, в които виждаш съвършенство в несъвършенството, човекът, който желаеш да е добре дори да не си част от неговия свят. Такъв човек е тя за мен. Понякога просто се изправям пред факта, че съм обичал, че ме е боляло, но това е смисъла на битуването. Всъщност според мен във всемира ила тотален и пълен баланс. Заслужил съм си го. Или поне така мисля за крехките ми двадесет години живот. Нека речем, че й кажа? - тогава какво? - приемаме, че и тя някога е имала някакво влечение. Но сега е с друг. Тогава какво? Отново се връщам на кота нула. Но този път ще знам, че някой друг е успял да я направи щастлива така както аз не можах. Ще съжалявам...о! колко много само, че не съм аз. Но ще съм и щастлив, че тя е добре дори не с мен.

@Lilanda - благодаря за хубавите думи. Не се занимавам с изкуство, просто обичам да чета. Хоби ми е дори

[Ssummerjam]