Преодоляване

[XTREMEFREERIDE]

Няма универсална рецепта. Обаче има едно клише, което е много вярно - промяната започва вътре в теб. Колкото и акъл да събереш от тука или където и да попиташ, нищо няма да подейства както искаш за твоя конкретен случай. Докато не намериш сили в себе си да поискаш да го преодолееш. Така че не търси кусурите в другите или в него. Търси ги в себе си и работи върху връзката със себе си. Когато си станеш самодостатъчна и живееш в хармония с личността си, тогава връзката с другия е най-хубава. В противен случай, ще си все на това дередже, без значение към кого си насочила чувствата си.

Абсолютно същото бих те посъветвала. Работи върху себе си. Сама знаеш, че в теб има някакъв проблем, след като под влиянието на силна емоция правиш неща, за които после съжаляваш и знаеш, че не е трябвало да бъдат сторени. Намери своя начин да контролираш емоциите си, да ги разбираш, да ги насочваш така, че да не предизвикват хаос в и около теб.

Аз също имах такъв период от живота си. Първоначално не осъзнаваш какво си причиняваш чрез безсмислените компромиси, които правиш. От гледна точка на сегашната ми връзка, направо не мога да повярвам какви неща съм търпяла и толерирала в предишната. И, не, не е от злоба. С години градя тази преценка. Аз приключих предната си връзка, защото човекът, с който съм в момента още тогава, на приятелска основа, ми показа, че може да има много по-стабилни и свестни мъже.
И най-важното - какво заслужаваш ти? Дали това, което получаваш е еквивалент на усилията, които полагаш? Ако не е, време е за нещо ново. Нещо по-добро.

[sometimes_]

Абе, явно наистина има хора, които просто не се преодоляват. Забравяш ги за малко, после се появяват отнякъде уж случайно и пак започваш да се замисляш... Сега се замислих, че е имало двама мъже в живота ми, за които мислех, че никога няма да преодолея и, че винаги ще мисля за тях. Интересното е, че в момента се чудя как изобщо съм се занимавала с тях и какво съм им харесвала.

[LadyDi]

Абе, явно наистина има хора, които просто не се преодоляват.

Няма хора, които не се преодоляват, освен ако не си ги изгубил по естествен път. Дори и тогава се научаваш да живееш с липсата им.

[marilyn]

Имала съм такъв случай и преодоляването не беше лесно, но не е невъзможно. Гадно е, защото някой, към който имаш чувства се държи зле и ти в един момент не приемаш това, а си даваш още зор уж с надеждата нещо да се оправи. Е, мина малко време и си казах, ох, какво правиш? Защо си го причиняваш? И много бързо започнах да мисля за промяна. Някой преди мен каза, че промяната започва вътре в теб. И това е така. Защото около всеки човек има поне един, който наистина го заслужава и си струва. За какво да се занимаваш с някой, който не те оценява, не те обича и те наранява?

[galaxy29]

това, което каза LadyDi е много точно и съм напълно съгласна
докато не заживееш в хармония със себе си и не се отърсиш от предишната връзка, все нещо ще куца

[rosi1617]

Не знам дали беше любов, но бях адски привързана към него, а той ме караше да се чувствам като нищожество. По-лошо беше че свикнах и не ми правеше впечатление докато не се погледнах отстрани. Видях се как се унижавам и ми стана жал за мен самата. А на него сякаш му доставяше удоволствие да ме гледа как се мъча. И защо? Както казахте, емоционални инвалиди. И все пак още е в сърцето ми и се е вкопчил там като кръвопоец искащ и последната капка кръв, която е в мен.

[lisi4ety]

защото се чувствам адски самотно и адски криво когато виждам че никой не се интересува от мен в любовен аспект
fuck

уф, познато, за това лек не съм намерила още :/

[nepowtorima]

А аз си мислех, че съм само аз така..
Когато тъкмо успяваш да заличаваш спомена за някой, той винаги се появява и ти припомня защо го обичаш толкова много.. това е като някакъв закон.
Унижението е придружено с всичко това, но защо? ..
Все още чакам деня в който ще спре да ми пука за него, ще забравя всичко относно него.. надявам се да е скоро!
На мен не ми помогнаха всички неща с които се разсейвам..
Така ще е дълго време още.. предала съм се

[Violenza]

Имали ли те в живота си човек, който ви е наранявал, държал се е неуважително към вас и в крайна сметка вие сте го обичали безусловно?
Как го преодоляхте?

Е те това винаги съм се чудела как става. Наистина ми е непонятно каква ще да е тази любов, която ще изпитвам към човек, който се държи зле с мен. При мен, откровено казано, не мисля че е възможно да се случи. Дори не бих казала, че съм жалила кой знае колко разделите си дотук.
Но докато сам човек не реши да се отърси от спомени и чувства и да потърси промяна, няма как друг да му помогне.