У дома си

Когато кучетата пеят в тишината
и въздухът мирише на ябълки
и кокоши изпражнения
някоя стара вече
жена
бавно минава по пътя
и те гледа,а очите й са хлътнали
но още виждат
у дома си

когато птиците не пеят
но се редят по жицата
като наниз на нечия бяла шия
а пътят е груб и неравен
криволичи между къщите
а в къщите криволичат хората
а тревата се усеща
по-сламена
някой друг кон
тихо говори нещо
на себе си
и само ти го чуваш
у дома си

когато усетиш
че нищо не може да бъде по-грозно
и по-похабено,и по-тъжно
и по-забравено
и все пак
по-красиво
по-нежно
по-прилепчиво
и по-миришещо на някой детски спомен
у дома си

когато хиляди очи
седят зад хиляди завеси
и хиляди печки
бълват тонове топлина
и телата са тихи
и мокри
и ръцете треперят
и за миг не виждаш нито бръчките
нито ноктите
нито кожата
само ръцете,ония ръце,които никога не си забравял
и стоновете са меки
и свежи
и от вратите идва мирис на чушки
и на босилек
и нечий глас те вика
да дойдеш
защото яденето е готово
и по път да затвориш портичката
която не би те опазила от никой всъщност
но е толкова важно да я има
да знаеш
у дома си