- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Тормоз незнам какво да правя ... ПОМОЩ !
Такаа, ето и моята история моля без всякакви видове изказвания как го позволяваш не знам си какво си ...Значи имам проблем със родителите ми от преди може би година и няколко месеца. Излизането ми се намали на 4 часа на ден излизане и след това трябва да уча с 2 часа повече от това което съм излизал (не съм никак зле в училище в хубав техникум влезнах с хубав бал, оценките ми повечето са м/у 4 и 5 ) ( на 17 съм 11 клас )( 4ч. но само събота и неделя, през делниците НЕ !) не влизам в пререкания с тях даже напротив къщната работа, готвя и т.н имам си приятелка от година почти и това направо не се търпи не мога да излизам по толкова малко и съм принуден да лъжа но сега последната глупост е да ми следи телефона моля ви помогнете ми кажете какво да направя защото това не се търпи не мога да го изтърпя още година !
Това вече си е мъчение. На твое място вече да съм се изнесъл. Да ти следи телефона? Ми ти що не следиш техните? На 17 си, въпреки че са ти родители НЕ им го позволявай. Ако са мега строги - трай.
Ще се изнеса ок .. и ще отида у приятел ама на др ден съм на даскало той ще дойде и тогава ... Не знам какво да правя няма как да го спра това за да спра следенето трябва той и майка ми да подпишат декларация че се отказват което е невъзможно ! Надявах се някой който има опит в нещо подобно да сподели ... подложен съм на постоянно мъчение подигравки от страна на приятелите ми че не мога да излизам и т.н !
говорих едно 9 месеца и накрая нищо но това днес вече мина сякви граници !
Започни да пушиш трева. Като те приберат два пъти от районното ще видят, че има и по-страшни неща от това да излизаш навън и да говориш по телефона.
^ Или ще им изгуби цялото доверие и ще почнат да го ограничават и следят още повече.. не е добра идея.
Говори с тях, ако не си.
Нямаш ли някой точен роднина? Баби, дядовци, калековци, лели, ала-бала, кажи им на какво те правят вашите - може да говорят с тях и да им налеят акъл в главата.
Ти хубаво ще спиш у приятел ама за 2-3-4 дни, после пак същата работа. Говори с някой свой роднина, както ти предложиха - баби, дядовци, лели, чичовци и т.н. Все някой ще ти удари едно рамо, било то да ти помогнат с вашите или да останеш за известно време при тях.
Защо е това недоверие към теб?Да си гафил нещо преди или просто предпазна мярка?От разговор до разговор има разлика-ако си избухнал веднъж-дваж и пиши го бегал.Скоро ставаш на 18,да,но това не те прави независим и свободен да правиш каквото си искаш.
Родителите ти са много зле! Имаш си приятели, гадже искаш и ти забавление.. А какво е по дяволите да ти следи телефона..
Аз мисля, че трябва да има попиташ защо ти нямат доверие... Имали ли сте други проблеми, че са строги толкова много..
Ако са строги разбирам тещот и мама е същата... Ние от тука няма как да ти помогнем, но ако не спрат с това недоверие, ще трябва да чакаш до определена възраст за да си живееш в отделна къща(пак се чудя дали ще ти позволят..)
Уф, че болна тема, братко съчувствам ти. Ето такъв тип родители съсипват децата си и после се чудят, къде били сгрешили... Този тип перфекционисти, живеещи под мотото "Аз ще направя всичко по силите си детето ми да стане нещо повече от мен", несъзнаващи че действията им, не винаги са адекватни и правилни. И аз като автора минах през такъв период, само че моят бе до 16 годишна възраст. Един ден ми кипна, хванах си парцалите и се изнесох. Не се бях прибирал няколко дни, докъто накрая не ме сгащи полиция в даскало и не ме вкара в районното, защото наще ме били пуснали за издирване.Както и да е, след тая история им казах на нашите, че няма да им търпя панаира и че трябва да започнат да се отнасят с мен, като с равен, нищо че съм по-млад от тях. Месец след това, бях подобрил успеха си, като от 2йки и 3йки, оценките станаха 4творки и 5тици, излизах когато си искам и седях навън до колкото си пожелая, канех приятелката си в нас, като без проблем навивах родителите ми да излязат някъде на разходка за няколко часа и така... всичко се промени, просто трябва малко да им скръцнеш със зъби. Сега, след като са минали 6 години от онази случка, в момента се разбираме перфектно, сядаме на маса на по чашка и се държат с мен като с техен набор. Не мога да се оплача.
Само ще те посъветвам да не слушаш хора, които ти казват да почнеш да взимаш дрога или да почнеш да се напиваш за да си оправиш проблемите, щото т'ва не е начина.
Успех, бро![]()