Ако знаеш колко мило ми стана, докато ти прочета романа...
Но едно ми направи впечатление.
Първо казваш, че НЕ си готов да бъдеш баща, а после пък казваш, че знаеш, че ЩЕ бъдеш добър баща. Може да вярваш в способностите си, но след като не се чувстваш готов, защо бързате толкова? Искате да имате дете, обичате се евентуално, представяте си бъдещето заедно, но защо точно СЕГА?
Да, детето е радост, но е и огромна отговорност. Непрекъсната грижа, нерви, разходи, болести... какво ли не. Не гледай само хубава страна страна на нещата.