Отново ме нарани по същия начин.

[lilly737]

Здравейте! От години следя форума, но за първи път реших да се престраша да се регистрирам и да споделя проблема си. Ще пресъздам ситуацията по възможно най- краткия начин, но все пак ще се опитам да представя случващото се максимално точно.

Имах връзка с едно момче близо 2 години. Първата ми връзка. Всъщност първото ми всичко, ако е редно да се изразя по този начин. Когато се запознахме, аз бях на 16, а той на 17. Сега сме на по 19 и двамата, ако е от значение. Всичко започна като в приказка, не бях срещала човек като него. Обикнах го с цялото си същество и усещах, че и той чувства същото. Исках и все още искам да му дам всичко, което имам.

Нарани ме още през първия ни месец заедно. Тогава ми сподели, че все още има чувства към детската си любов и ме помоли да му дам време да помисли. Сами разбирате, че се почувствах ужасно. Обади ми се още същата вечер и ме помоли за прошка, каза, че е сгрешил и съжалява. Простих му и реших да дам шанс на взаимоотношенията ни. През следващата една година ми показа и доказа многократно, че ме обича, цени и уважава. Чувствах се наистина щастлива.

Съответно след първоначалния период на влюбването и еуфорията, започнаха да се проявяват и търканията помежду ни. Каквито и да бяха поводите за спорове и караници, аз бях твърдо решена да съм с този човек и да не пускам ръката му. Само че той пусна моята. Заряза ме по възможно най- отвратителния и болезнен начин. Каза ми, че не ме иска, че не ме обича, че не може повече да е с мен, защото го задушавам, че съм кучка, че му се качвам на главата, че не иска да се занимава с мен, че дори ако веднъж си позволя да го потърся, ще смени номера си. Каза всички тези неща и си тръгна. Почувствах се съкрушена, спрях да се храня и да излизам, спрях да ходя на училище, спрях да уча за кандидатстудентските си изпити, въпреки че бях пред предварителна сесия. Буквално не знаех защо се будя сутрин и не намирах смисъл в нищо от нещата, които правя в ежедневието си. Свалих 5кг за седмица. След всичко това той се върна 20 дни по- късно. Поиска да му простя, обеща да се промени, да не ме пренебрегва и наранява повече, поиска и аз да му давам повече пространство.

Продължихме връзката си. Успях отново да му се доверя и да се отпусна пред него. Чувствах го по- близък от преди. Знаех, че е възможно отново да постъпи по същия начин, но се стараех да не мисля за това. Нещата отново станаха прекрасни, отново бях ужасно щастлива. Повтаряше ми колко ме обича, как винаги се грижа за него и го разбирам, как съм най-добрият му приятел, как планира скоро да живеем заедно. Аз от своя страна се стараех максимално да не искам кой знае колко от него. Виждахме са 3-4 пъти седмично за по 2-3 часа, въпреки че живеем на 10мин един от друг. И то само по негово желание. Спрях да му търся сметка къде и с кого ходи, защо не ме кани да се видим 3ти пореден ден да речем или защо не се обажда, защо не отговоря на съобщенията ми, а стои нон- стоп във фаейбук. Не си позволявах да го търся, когато знам, че е с приятелите си или да недоволнича, когато нещо не ми харесва. Вече не бях същото дете от началото на връзката ни, не изисквах от него нежност, романтични жестове и думи. Разбрах, че очевидно не обича да изразява чувствата си. Тази роля на безгласна буква донякъде ме потискаше, но все пак се чувствах ок, щом знаех, че съм с него. А и не исках отново да го губя. От друга старана, той стана избухлив и нервен. Позволяваше си да ми крещи и да ме обижда. Откликвах на всяка, абсолютно всяка негова нужда, а него често го нямаше, когато аз имах проблем.

И така стигнахме до днес, 6 месеца по- късно. Започна да се държи хладно и странно през последните 2-3 седмици. Реших, че е от напрежението покрай изпити и т.н. Все пак и аз имах такива и знаех какво е. Многократно се опитах да разбера къде е проблемът, какво го тревожи и дали мога да му помогна по някакъв начин. Отговаряше, че е просто изморен и че няма нищо в мен или нас. Наложи се да замине за София за седмица заради изпити. Замина в неделя, последно се видяхме в събота вечер. Държеше се добре с мен, каза че много ме обича и много ще му липсвам. Няколко дни по- рано ми каза, че иска да живеем заедно. Замина и спря да ме търси. Постоянно висеше онлайн, а дори едно "как си?" не казваше, въпреки че знаеше, че имам лични и здравословни проблеми. В сряда го попитах защо не ме търси малко по- често. Избухна, започна да ми крещи, отново ми каза, че не ме обича, че не ме иска, че му е писнало от мен, отново твърдеше, че се опитвам да го контролирам и няма да е мъж под чехъл, че ще прави каквото си иска, че ще си намери някоя по- добра от мен и повече няма да се занимава с връзката ни. Каза, че не му пука дали плача, дали ме боли, или дали ме наранява по някакъв начин. Каза и че е бил много щастлив без мен. Това всъщност беше последният ни разговор. Разбрахме се да му дам няколко дни почивка до понеделник, в които да не се търсим. Съответно когато се прибере, щяхме да се изясним, да видим къде е проблемът и да го решим. Междувременно докато го чаках, изтри всичките ни снимки от мрежата и си лепна SINGLE. След 2- годишни взаимоотнешения ме заряза по фейсбук. Не очи в очи, не дори по телефона, а по фейсбук. Написа ми само "Приятен живот ти желая.".

Не съм го търсила, няма и да го направя. Не искам да се самонаранявам повече и да се унижавам. Знам, че не заслужавам такова онтошение- интелигентно, привлекателно и уважавано момиче съм. Знам, че не е трябвало да търпя това и че не това е истинската, безусловна обич. Осъзнавам, че стигнахме до едно ниво, в което аз продължавах да давам, без дори да искам нещо насреща, а той само вземаше. Разбирам всичко това. Знам и че съм много по- зряла от него и че ако наистина ме обичаше, нямаше да ме напуска всеки път, когато във връзката ни се появи проблем. Не знам при тази негова честа смяна на настроенията и чувствата какъв е шансът след време отново да реши, че иска да е с мен. Не знам и какъв е шансът да си е тръгнал завинаги. Проблемът е в това, че въпреки всичко аз все пак го обичам и се старая да го приема такъв, какъвто е, а той мен- не. Знам и че е признак на пубертетска глупост един ден да твърдиш, че обичаш някого, а на следващия да казваш, че не го обичаш. Съжалявам, че се получи толкова дълго, но исках просто да споделя. Предполагам не търся съвет, защото дефакто той ме поставя пред свършен факт и аз нямам думата, тоест не мога да направя и променя нищо. Не можеш да вземеш обич насила. Искам просто да чуя безпристрастни мнения по темата, така че моля ви, не ми пестете нищо- всяко Ваше мнение ще ми бъде от полза да отговоря на въпросите си. Благодаря на тези, които са прочели това, което написах.

[Goddess]

Това е ужасно. И ти си си виновна. Но те разбирам, защото донякъде и аз съм доста мекушава, лесно прощавам и после сама си изживявам това, което пък не мога да забравя, а това е наистина самоунищожително. Но за сметка на това съм и голям инат и доста горделива и това ми е помагало пък да не премина някои граници. Ти си ги преминала и си го осъзнаваш, остава само да проявиш воля и да не преглъщаш и прощаваш повече нищо свързано с това мекотело, защото е ясно, че пак ще те потърси.

[lilly737]

Да, знам, че имам ужасно много вина. Осъзнавам, че не е редно да се държи така с мен и че го прави, защото аз му позволявам. Работата е там, че нямам база за сравнение, не знам дали заслужавам това отношение или не. А и всъщност единственото оправдание, което имам, е че го обичам. Което пък не ми е извинение за това, че съм безкрайно мекушава.

[FuckingWithYou]

Здравей Докато го четях забелязах че си адски умно момиче но и доста глупаво ( относно любовта и връзките ) !!! Ще се обоснова ! Според мен ти си глупавичка щом изобщо си стояла с него !!! Тази ситуация съм я виждал с очите си и ще ти кажа че дори по натам се стигна до бой и т.н !! ( говоря за сестра ми която имаше абсолютно същатата връзка само с разликата че се ожени и 2 пъти яде шамари в 6-7 месец бременна ! ) Както сестра ми явно и ти си падате по лоши момчета за това става така но когато търсите такъв тип момчета поне гледайте да се бие и да се кара на улицата с останалите а не да избива комплексите си на вас !! Това момче е пълен прос*ак !! Само това ще ти кажа и много се радвам че те е зарязал защото ако не го беше направил той ти нямаше да се сетиш явно поради липса на гънки в мозъка ... !!! Момиче на мен ми стана симпатична само докато четох това което си написала !! с какъв акъл си стояла с него ми обясни ?? Ужс .. хващай си живота в ръце и си вземи поука !!! Съжелявам за по грубия си тон но смятам че абсолютно си заслужаваш някой да те скастри :*

[sometimes_]

Мда, има мъже, от които трудно можеш да се откажеш, въпреки че си наясно с това, че не заслужават и секунда внимание. Хубавото е, че когато срещнеш човек, който наистина си заслужава, ще можеш наистина да го оцениш.
Твоето момче явно наистина има проблем с честите смени на настроенията. Аз самата имам същия проблем. Случвало ми се е да викам, да обиждам някого, а само час след това да се обадя и без никакви извинения просто да очаквам, че ще ми прости.
Моето мнение е, че трябва да запазиш достойнството си и да не му позволяваш да се връща отново. Той вече е разбрал колко лесно може да те манипулира и се възползва добре от това. Дори и да пожелае да се върне при теб в някакъв момент, вероятно ще се се повторят и потретят същите неща. Когато на мен ми се е налагало да се откажа от някого или нещо, винаги съм си повтаряла, че е по-добре да ме боли месец-два, отколкото много по-дълъг период. Всичко се преживява, колкото и да е трудно, преживява се и се забравя.

[lilly737]

FuckingWithYou, няма проблем за грубия тон, напълно си го заслужавам. Благодаря ти за мнението, наистина! Стоях с него поради две причини- първоначално бях твърде влюбена, за да забелязвам очевидно ужасните му страни, а и всъщност беше доста мил с мен в началото. Втората причина е, че твърде дълго нямах очи за друг освен него, следователно и реших, че по-добър едва ли ще си намеря. Майка ми и най- добрата ми приятелка са на същото мнение, че ако нещата се бяха задълбочили още, щеше да ми посегне, следователно бяха твърдо против тая връзка. Разбирам, че ако отново реши да ме потърси по някакъв начин,трябва да съм груба и крайна и просто да го разкарам веднъж завинаги, защото нека бъдем честни- ситуацията няма да се подобри, положението само ще става по-тежко за мен.

sometimes_, благодаря и на теб за мнението. Знам че той е наясно, че може да ме манипулира и че ако отново позволя това, няма да се поколебае да ме зареже и трети път.

[different111]

Времето лекува, колкото и банално да ти звучи. Може мноооого време да ти отнеме да го преодолееш, но и това ще стане.Излизай, намери си занимание, общувай с момчета общо взето прави това, което си правила преди да го срещнеш. Успех

[RapExotic]

Приятелят ти (бившия) има ли някакви психически отклонения?

[lilly737]

Шегата настрана, но си поне петият човек, който ми задава този въпрос. Най- малко петият. Ако трябва да съм честна, случвало ми се е и аз да си го задам. Знам, че преди да се запознаем, е посещавал психолог известно време. Което не е като да е ходил при психиатър, но все пак...

[HollyGolightly]

Сега е най-добре да се замислиш какво ще правиш от тук нататък, и най-вече какво ще му отговориш, когато се върне с хилядите извинения и молби, понеже той ще го направи. Ще се пошматка малко в София, както и във вашият град и като му омръзне пак ще се стигне до теб. Надявам се обаче да имаш повече акъл този път и да го разкараш ТИ. Прекалено си му вдигнала самочувствието с всичкият рев и сълзи и прощавания. Крайно време е някой да го свали на земята

[lilly737]

Хубавото в цялата ситуация е, че след има- няма два месеца се местя в София, за да уча. Тоест ще имам възможност да започна начисто. Без него.

[bloodyF]

Престани да го търсиш и да се поддаваш на неговите провокации. Той те търси и ти отиваш-не.
Изтрий му номера, фейсбука и дори и да те търси после се дръж както той се държи с теб.

[CoNviCt]

Хубавото в цялата ситуация е, че след има- няма два месеца се местя в София, за да уча. Тоест ще имам възможност да започна начисто. Без него.

Това момче очевидно има някакви комплекси и страхове. Постъпките са ти наивни, детски и красиви. Каквито трябва да бъдат. Не се затваряй за любовта, не оставяй лошият опит да помрачи сърцето ти. Обещавам ти, че всичко ще се промени към по-хубаво. Успех!

[Eagle 123]

Извода е, че ти си обичала по начина, по който всеки трябва да го прави, когато е обвързан. Отговорна и честна си била през цялото това време, а от отсрещната страна не получаваш съответното разбиране. Браво, наистина браво... Не са често срещани типовете момичета като теб, които да обичат до крайност. Която за съжаление е често болезнена ... От сега нататък вече знаеш какво и как трябва да го направиш, този етап от живота ти много ще ти помогне за в бъдеще.

[sometimes_]

Щом се местиш в друг град, значи бързо ще се съвземеш. Ще имаш толкова нови и интересни неща за правене, а и ученето ще ти отнема голяма част от времето. Интересно ми е само как ще реагираш когато те потърси отново, защото това (според мен) ще се случи... Надявам се да не поддадеш и да го разкараш така, както заслужава. И наистина най-добрият начин да забравиш някого е да го изтриеш отвсякъде. Аз поне така действам - изтривам номер, фейсбук, съобщения, снимки. И изобщо всичко, което ми напомня за този човек. Когато нямаш много поводи да се сещаш за него, е значително по-лесно.

[LadyDi]

Ти сама си взела решението, не мисля, че имаш нужда от нас Всички сме имали онази любов, от която просто не можеш да се откажеш. Но истината е, че ако ти не помислиш за себе си, друг няма да го направи. Обичай и се грижи първо за себе си. И постъпи по този начин, по който ще си сигурна, че в бъдеще ще ти е добре. Струва ли си да преживееш всичко това за трети път заради няколко хубави дни?

[lilly737]

Благодаря за мненията и съветите! Наистина ми помогнахте да си изградя по- ясна представа за ситуацията.

[sometimes_]

Да пишеш като те потърси отново, за да разкажеш как си го разкарала. :P

[lilly737]

Далеч съм от мисълта, че някога изобщо ще ме потърси отново. При последния ни разговор ми каза, че " светът няма да свърши с нашата раздяла" и " ще ми даде шанс да опитам с друг и няма да се върне повече". А и след резилния начин, по който ме заряза, мисля че ще е твърде безочливо да го направи, дори и за него. И все пак, ако някога се случи, непременно ще пиша.

[102]

искаш мнение като премълчаваш най-важното
евала прическа

[lilly737]

Съжалявам, съвсем не е премълчано с цел. Чула съм ужасно много и хубави, и лоши неща от него, без особена стойност- да не кажа никаква. Включително и далеч по- крайни реплики от тези. Затова не съм го отчела по- рано като подробност. В крайна сметка не мисля, че променя по някакъв начин цялостната картинка.

[tori]

Както каза лейди - не сме ти нужни вече в ситуацията. Хубаво е, че си стигнала до всички тия заключения сама и си сложила обеца на ухото си. Следващия път няма да повтаряш бивш.
Освен това защо не си сигурна, че заслужаваш нещо по-добро като човек и държание? Тоест защо не си била сигурна? Окей, базата за сравнение на въпросния с други бивши я няма, но пък можеш да си извадиш такова от чуждите връзки. Например баби и дядовци, родители, приятели. Гаджетата на приятелките ти по същия начин ли се държат с тях? А баща ти с майка ти? А баба и дядо също ли са такива? Никога ли твой приятел не те е питал как да зарадва момичето си? Аз лично изключително често си правя точно това сравнение с най-близките двойки покрай мен (пък и не само за връзката ми де, ами за всичко), не разбирам хората, които не го правят. Никой не заслужава да се държат с него като изтривалка и е въпрос на себеуважение да позволяваш или не такива волности. Научи се да си безкомпромисна щом става въпрос за отношенията на хората спрямо теб, „слуш“ не винаги е възможно най-доброто решение.

[lilly737]

Той беше на принципа 20-30 дни ще те пренебрегвам и ще се държа с теб все едно си ми длъжна за това, че ти отделям някакво време и внимание и че въобще съм с теб, а през следващите 10 ще ти повтарям колко си прекрасна и какъв късметлия съм, че те имам. Усещах, че това май не е съвсем нормално, но по някаква глупава причина търпях 30те дни само за да я докараме пак до заветните 10. А и винеше мен за лошото си държание. Затова преглъщах.Предполагам просто не съм искала да си отворя очите и да осъзная, че е редно винаги да се интересува от мен и да ми е опора, а не само понякога.

[d-r.Zob]

Трябва да се примириш с края на връзката ви. Очевидно не е изпитвал дълбоки чувства към теб и сте се разделили навреме. Огледай се около себе си - може да видиш, че някой друг те е чакал през цялото това време.

[kinkygirl]

Като за начало не бих бързала да те виня или нещо от този сорт. Поглеждайки нещата от нейна гледна точка , аз я разбирам и може би всеки който е обичал. Чувствата на човек не изчезват просто за ден или два. И така да не се отплесвам.. Колкото и гадно в случая да го кажа- Мила , той просто те използва. Много от мъжете прилагат точно този номер ( да не кажа всички ) той знае че има теб на своя страна и че винаги ще може да се връща при теб когато му е угодно защото знае че ще си там .. Е , аз бих те посъветвала да го поставиш на мястото му - поговори с него , кажи му всичко това което изпитваш и мислиш и му дай да разбере. Извинявай станал на 20 години още не знае какво върши .. Не му бъди играчката. Сигурна съм че ако се откъснеш от него ще ти е по-добре и може би ще срещнеш някой много по-достоен за теб - С една дума : зарежи го и продължи живота си . Ако продължиш с компромисите той тотално ще ти се качи на главата , и тази връзка ще си продължава на него ще му е угодно , теб ще те дърпа надолу.. да ама не - не го допускай , а приключи бързо И колкото и да си мекушава , не си позволявай да се отпускаш - той ще има да ти звъни да ти се извинява и така нататък .. Време е ти да му покажеш че срока му изтече .. Това е моето мнение надявам се да ти е било от полза. Успех !