КЛИШЕ

Когато бавно се събличаш,
когато в очите ми се губиш,
когато нежно ме обичаш,
когато яростно ме любиш.

Животът става приятен, вкусен,
щом дръпнеш черните пердета,
а погледът ти весело намусен,
изпълва света с безброй клишета.

Клишета за любов и тъга,
клишета за усмивка и сълза,
клишета за нежна душа,
клишета нужни като въздуха.

Черна една мъгла, тогаз се вдига от ума ми,
която пречи щастлив да умра,
щастлив, че те има в ума, сърцето и дома ми.