- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- тия в любов
що са толкова филмирани ;/ викам си да не им осирам темата ама някой ще ме светне ли как може такъв бълвоч да четат ;/
????а на бюфета е пълно
с пожълтели черно-бели
снимки на внуци
вече пораснали
вече имащи
собствени внуци
deep.научих те да не пиеш
кафе
да лъжеш на карти
да скачаш боса в локвите
и да се будиш с целувка
наученото остана дълго
след като не се будехме
с целувка
почвам да оценявам на митко творчеството. същински шекспир сравнено с тва
не чета такива неща
оф-топик - това води ли се сносна поезия ? Ако да - явно с право не чета ;/
И аз не чета поезия (в немалка част от случаите с право). На темата хвърлих съвсем, съвсееем бегъл поглед.
Женска му работа, не търси смисъл при тях, фантазията им е на много по-високо ниво, сякаш в друга реалност живеят.
Не знам води ли се, но такива стихове харесвам почти само като съм ги писала аз. (blush)
КЪМ СЕБЕ СИ
Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Хвърлих и око и сега знам защо чета всичко друго, но не и поезия, ако може да се нарече така това.
*сън*
аурис стъпва гордо и блести
той е светлината в нашите очи
лее като из ведро в таз земя балканска
аурис пее волно "къв си ти бе майна"
това не ти ли харесва??!!!!!?
<3
как ще кръстиш стихосбирката ?
самоличността на аурис
вълкът от тийн стрийт
аурис плет плете
трите ауриХа
някое от тез хареса ли ти?![]()
Покрай боклуците има и много качествени и докосващи неща, но трябва да търсиш много.
Солено стихотворение
Вече няма отсрочка, Одисей ще отплава.
Не проклинам морето, но на кръст заприличах.
Аз съм цялата прошка. На сълзи нямам право.
Имам правото само до солта да обичам.
До последната пора на солената сянка.
(Знам, след толкова бури той на сянка ще стане.)
Само аз ще позная тази шепа останки
от любов и омраза, от зараснали рани.
И ще трябва отново да се учим на нежност.
Той дивашки ще гледа как ръката ми тръгва
по соленото тяло със последна надежда.
(А пък щом е последна - по библейски е първа.)
Само още секунда да запазя сърцето,
да не бие инфарктно - от смъртта е на косъм.
После - дългата битка между мен и морето.
А когато спечеля
като сол ще е просто.
УТРЕ
Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот.
Ще ме вдишват, ще ме вкусват хората.
Утре ще съм слънчев небосвод,
бликнал над лъщящите тополи.
Утре ще съм пламнала ръка,
рукнала в нощта да те докосне,
блеснала във тебе светлина,
лъч живот във вените ти, в костите...
Утре ще огрея вечерта ти,
дишаща, измита от пороя,
лумнала като пожар в дланта ти...
Усмихни се! Утре ще съм твоя.
Стара година
Годината си тръгва в студ и лед.
Изпращам я набързо и припряно.
Изчезва като топка сладолед,
вкусът от нея ще си спомням само.
За първи път не ми е тъжно, че
изхвърлям на боклука календара.
Годината изпращам отегчен,
напрегнат, уморен, но благодарен,
понеже се опазих от лъжи,
от клетви и признания измамни...
Разбирам, че това ще й тежи -
шегите често са обиди срамни,
но аз не й сърдя. Просто днес
съзнавам, че животът е в отсрочка...
От новата година чакам вест.
На старата година слагам точка.
gmech sopoli i evnusi
eto go i auris po papuci
mai gotov e za intriga
shtom me vijda mu poticha liga
eto go i azis zad sklona
mai porasnal mu e klona
dali shte go ogree
i sys azischo shte se slee
Никак не сте арт!
На Аурис
на върха на миглите ти
има листенце
потрепва
на върха на мислите си
преглъщаш клончета
драскат
не бягай от природата (си)
защото
няма в бягството
пристан
е за ко сега и вие го сваляте
аурис хвърля зарове и пуши пура
а на вън е страшна буря
изведнъж пакетът му се вдига
а жената отсреща мокро му намига