ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[draid]

Това не го разбрах !?

[LadyDi]

Това не го разбрах !?

Не се и опитвай...
Ицо Хазарта

[shmatarok]

Абе нещо пак... ни така, ни иначе.
не знам вече и аз какво ми е, защо ми е и какво искам.
И след прекрасния уикенд, пак съм си сама.

[SonataArctica]

Уморен съм, трябва да пия няколко аспирина и да лягам, че утре 7 часа път и искам да съм свеж. Доста изтощителни занимания тези два дена бяха. Целия бях потрошен от ръгбито вчера, а днес се довърших като решихме да се спускаме от ветрогенераторите по черния път (естествено, че се пречуках малко).

Шокиран съм от човешката гадост. В една фирма са си взели от няколко дена малко куче-пазач. Работниците си умират от кеф, че лае по хората ама не им пука, че е гладно. Кутрето изяде почти половин хляб. После не можах да го отлепя от задника си половин час. Малко по-късно една огромна буковинска овчарка щеше да ме пречука като ми се хвърли. Няма такова любвеобилно животно, ей! (кучешки истории)

Притеснен съм и от факта, че циганите стават все по-нагли. Докато се прибирах в 9 вечерта подминах 4-5 каруци, които излизаха от града. Пак са намерили нещо да крадат... На това съм бил свидетел доста пъти, но следващото ме потресе още повече. Минавам покрай панелките и к'во да видя? Един циганин свети с фенерчето в мазата и хоп, гледа какво има. Преди година разбиха 30 гаража и ги ограбиха, а сега и в блоковете на хората ще ходят. Та на всичкото отгоре го правят докато всички са будни. Все още съм учуден от това как се изненадвам от това. Аз излизам до магазина, който е на 100 метра от панелката, и виждам поне 20 циганина. Когато реша да се разходя до центъра на града виждам повече цигани от българи. Превръщаме се в малцинство. Икономиката ни е идеална за виреенето на паразити като тях. Жалка история. Има моменти в които се радвам, че ще заминавам от България.

[tori]

Мили дневнико, сега осъзнавам, че хич не съм добре и колкото и да лъжа всички останали, дупката пак си я има. Обаче тъпото е, че хората около мен се лъжат лесно - с един фалшив разговор за рандъм глупости, малко просторен смях и обяснения, че съм щастлива, защото е било. Ма на мен не ми стига да е било, защото беше само петнайсет дни. И през тия петнадесетина дни не се извиних на никого, защото имах всичко. Имах го целия, целия, целия. Цялото му внимание беше за мен, гушках го и му щипех бузките. И сега ми е много криво, защото нямах възможността да го затворя в буркан като светулка. Или хлебарката Пешо, всъщност. Уж вземах всичко, което можех, цялото му време и внимание, а не ми стигна да е около мен. И най-странното е, че без него нищо не ми се прави, не ми се пише, не ми се слуша музика, бирата не върви, цигарите не са вкусни без него, чипса също, фрапето... Дори не ми се живее понякога. И най-ужасното е, че ми харесва да не ям, да спя по цял ден, да се изолирам от света, да не чета. Харесва ми да съм сама с мислите си, не ми се слушат чужди бръщолевеници и шитни. Не ми се ходи по барчета. Искам си пак ония пет дни на пълно спокойствие и щастие, прекарани в безцелно обикаляне на Камчия. Искам си пак да ми се появява пред бунгалото и да ме отвлича навън, на фотосафари по плажа. Искам си пак всички тия селфита и споделени усмивки. Защо е нужно да ми е толкова далеч? Другата пандичка също я обичам и също става за гушкане, но не може да замени първородната, хах. Толко сме се старали с таткото върху нея... На колкото и шибани падащи звезди да си пожелая той да е тук, нито една няма да успее да го доведе. Виж, другия обаче ще може при късмет. Дано рождения ден на втората пандичка ме направи поне малко щастлива, дано поне за секунда успее да скрие ямата в мен. Защото точно бях наистина щастлива и кво - той пак се метна на самолета, оставяйки ме зарината със свободно време, в което да си мисля за него. Имам чувството, че първата раздяла я преживях в пъти по-леко от тази. Не ми се седи тук, искам пак с него някъде. Да откриваме и да сме си самодостатъчни. Моята първа пандичка, моето всичко. Липсва ми до мозъка на костите.
Та така, дневнико, яж лайна, защото само на това съм способна точно в тоя момент. Реално нищо не ми се прави, понякога дори не ми се живее. Не и така.

[102]

Не се и опитвай...
Ицо Хазарта

?_?
какво искаш да кажеш
?_?

[HollyGolightly]

Свободата на словото си има граници, особено когато си на работното място. Ако бях сама най-вероятно щеше да и се размине, понеже за разлика от него, не обичам да създавам проблеми, той обаче такива неща не търпи.

[xoxi]

Тъпо ми е без него.
3 дни ще ми виси в тая болница (дано са 3, че сестрите ми казаха, че попринцип се държи по 5), която се намира на майната си. Днес ми трябваха два+ часа да се прибера пеша, иначе с таксито на отиване ни беше екстра. Дадоха ми цял график за свиждания и глупости, сякаш ще ходя на посещение на сериен убиец с доживотна присъда в затвора. УжасТ.
Дано успея да побера повече филми на тоя ел. четец, за да има с какво да си губи времето. Преди две години, когато го бутнаха там за същото нещо впрочем, успя да прочете два дебели романа за два дни.
Знам, че нищо му няма, ама пак ми е притеснено някакво. Настръхвам винаги, когато стъпя в болница. През деня беше такава лудница... За утре уж се спазарих с една от сестрите да ме пусне след 20:00ч. при него, дано само е запомнила и е на смяна. Вечер е по-спокойно и тихо и усещането, че около теб има хиляди болни, не е толкова силно и неприятно.

[Slobbery]

Празно ми е...искам го,липсва ми повече от всичко..

[Eagle 123]

Въхх луда е беееее ;3 Вече мога да заспя спокойно

[HollyGolightly]

Праща ми заплашително писмо по FACEBOOK!!! и очаква да я приема сериозно ако иска да ми звънне по скайп и да се сбием през камерата. Някои хора просто винаги си остават на ниво 4-5ти клас. Единственото, което мога да направя е да и се изсмея и след това да се почувствам виновна, че съм го направила, така де, трябва да сме по-толерантни към хората, на които е дадено по-малко.

[LadyDi]

?_?
какво искаш да кажеш
?_?

Както обикновено - нищо.

[Lilanda]

?_?
какво искаш да кажеш
?_?

едит: -Виж колко хубави момченца познаваш, как се хвана с тоя...олигут? Е виж В. колко симпатично и добро момче е. А и се познавате от толкова много време.
-Ъмм мамо, като заговорихме за В...Имам да ти казвам нещо.
-Знам, не е нужно да довършваш. И се чудя как не си ми казала по-рано.

Е този разговор ме разби. Ще го накарам да си домъкне гъза до работата ми днес, ако се поосвободи, но няма да му споменавам за това. Искам да видя как ще се държи.

[AnarchyBoy]

[sometimes_]

Имам чувството, че част от съфорумците са прекалили с американските филми.

[AnarchyBoy]

Имам чувството, че част от съфорумците са прекалили с американските филми.

Е Не стаа всички като теб да гледаме изтънчено Френско и Италианско кино, пийвайки си вино за 3000 $ бутилката в собственият ни кино салон, в една от 500-те стаи на имението ;О


Значи бесен съм, пуснах им документите на тия хора... толкова време ме занимаваха и сега се отказаха заради 12 лв такса -_- И почнаха едва ли не да ме кълнат, че ги обирам... Все едно аз определям таксите...

[sometimes_]

Е Не стаа всички като теб да гледаме изтънчено Френско и Италианско кино, пийвайки си вино за 3000 $ бутилката в собственият ни кино салон, в една от 500-те стаи на имението ;О

Не си падам по киното. Книгите са ми по-интересни.

[AnarchyBoy]

Не си падам по киното. Книгите са ми по-интересни.

Ама виното и имението остават налЕ?

[tori]

Значи имам чувството, че търся точно определена книга в огромна библиотека, която преглеждам книга по книга за хиляден път, не знам какво търся, но определено пропускам нещо. Какво? Защо? КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ПРОПУСКАМ?! Блъскам си главата и просто нямам идея. Празно ми е и ми ще се да е тук, за да ме изпълни.

[DarkTemplar]

Жабке, само времето ще оправи нещата. Гледай да си разнообразяваш ежедневието и социалните контакти, така по-лесно се "преболедува".

Добре съм, спокойно ми е. Очертава се хубав край на седмицата.

[NambyPamby]

Предменструално ми е. Скъсвам се да ям сладолед и съм много, ама много бясна.
Тъпо ми е, всичко и всички ме изнервят и не ми се ходи на почивка. Не ми се влачи по пътищата, не ми се ходи на плаж да слънчасвам, не ми се съобразява с пари, изобщо - е.ала съм го. Отказвам се. Дотук беше ваканционния ентусиазъм.
Всичко ме дразни, всичко ми е еднообразно, не ми се ходи на море, както не ми се излиза даже и на кафе - едни и същи заведения, едни и същи физиономии... Затова не искам и няма да си отлепя задника от вкъщи в близките две седмици, освен ако не е мнооого неотложно. Всичките ме нервят, бе, просто не се трае. Пълната тъпотия.
Изтеглих си едно много готино сериалче и мисля да си изгледам всички възможни сезони, които намеря. И без това е отвратна жега навън и няма какво да се прави.
И нямам търпение някой да ми каже нещо накриво. Просто чакам, за да го подхвана.

[Chimairah]

Предменструално ми е. Скъсвам се да ям сладолед и съм много, ама много бясна.
Тъпо ми е, всичко и всички ме изнервят Всичките ме нервят, бе, просто не се трае. Пълната тъпотия.

Разбирам те повече от идеално,,,, освен това ми се яде нещо , а не ми се става от леглото изообщо.. но трябва да си сготвя нещо -.-
ии като го спомена.. мяй имам някакъв сладолед във фризера ,... запътвам се натам

[Colouring]

Тори, не знаеш къде ми бъркаш с тези писания. Същото ме очаква и мен и ... свива ми се сърчицето.

Днеска го пиши безинтересен ден. Той цял ден е зает, довечера ще се видим за малко. Ама го разбирам, трябва да помага на майка си, че иначе няма да може да се оправи. Обаче утреее.. за утре нямам търпение! Ама ще трябва да изчакам още малко.
Сега отивам да си взема кафе и ще видим какво ще правя до довечера.

[Jaune]

https://www.facebook.com/photo.php?v=653082834780223 ...

[fUcKsMiLe]

Добре, като мъж поне да си държи на думата. Вчера като се видяхме ми изтърси, че нямало привличане вече. Нали "не всичко е секс" бе? "Чувствата са на преден план" - това като го чуя вече ще изтръпвам. Чувствата били на преден план - майната им на чувствата, ако чуеш след това "За мен секса е най-големия фактор в една връзка." Толкова говорене на безсмислени неща, че и несвързани на всичкото отгоре, не бях чувала. После ми вика "Да сме си само приятели". Имам нужда от съвет на някой, който не ме познава, защото ще е обективен. Иначе те двечките хубаво ми казваха да не се хващам пак с него, ама файда. Няма да се занимавам с момчета вече, ще си се съсредоточа над работата, даже не ми се излиза. Писна ми от всякакви драми - честно. Искам спокоен живот, с момче което знае какво иска и го постига, не ми прави драми за щяло и нещяло и е достатъчно зрял за да не си мисли, това което ушите ми чуха вчера.

Като не знаете хора (общо женски и мъжки + мен офц) какво искате - не давайте напразни надежди на човека отсреща.

Ще се наям, ще хапна лютеница, че отдавна ми се ядеше, пък кой да се сети да купи ии ще ям сладолед, за да утоля мъката си. След това ще съм си същата преди всичко, което стана с този човек. Влюбена или не - това беше. Шанс се дава само 1 път, аз дадох 2 пъти. Тази страница от днес е затворена.