- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
визията е поправима, тъпотата е до гроб.
Welcome to the Jungle...
знам, че ти е гадно, че си дребна комплексирана душица и ще си умреш жалък, но такъв е живота.
Welcome to the Jungle...
и тъпотата е поправима ;/
но и друго исках да ви кажа
нека не бъдем арогантни
и да не бъдем лайна
които грозят хубавата ни страна
и замърсяват гибелно майката земя
не хвърляйте злоба по незаслужили хора
използвайте я в ролева игра на воля
или за направата на бомба в парламента
и избиването на агента
бъдете човечни, бъдете добри
пръскайте радост и сперма дори
в лицата на прекрасните жени
и нека светът заблести
:о
и честит имен ден на скъпото ни мите :*
Последно редактирано от galaxy29 : 10-26-2014 на 12:25
Цял ден в леглотоооо и маратон на "Приятели"! Кооолко ни е хубаво!
Прекрасен ми е просто, не мога да му се наситя.
А шматката я чакам да се върне да ми обясни как така се пресели от Дюселдорф към Мюнхен и защо така ме налъга. Сладурката ми тя, дано да е щастлива с него.
PinkPan7her, знам, че не трябва да ги чопля и не го правя. Вече всичко мина, изчезнаха ми пъпките, но останаха две ранички по лицето. Уф, доста време няма да минат. Първата стана, защото ми беше първата излезнала пъпка, която стиснах, без да подозирам какво може да последва и че изобщо съм болна. Втората се спука докато спах. И стана лошо. Може и белези да останат, но не вярвам да е нещо кой знае какво, а съм заредена и с Контратубекс. Ще ми минат, но по-бавно. Кофти е все пак да имаш рани на лицето де. Аз както никога не съм имала нито една пъпка на лицето си беше доста шок като се видях. :Д
По-късно днес най-накрая ще излезна за малко. Ще ходим да хапваме с него и да минем да поздравим именника. Жалко, че тази нощ няма да можем пак да я прекараме заедно. Свикнах да си заспиваме един до друг, но вече чак след две седмици. А аз досега готвих. Бях забравила колко обичам горчица!
Весело ми е. Много.
Не мисля, че някога съм виждала такъв гаден вятър за толкова дълго време. Дано да поутихне до довечера, че съм намислила да излизам. :Д
Гаджето на майка ми се прибра преди 2 седмици, от тогава ни вест, ни кост се е чуло от нея, като тийн е. Остава да я видя регистрирана и из форума и съвсем ще падна. :Д
Грант 100 про е била шаман в предишния си живот.![]()
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Шмaти ,блaгодaрим ти^^
Прекрaсен ден беше,ползотворен ,ромaнтичен.
Трябваше да ми е забавно в този момент, но ентусиазмът ми се изпари. Спи ми се.
Какво е тва убито време?!? Пътува ми се. С влака<33 или пък с кола<33,ама да не ми пипат музиката и да не ми мрънкат /не пуши в колата,не яж в колата,свали си краката от таблото.../
Да ме возят искааам
и да е топло искам
и почивен ден искам
и да ми е готино искам
Харесва ми на галакси стихотворението. Бих написала по-обстоен коментар, но както споменах по-горе, много ми се спи.
фишка, skatew,
миси, майни ( :
гледах прекрасен филм. инцест, инцест, инцест ^^
депресира ме, ))): но понеже притежавам оптимистичен мазохизъм, успях да извлека положителни неща.
мрън-мрън
всичко ток и жица ( :
Подобрено копие на баща ми съм, което от генетична гледна точка може да е еволюционно обосновано, но от поведенческа е кофти. Направих стените меки направо. Днес попаднах в онези създадени от момиче прецакани ситуации, в които нямаш правилен избор. Иначе се чувствам така https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/...0c&oe=54E55154 Добре, че не избрах точно тоя проход.
Снощи направо не приличах на човек - недоспала, изтормозена, на ръба си силите си, ревала 100 хил. пъти през деня...
Много рядко ми се случва да заспя в момента, в който главата ми докосне възглавницата. Обаче днес се чувствам много по-добре, въпреки, че когато котката е разгонена, въобще не може да става въпрос за спане и спокойствие...
Другата седмица ще е по-добра. Поставям си го за цел!
Макар че не можем вече да се търпим с нашите и светогледите ни са Севера и Юга, тези няколко дни мързелуване вкъщи ми бяха готини, макар и болен.
Сега обратно към реалността и тъпкания студентски град. Но преди това 8 часа във влака, не е за изпускане, особено ако няма парно.
И почват контролните. А трябва и да си намеря наистина работа (може би почасова или стаж), за да осмислям съществуването си, но пък скоро пак идват празници иииии ... абе рано е да ми е сериозно.
Чакам заплата с нетърпение. Списъкът с покупки хич не е малък...в сравнение със заплататаама това е.
Иначе ми е хубаво. Вчера беше крив ден,но завърши много сладко. Успях да си изгоря пръста до степен,че няма чувствителност като го натисна, но тва да ми е дерта.
Искам камина, хубава книга и горещ шоколад. Ама...не можИ.
maDamn
От много отдавна не съм писал в тази тема.Дори ако трябва да съм честен от тази не съм прочел дори и едно мнение.
Но все пак сега реших да напиша едно мнение.
Чудя се защо хората или по специално девойките с който установявам в началото впоследствие по трайни отношения,защото поради някаква причина съм им допаднал като характер или мислене не искат в началото да ми повярват че съм далеч от перфектността,а си мислят че просто преувеличавам ситуацията и другите преди тях просто са били слаби,неблагодарни или не знам какви,но те едвали не на мига ще успеят.Е,оказва се съвсем различно след време.Хубавото е че през по-голямата част от времето винаги има някоя,с която си общувам по активно решила че съм перфектният пич,а даже и да не съм то перфектни хора няма.Мога да си прескачам от 2006та насам от първа,на втора,на трета,на четвърта и т.н.И точно,когато вече е изминало един куб време,имам пълно доверие на някоя и съм се привързал стабилно вече...тя постепенно се отдалечава и в повечето случаи изчезва.А не е като аз да нямам огромна вина за това с проблема да се справя с многото си страхове и притеснения.След това се появява следваща дето при разказ е убедена, че едвали не за ситуацията е виновна предишната,а не аз колкото и да обяснявам,че не е баш така и е готова едвали не люти скандали да води с мен,че ситуацията няма да се повтори.Но тя се повтаря и повтаря и повтаря,а аз нямам никакво право да се сърдя за това.Все пак всеки си търси щастието.И къде на бъзик къде на сериозно всички с които съм си общувал над година и половина са успяли да установят дълготрайни връзки при положение че до запознанствата ни изобщо не е било така.Сякаш любовта просто обикаля около мен за да ме дразни,но до мен дали аз и преча или има и други причини изобщо неще да се докосне като хората...
Последно редактирано от Niakoitam : 10-27-2014 на 11:05
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Липсва ми, бе. Като цяло присъствието му ми липсва, не нещо определено. Песните, с които ме е спамил до преди, мъничко ми напомнят на тия моменти, в които беше мил и прекрасен. Осъзнавам много добре, че не трябва да ги слушам ама не мога просто. Направо не знам. Какво в мен е счупено, че толкова време не мога да се освестя от тая история?! Не съм такъв човек, не разбирам какво в мен е сбъркано. Все тая, ще се оправя. Аз съм голямо момиче, а те не плачат. Очите ми са пресъхнали и почти нищо не може да ме трогне.
Денят ми е ползотворен и успешен
/поне до този момент/