- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
мрачно ми е на душата, малко изморено по-скоро. но пък всички ме харесват, даскалите са печени, половината вече имат моя номер, в случай, че нещо трябва да се промени по програмата и тн. :д имат ми доверие всички, само аз самата си нямам...
Разходих се, но за мое огромно нещастие замръзнах като шушулка от покрив. Сега си пийвам тука разни топли работки и игнорирам факта, че ми е мега студено. Ама не ми е, самоубеждаването в разни неща действа пък! И тъпата Зимна алергия - както аз ѝ викам - почва отново с настъпването на тъпата есен/зима/квото-е-там. И ми е гладно, мисля си за печени филийки с масло. :33 Евентуално ще си намеря анимацийка за гледане и ще пия чайче от мента.
Ох, колко е прекрасничък!
Вчера си навехнах глезена и той ме носи на ръце от таксито до входа, защото има стълби <3
И това след като сутринта отиде на работа заради мен да помага на Й., понеже бях на интервю.
Как да не го обичам
Емоционално изтощена.
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Днес беше хубав, но изморителен ден.
Видях сума ти познати, всеки ме порица от кога не ме е виждал, ами честно казано след като висях на абсолютно всичките си лекции, се зачудих за какво изобщо ходя.Някои предмети са си чиста загуба на време, как да вися там... Много ме дразни лекторът по програмиране, не може да преподава материята така без да дава никакви примери. Много е лесно да чете как се чете (
) програмата, вместо да я напише на момента и да демонстрира някой и друг пример.
Минах през кариерния център и си взех мнооооого готини материали. Попрочетох някои неща и съм супер надъхана за стаж. Не са много първокурсниците, на които им се отдава такава възможност, ама що пък да не съм сред тях?!
Отдъхнах си за нея, взела е мястото за стажа, чакам почерпка. Само дето опява толкова, за пореден път :Д
Като изключим, че имам да решавам задачи по математика за утре и само като си го помисля ми се доревава, всичко е ток и жица.
Edit:
Да, ако можех да ги разхвърля всичките бих, с най-голямо удоволствие при това. Дебили. Някой ден ще активирам алармата сутринта в 7 в делничен ден да ги видя какво ще правят. Гадове.
Последно редактирано от shmatarok : 10-27-2014 на 22:36
Щастливо ми е. И уютно. Мразя студа, но обичам колко хубаво става вкъщи, като дойде.
Днес мина окей, тя се зарадва. Обичам да я виждам толкова усмихната(и то по нормална причина, а не от дебилстване). Сега чакам петъка, да си отпразнуваме подобаващо. Дразя се само, че се съобразява с хора, които не се съобразяват с нея.
М. е мил и ми харесва.
М. и тя е мила + тва ми е душевна близначка.
Безсилно ми е. Имам нужда от гушлива почивка, в която някой да ме глези страшно много.
Емоционално разбита, физически изтощена. Изобщо.. идилия....
Мозъка ми не може да попие абсолютно никаква информация. Т.е. почти, но утре нищо няма да направя.
Гледат ми се филмчета, спи ми се.
Днес накратко беше непродуктивен ден. Не отидох на репетиции отново.. несериозна съм.
Не знам какво искам да се случи с ... Тъжно ми е.
Искам промяна, нещо интересно..
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Грррр, не. Не, не, не... Просто не! Не може ли веднъж да ми се случи нещо нормално, като на нормалните хора, да тръгна с някой пич с нормални проблеми и нормален живот за човек на тая възраст, да ходим 5 месеца, да си правим милички жестове и после да скъсаме по най-нормалният начин с ред сълзи, ред сополи за една седмица и след това всичко да си е нормално?? Вече чак смях ме напушва.
Едно, че още съм потресена от всичко това и не мога да асимилирам, че на някой наистина може да се случва нещо такова (а само преди няколко месеца щях да се изсмея в лицето, ако ми го кажат, но уви, факт е) и друго, че ми е пълна каша, ама във всеки случай този път аз съм с по-слабите чувства от двамата. Такава съм лигла просто, като е близо не го искам, като е далеч ми липсва. А в началото когато разбрах какво всъщност му се случва, под влиянието на това казах толкова силни думи, а не трябваше. 'Баси, пак ли станах женско, бе? И дори и да реша какво искам, ако то е, че не го искам, как по-точно се прекратява връзка с някой, на когото ти си буквално единственият човек. Всичко стана толкова бързо, но съм напълно наясно колко много знача за този човек. Помогнах му много, поне за това което зависи от него, защото не мога да знам какво наистина ще се случи след време, което просто боли, знам че без мен никога нямаше да направи съответните неща и още много не би направил, а щеше да си стои примирен със случващото му се. А даже не мога да кажа, че драматизира както за повечето "проблеми" на хората, които съм срещала. Страшно много държа на него, НО изобщо не съм сигурна, че гледам на него, както той на мен. И съм сигурна, че ако не сега, то няма да издържа много преди да ми омръзне, но как, за Бога, се прекратява такава връзка, като знам как ще му повлияе това. Казала съм му, че каквото и да стане между нас ще остана до него и винаги ще може да разчита на мен, но ми е пределно ясно, че приятелско рамо е последното нещо, от което има нужда точно пък от мен.
Чувствам се като една голяма каша просто.
П.П. Реших, че няма да си пълня поста само с негативен bullshit, защото всъщност има и доста положителни неща, които ми се случват.
Първо искам да кажа, че Синдикат са невероятни хора, а модерно мислене е невероятна програма. Просто не знам как минава този час и половина. Изобщо не ми стига, мога да прекарам още много време там. Лекторките са прекрасни просто (и ми е страшно приятно, че искат да им говорим на "ти" и малки имена, въпреки че ми е много трудно да превключа на такова приятелско отношение към толкова по-възрастни от мен, ноооо е страхотно :d), хората се супер пичовете, мноооого ме радват и просто е невъзможно да ти е тъпо, че не познаваш никого, просто е невъзможно да не познаваш никого за повече от 10 минути, като се има в предвид каква приятелска среда се получи за няк'ви си мижави 2 занятия. Ааа, не, преливам от ентусиазъм. Много съм доволна от себе си, ама много! Исках разнообразие и да не се чувствам като в клетка - получих го (и не става дума само за Модерното мислене, но другите неща или още не съм ги пробвала, или не са толкова "интересни" за разказване, макар пак да са ми вълнуващи), исках да се запознавам с хора - получих го, исках да се чувствам развиваща се и обогатяваща се - получих го. Ееее, велика съм!
И в петък съм на Хелоуин партито на Синдикат, т.е. най-накрая съм на "истинско" Хелоуин парти, а не на някакво жалко събиране с приятели и най-накрая мога да си изпълня обещанието, че когато някога съм на такова ще бъда с костюм на Фреди Крюгер, хубав цял костюм, а не някаква жалка перучица или масчица, а цял, хубав, старателно измислен, избран, купен и поръчан костюм. На мен пък ми е важно!![]()
имам толкова прекрасни идеи за сватбата ми/ни, започнах да си ги записвам, за да не ги забравя като му дойде времето
леко е налудничаво
и аз ви измислих подарък
остава ми да си избера рокля и да си намеря кавалер или може и там да си намеря, ако поканите някой свободен ;/
Под "Не обичам клюките" трябва да рабирам "Не обичам да се клюкарства по мой адрес, ама ако знам нещо за някой друг, няма проблем да си го кажа" Как може да има такива хора![]()
Писна ми да кисна в тази Германия, искам да се прибера вкъщи и да си видя семейството и приятелите най-накрая.Нямам търпение да си дойда в България след 3 седмици. Иначе ми е някакво рандъм такова, уча си тука езиците и гледам един куп сериали и филми, защото в момента имам колкото си време искаш свободно и се чудя какво да правя цял ден...
Бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш!
http://www.vbox7.com/play:637f3cd2
не мога да заспя, прекалено стресиранио ми е, ебати
а уж си бях съставила за цел да го давам по-спокойно... глупости на търкалета
Ох, тази аеробика ме изтощи тотално. Сега ще помързелувам малко, после ще си спретна нещо за обяд и на лекции до пет и половина. Вечерта ще се видя с него и после ще кисна в нас да правя курсова. Мда, така се очертава. Започнах да мисля в дългосрочен план за някои работи, много ми е интересно как ще се развият нещата.
Тихо, тихо ! Ако бяхме минали през Троянския проход, и твоето бързо чистене на стъклата и натискане на правилните бутони на климатика нямаше да ни спаси. Щеще да има ни напред, ни назад. Ще трябваше да викаме НСА и Близнаки да бутат. Кога ще повторим ?
Измръзваммм навън. Трябваше да си се прибера още миналата седмица. Напоследък ежедневието ми е все едно и също - работа, фитнес, университет и измръзване при излизанията навън. В тая последователност.
Тая шматка ме учуди днес с оплакването си, че добавяла само хора, които познава и колко много и досаждали разни навлеци. Що ли не и напомних как се бяхме запознали. Ей тва е иронията на фб - ставаш "приятел" с някого, когото никога не си виждал на повече от снимка и наричаш този някого "приятел". Колко странно.
Това есе по Международни Отношения ми изпива мозъка. Фактът, че съм на антибиотици и едвам дишам и ходя, също.
Добре че са съквартирантите, приятелите и потенциалните половинки да ми оправят настроението. :Д
"потенциални половинки" ахаха, колко сладко звучи :Д
омъжа*
Не ме карай да мисля че Драго е с женски полови органи :/