- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
мисля, че и двете се чувстваме по... подобен начин :д
Аааууу 2 часа плажен сет на Coldplay & Hardwell ми предстои, с мойта красивна душичка до мен ;3 + яката компанийка и на най-хубавото място .. Е т`ва е живота, наистина не се нуждая от нищо повече, дори и не усещам адската жега, която не ми прави впечатление особено
Нормално. Нещата, които трябваше да направя днес, са отметнати.
ПрaвУ у сърцето. Хaхaхa
Време е зa сет-a ! Събрaх всички песни след 2 месечно търсене.
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Студеният душ и сладоледът определено ми оправиха настроението![]()
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Е друго си е да отидеш да си вземеш да ядеш, да се върнеш и да ти дойде проверка от НАП. Никога не съм била толкова притеснена. На всичкото отгоре ми беше лошо още преди да дойдат...
В последствие осъзнах, че като съм ходила да взема телефона, за да се обадя на майка ми, съм взела паласката със себе си несъзнателно.
Усещам, че утрешният ден ще е невероятен. <3
тва връзки с обществеността кво е впрочем ? журналистика за тия, дето ги е мързяло да си научат, че да влезнат журналистика ?
Първо каза, че не знае, после преминахме през категоричен отказ, докато накрая си промени решението и сам пое инициатива.Забавно е, когато "не" се превърне в "да". Оправя ти се настроението. С друг щеше да ми е изморително периодичното пускане по пързалката, но с този не ми е. Много ме дразнеше непостоянството му, докато не осъзнах, че и аз съм същата шматка и за период от два часа си сменям хиляда пъти мнението.
![]()
Прекарахме си доста добре и колкото и да не искам да го призная - оправи ми настроението, а не беше лесна задача. И споделя с мен, което ми четка самочувствието, особено като го знам какъв е темерут.
Признанието му беше приятно. И гушкането беше приятно. Хубаво ми е.
Знам, че трябва да карам внимателно, ако не искам да побегне с 200, но знам и че си струва. Всяка минута и всяко усилие. Той е човекът, който ме кара да се усмихвам, с когото мога да си говоря за всичко и който прави животът ми по-цветен и по-хубав.
Не знам колко ще продължи, какво ще се случи и дали няма да съм наранена накрая. Знам единствено, че искам да бъда щастлива, а той е човекът, който ме кара да се чувствам по този начин. Пускам се по течението и оставям времето да покаже как ще се развият нещата.![]()
Абсолютно да.
Толкова е хубаво, че искам да се ощипя понякога. Обичайно скачам с главата напред, в момента ту правя това, ту се дърпам, защото ме е страх да не повярвам прекалено много и пак да съм с излъгани очаквания. Всички малки мои тестове досега ги е преминал със зашеметяващ успех без дори да предполага, без да използва нищо друго освен изненадващо добрите си инстинкти, а аз все си мисля, че ще дойде Голямото Разногласие. Разкъсвам се между това да стъпвам върху яйчени черупки и това просто да пищя и подскачам като малко дете.
Нека пък. Ще си струва. Отдавна не съм срещала човек, който да ме амбицира да се доказвам - и то на себе си, което е по-важното, разбира се. Който да ме мотивира така, който да е извор на непрестанно вдъхновение, който да ме побутва, когато имам нужда. Боже... толкова е просто да ми се каже "Хей, стягай си дупето и учи, вярвам в теб", защо тогава е първият, който успява да активира това чувство за подреденост, подкрепа? Защо е първият, който може да превърне нещо проблематично в "не е голяма работа", и то в смисъла на "ще се погрижа, няма страшно" (а не в "абееее, биг дийл, кво си се загрижила") и наистина да се погрижи? Без да се налага аз да се тревожа, да проверявам дали е свършено. Мога да се отпусна и да го оставя да се погрижи. Уцели ми слабото място. Не, уцели ми всички слаби места, и то в десетката.
Учих статистика плътно 3 дни, загрявам нещата. Амбицирано ми е. Да, да и пак да.
Лягам си, утре - финанси. Давам газ до 30-ти, след това ще се размажа от кеф. П-р-и-о-р-и-т-е-т-и.
Изпаднах в дълбок размисъл. Отказах чудесна работа, само и само да не изгубя времето и парите които вложих в нещо което не се знае дали ще се окаже успех или провал.
Глупачка,защо ли си помислих,че този път сме се разбрали и всичко ще си е нормално.
Изведнъж се сети,че нещо не му изнася и сега пак аз бера ядовете и излизам виновната,
но не ,този път не се чувствам така ,не може все аз да съм му кривата.
Всичките емоции трябва да си ги изживявам наново,знам че ще ми липсва,но това
вече наистина е края,не мога повече.Надявам се да не ми е много,много пред очите,
за да не го мисля и всичко да мине лесно.
Не може ли по-често да ме разнася извън града с колата и да ми купува баничка?!?
Не искам много. Само баничка и да пътуваме.
Да не спираме.
Да не се връщаме в града
Да не гледаме намръщени физиономии.
Да няма мрънкащи хора.
То аз вярно казах, че ще е epic, ама не точно това си представях...Сега сериозно, чувствам се като кълбо от мисли, чувства и емоции, което е готово всеки момент да ИЗБУХНЕ. Но има и друго - чувствам се добре.
През живота си н-и-к-о-г-а не съм си изливала така душата. Казах ВСИЧКО, дори и неща, които старателно се опитвам да се убедя, че не мисля. Не се харесвам слаба, и това казах. Но днес ИМАХ НУЖДА да съм слаба, имах нужда да разкрия всяко едно мрачно кътче от душата си, имах нужда някой да види, че не съм винаги онова положително същество, което смята, че живота е прекрасен във всяка една секунда.
А и колко неща чух... Колко истини. Колко спомени. Колко моменти. Колко емоции.
Този път просто ще се пусна по течението, пък каквото ще да става. И без това ми се преобърнаха и малкото останали съзнателни чувства. Спирам да анализирам и да мисля за всичко.
Дано да си е струвало! Успех в начинанието ти!
И така.
Сънувах най-странния сън на света. Затвор, заминаване за близкия изток, горнище на анцуг, ксерокс машина... Някойтам ряпа да яде :ДДД
Ениуей, денят започва добре, дано финансите да тръгнат бързо, че има тоооолкова за четене.
Куч става на 5 годинки днес, нашите имат годишнина от сватбата, ще се видя за последно с най-добрия си приятел.
И пътувам след ШЕСТ дни! ДАДАДА!
Последно редактирано от LadyDi : 08-15-2014 на 07:20
Оф, в последно време мога само да спя. Нищо друго не ми се прави.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last