ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[IWannaBeSedated]

Шибано ми е, реве ми се, не мога да се отърся от негативните мисли...

[Vanchhh]

Бахти нещастния ден днес. Всичко, което хванех се чупеше..
Утре пък най-накрая ще започна да тренирам както си трябва )) (Лууухуу)

[galaxy29]

^мале веднъж в дънките си бях забравила салфетка, всичките дрехи от пералнята после три дена ги чистих

хахах и вкъщи се е случвало


и мел добре, че тоз е започнал да се държи на ниво, защото тъкмо си бях извадила боксовите ръкавици и смятах да идвам да го прибия

[shmatarok]

Ебати кривият ден.

[Andjyy]

nevermind

видях поста
пиши ми ако желаеш

[DarkTemplar]

Тука ще умрете от депресии ей...

[tori]

Оле, ногу я обичам, бе! Тва за един час петима рандъм непознати да ни заговорят, си е странно. Единия даже ни свири на въздушна китара и ни пя блек метъл. Добрей раутата, абонирани сме да ни спират все откачалки явно. Много ми е яко.

[XTREMEFREERIDE]

Когато не си до мен и си мисля за теб, не се сещам за това с какво си облечен, как стои косата ти, дали си се обръснал. Не се чудя какво правиш, не обмислям липсвам ли ти аз. Единственото, за което мисля в тези моменти е тялото ти. Чистото ти голо тяло, което търси моето за да го стопли. Ръцете ти, които ме пристискат толкова близо до теб, че оставам без дъх. В тези моменти затварям очи, взимам си въздух и усещам, че дори от далеч мога да вдъхна Теб.

Такова някво.

[d-r.Zob]

Днес пропилях 100 лева на комар. Нов житейски урок! Умирам от яд, че се хванах с тия простотии...

[SonataArctica]

^
Играй покер с пияни донори - сигурна печалба.



// Отне ми толкова време да си довърша нещата... Просто искам да се тръшна сега на леглото и да си приказвам. Бррр. Изморен съм, гърба ме боли. Обаче съм доволен от свършеното, скоро ще видим резултата.
Ах, странно колко бързо се свиква с хубавите неща.
Този уикенд - никакви купони. Ако не си свърша работата ще трябва да се самобичувам, мрън. Няма да мога да се трая после. Край на излежаването до 12 часа, мда.

[anonymous708973]

хахах и вкъщи се е случвало


и мел добре, че тоз е започнал да се държи на ниво, защото тъкмо си бях извадила боксовите ръкавици и смятах да идвам да го прибия

И при нас. Милиони пъти :д
Ама това е аматьорско.

Бащатко е изпирал шофьорска книжка (когато още не са били ламинирани), чисто нов апарат... последно си боядисал чисто нови бели тенисни в пембе, щото някак изтървал един червен чорап в пералнята. После пък, вече научен, че нещата се съчетават по цветове, решил да изпере на майка чисто нови фини вълнени блузи с чаршафи на програма за памук, щото... нали, всичко било червено

Густо ми е, наспинкахме се добре, днес ще говорим малко за кандидатури и т.н. да се пообразовам и ако се уредя с практика за лятото, ще съм безмерно щастлива^^
Чудя се дали да не запиша и един курс за Ексел, че се знам, че няма да седна сама да се занимавам.

[Niakoitam]

Ходя си днес и си мисля...дали пък има по-голям мазохист от мен.Гледам често да мисля първо за другите хора-как са,как се чувстват,как ще се почувстват в дадени ситуации,как мога да ги накарам да се почувстват с дадени мои действия,какво мога и не мога да им дам? Анализирам ли анализирам надълбоко и нашироко.А всъщност не мога да си го позволя.Не и при това,което съм.По би ми прилягало да съм просто един егоист,който мисли предимно за себе си и слага себе си в най-преден план.Но понеже продължавам да съм си наивен мазохист изпускам понякога дори и малките възможности да се почувствам щастлив,а след това знаейки какво представлявам просто да си продължа напред по пътя.Последна такава възможност ми се отдаде преди две три седмици.Една девойка беше едвали не готова да дойде в моят град без дори да съм я карал.Можеше и да си прекараме доволно добре.Но аз започнах да се правя на шантав при намека и че няма къде да спят и че не съм ги искал, защото ясно знаех че ще дойде с приятелката си (гадже на брат ми),на която нашите и особено баща ми е меко казано голям фен и ще има проблеми за у нас.Ако пък и го бях казал директно щеше да стигне до ушите на гаджето на брат ми непременно и той можеше да си има разправии пък след това и аз с него.Е,защо пък да не бях постъпил егоистично и да ги пратя да си нощуват там в една фамилна къща и да се издрънчат за стая.Малко излезе че не искам и затова се правя на шантав.Не че бих и простил всъщност на въпросната девойка ако ми се отдаде възможност за нещо.Пък знае ли човек може/ше и да ми върже поне минимум докато ме поопознае...имайки предвид,че още на второто ни виждане,когато беше пред скъсване с гаджето си ходехме така да се каже под ръка из Студентски град. Въпреки че в момента мислите ми са насочени малко повече към една друга девойка.Девойка,която ме познава и знае подробности и въпреки че ме познава такъв какъвто съм и знае подобрностите не се е отказала от мен.Е,точно в момента това е леко спорно де,защото малко така изглежда,а аз все пак не чета мисли,но има някои малки нещица,които ме карат да си мисля,че нещата все още са обратими и в момента просто си има причина/и,които са ми може би до голяма степен ясни. Дори един сън преди седмица,две ме наведе на подобна мисъл.Друг е въпроса доколко ми е показвал нещо и доколко моята лична емоция му е повлияла.Както и да е.Поне на този етап не смятам да и досаждам...

[anonymous708973]

Когато не си до мен и си мисля за теб, не се сещам за това с какво си облечен, как стои косата ти, дали си се обръснал. Не се чудя какво правиш, не обмислям липсвам ли ти аз. Единственото, за което мисля в тези моменти е тялото ти. Чистото ти голо тяло, което търси моето за да го стопли. Ръцете ти, които ме пристискат толкова близо до теб, че оставам без дъх. В тези моменти затварям очи, взимам си въздух и усещам, че дори от далеч мога да вдъхна Теб.

Такова някво.

Вярваш ли ми, че ТОЛКОВА много време прекарваме заедно, кажи-речи, постоянно и въпреки това не ми писва. Нямам потребността за "време за мен" в класическия смисъл. Е, чат-пат, да, ама то е наистина необходимо, не че го искам, колкото да си свърша женските работи.
Дотолкова съм свикнала да го виждам, усещам, чувствам, че като ми се наложи в седмицата 2, максимум 3 пъти да спя самичка... Кофти е. На заспиване е окей, и без това съм умряла за сън, обаче на събуждане... нещо липсва, когато го няма. И той това казва, още преди месеци, след като се върна от почивката ни, казваше, че се събужда посред нощ и ме търси^^
Ей сега от час и малко го няма и вече нямам търпение да си върша задачките из града и да отида да се позиционирам до него да учим. Просто... уча си, вдигам поглед, виждам му съсредоточеното изражение... такава топла вълна ме облива изведнъж. Невероятно е.

Отнесох се

[shmatarok]

^ сладко


Не обичам такова време пъъък! Единственото, което ми се прави е да лежа и ми е някакво гушливо такова. Освен това се натъпках с палачинки с кленов сироп и ми е едно тежко и сладко, бляя. :Д
Приличам на зомби и естествено, че трябваше да видя всичките си възможни познати и това в рамките на час и половина!
По някаква неведома причина са ми сменили датата за изпита другата седмица, не обичам промени в последния момент, ама този път съм доволна, защото ми отпускат цели два дни повече за учене.
Туториалът днес беше пълна пародия, както обичайно, ама какво да се прави.

[Ewok]

Вярваш ли ми, че ТОЛКОВА много време прекарваме заедно, кажи-речи, постоянно и въпреки това не ми писва. Нямам потребността за "време за мен" в класическия смисъл. Е, чат-пат, да, ама то е наистина необходимо, не че го искам, колкото да си свърша женските работи.
Дотолкова съм свикнала да го виждам, усещам, чувствам, че като ми се наложи в седмицата 2, максимум 3 пъти да спя самичка... Кофти е. На заспиване е окей, и без това съм умряла за сън, обаче на събуждане... нещо липсва, когато го няма. И той това казва, още преди месеци, след като се върна от почивката ни, казваше, че се събужда посред нощ и ме търси^^
Ей сега от час и малко го няма и вече нямам търпение да си върша задачките из града и да отида да се позиционирам до него да учим. Просто... уча си, вдигам поглед, виждам му съсредоточеното изражение... такава топла вълна ме облива изведнъж. Невероятно е.

Отнесох се

Дам, спомням си в началото като се виждахме веднъж седмично и после изведнъж бум - няколко месеца спях в тях всяка вечер, с едно-две изключения, де, но ми беше адски неприятно.
А сега като живеем заедно всичко е толкова прекрасно, знам си, че ще си го гушна вечер и дори да сме се скарали знам, че е тук. Толкова е хубаво

[tori]

За пръв път от... винаги нямам какво да кажа в тая тема, защото самата аз не знам особено добре какво чувствам. Едно ми е такова никакво, водно... Ама ми харесва да ми е така, чувствам го като вид почивка явно. Смисъл не ми се излиза, не ми се прави нещо особено и така нататък, не ми липсва нищо реално, не мисля за нищо и... да. Чувствам се като капка вода, която просто е застинала във времето и пространството в падението си насред нищото. Чувствам се на място, у дома, спокойна. Защитена ако щете. Не мисля, че ми е нужно каквото и да е. Чувствам се перфектно.

[Dagichka]

хахах и вкъщи се е случвало


и мел добре, че тоз е започнал да се държи на ниво, защото тъкмо си бях извадила боксовите ръкавици и смятах да идвам да го прибия

обичам та :* и все пак вади боксовите ръкавици, къв е тоя чувал дето се пише WickedSick? само ми спами някви глупости на лични, ебати мизерника

главата ме цепи цял ден :с тия колеги ме побъркаха с тва блъскане по чиновете, въртене на стотинк ии тн., много им е кеф да ме гледат как полудявам и да ми се смеят, грр ;д но поне сега съм си на топличко и удобно, чакам я да свърши лекция и да се чуем по вайбър да се наговорим хубаво, че си е гадно така от разстояние, липсва ми..

[SonataArctica]

Мотивиран, надъхан и щастлив. Писах на клуба по ръгби, почвам да си подновявам режима и тренировките. Само да ме вземат и ще бъде невероятно. Адски много ми се играе, дори и да е просто ей така. Ох, искам да кача мускулатура, бррр. 11 месeца - 4-5 кг. поне трябва да кача. Днес тичах в дъжда, беше прекрасно, бръм. Обожавам да тренирам в това време, времето те блъска и блъска, но ти продължаваш. После се прибираш и усещаш топлината от душа как се пропива в тялото ти и как студа изчезва и остава само приятната болка от измореното ти тяло. И това да е началото на деня ти - неповторимо. Тази вечер ще пия бира с приятелче ръгбист, с което съм играл. Само да не вземем да се сборичкаме като хлапета и да счупим нещо, хах. Също така най - накрая ще ида да си оправя лаптопа (поне се надявам да го оправят де). Мдам! В момента искам да се тласна до предела си и да дам всичко от себе си. Това е.




// Погледа, когато си разменяш с девойката с/у теб, когато без да искаш издаваш странен звук, докато се прозяваш... Нямам думи.

[RosaCalvaria]

Хем ми е хубаво, хем не и не ми харесва безразличието, което се получава между двете величини...

Иначе избутах я и тази седмица, остават още около 35 дена докато си се върна обратно в България, да видя и гушна всички. Ии най-вече него. ^^ Времето ще мине сравнително бързо, очакват ме четири дена училище тази седмица и след това една седмица практика и декември месец трябва да издържа саааамо двайсетина дена.
Тъпото обаче е, че ми е объркано. Онзи ден направихме пет месеца, изключително мила изненада получих от негова страна въпреки че ни делят проклети 2000 км, а днес е изнервен и реши да си го изкара на мен и да се заяде с мен за възможно най-глупавото нещо. Не ми е за това, всеки си ги има тези моменти, но последно време само се караме и стигаме до крайности. И разбира се, за него за всичко съм виновна аз. На моменти става ужасяващ непукист, пет пари не дава за това дали става на дума за мен или някой друг, говори без да мисли и абе... ще мине. Надявам се.
Сега уж ме очакват два дена почивка и малко много учене, пък ще видим как ще се развият нещата.

[sl1nceetoo]

Много мразя да ми се провалят плановете. Щото се бях подготвила някак емоционално и http://funnyand.com/wp-content/uploa...l-the-plan.jpg нещо такова, ама не точно, ама почти и да.
Мързи ме. С М. сигурно ще гледаме филм. И дано утре сутринта да е свободен.
Днес вече ще си дочета книгата.
Което пък ме подсеща, че отдавна не съм писала :о

[mayaaa]

Добре, щом всичко и без това ще е толкова филмирано, не може ли и да приключи като един евтин (Холивудски) филм. Всичко да е цветя и рози, той да не трябва вече да се занимава с това, аз да знам, че съм направила каквото трябва и всички да заживеят дълго и щастливо... И аз да приключа с тоя цирк, защото сега не мога.
Ту си се радвам за няк'ви дреболии и ми е яко, ту ми е тъпо за нещо, които горе-долу се равняват на положителните.
И все пак, ще умножа дреболиите, ще си дооправя стаята (и апартамента като цяло), ща направя нещата както ги мислих, ще си дръпна филм да гледаме с татко... и да, ще си засаждам цветя и рози, било то и изкуствени, но на първо време и в тоя момент са ми перфектни и ще си ги пазя както розата на Малкия принц.

[girlwithblueeyes]

Някой ще яде шамарите ама кой ли ?!

[Lilanda]

Ходя си днес и си мисля...дали пък има по-голям мазохист от мен.Гледам често да мисля първо за другите хора-как са,как се чувстват,как ще се почувстват в дадени ситуации,как мога да ги накарам да се почувстват с дадени мои действия,какво мога и не мога да им дам? Анализирам ли анализирам надълбоко и нашироко.А всъщност не мога да си го позволя.Не и при това,което съм.По би ми прилягало да съм просто един егоист,който мисли предимно за себе си и слага себе си в най-преден план.Но понеже продължавам да съм си наивен мазохист изпускам понякога дори и малките възможности да се почувствам щастлив,а след това знаейки какво представлявам просто да си продължа напред по пътя.Последна такава възможност ми се отдаде преди две три седмици.Една девойка беше едвали не готова да дойде в моят град без дори да съм я карал.Можеше и да си прекараме доволно добре.Но аз започнах да се правя на шантав при намека и че няма къде да спят и че не съм ги искал, защото ясно знаех че ще дойде с приятелката си (гадже на брат ми),на която нашите и особено баща ми е меко казано голям фен и ще има проблеми за у нас.Ако пък и го бях казал директно щеше да стигне до ушите на гаджето на брат ми непременно и той можеше да си има разправии пък след това и аз с него.Е,защо пък да не бях постъпил егоистично и да ги пратя да си нощуват там в една фамилна къща и да се издрънчат за стая.Малко излезе че не искам и затова се правя на шантав.Не че бих и простил всъщност на въпросната девойка ако ми се отдаде възможност за нещо.Пък знае ли човек може/ше и да ми върже поне минимум докато ме поопознае...имайки предвид,че още на второто ни виждане,когато беше пред скъсване с гаджето си ходехме така да се каже под ръка из Студентски град. Въпреки че в момента мислите ми са насочени малко повече към една друга девойка.Девойка,която ме познава и знае подробности и въпреки че ме познава такъв какъвто съм и знае подобрностите не се е отказала от мен.Е,точно в момента това е леко спорно де,защото малко така изглежда,а аз все пак не чета мисли,но има някои малки нещица,които ме карат да си мисля,че нещата все още са обратими и в момента просто си има причина/и,които са ми може би до голяма степен ясни. Дори един сън преди седмица,две ме наведе на подобна мисъл.Друг е въпроса доколко ми е показвал нещо и доколко моята лична емоция му е повлияла.Както и да е.Поне на този етап не смятам да и досаждам...

Оле, колко много ми звучиш като един приятел...И като мен отчасти с първата част от поста. Добротата към останалите понякога може да бъде толкова лоша черта, че не е истина. ;с Бих казала да не гледаш толкова другите по принцип, но знам, че и аз така си казвам и при следващата подобна ситуация пак поддавам, та знам какво ти е...

едит: По инерция го пуснах без да си кажа какво ми е на душата на мен.

Четири прекрасни часа с него - това ми е на душата на мен. Гледахме филмче, гушкахме се, говорихме си, отидохме и на кафенце малко. Просто идеален завършък на петъка. А подаръка...:X Казах му, че не е нужно да ми купува нищо и той пак...Неудобно ми стана чак, че аз не съм му взела дори нещо дребно. Викам му, че нямаше нужда, а той отговаря "Според мен имаше". Много е добричък. ;с

[Fisherman]

добротата никога не е лоша черта

[Lilanda]

^Не съм казала обратното, Фиш. ;3