- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Еми по-зле физически не съм се чувствала. Имунната ми система е срината, постоянно се разболявам, втори антибиотик пия тази есен, защото просто е неизбежно. Трябва някак да се съвзема, защото много неща ме чакат.
Как да съм, с бронхит, без него, чакам си го, работа си имам... кеф ти
Come on skinny love just last the year...
Уплашена. Най-вече, че те могат да се окажат прави, че аз мога да се окажа права. Че няма кой да ми държи душата в шепи когато нещо стане. Че не можах да свикна. Че нямам силата да приема нещата като останалите. Уплашена и обезверена. Скофтено ми е, слушат ми се пълните депресарщини и ми се реве от страх. Ама като се знам, всичко ми е пресъхнало вече. Ще видим къде ще му излезе края.
гледах преди малко Predestination (линкче за мързеливите : http://thepiratebay.se/torrent/11555...p_x264_-_YIFY)
Върна ми надеждата, че в холивуд още се пишат сносни сценарии <3
Щастливо ми е. Не мога да повярвам, че минаха 3 години, още по-малко мога да повярвам, че някой може да ме търпи толкова дълго време. Някой, който не ми е роднина и по никакъв начин не му се налага да е около мен
Времето мина неусетно, а толкова толкова много неща са ни се случили, през какво ли не минахме, а на него мога да съм му само благодарна, че не се отказа от самото начало и благодарение на решителността и нахалството му сме тук![]()
едвам си отворих очите, подути са като възглавнички, ама така е който реве цяла нощ :д
не знам защо реагирах така, баща ми не е виновен, че служебно го изпращат да кара кола до Италия, но толкова ми се искаше и аз да отида, да видя малко свят баси, имам чувството, че ще умра в тая дупка в която съм се родила без да мога да видя нищо от света.. на всичкото отгоре гърдите ме болят, той ме дразни с глупавите си пиянски изцепки и то по фб (все едно е 15 годишно лапе), днес имам лекции до 7, а утре имам контролно по статистика, на което ако не изкарам поне 4 горя.. екстра.
Егати колко странно.А уж казват,че сънищата били отражение на чувствата и мислите ти през деня.Вече за пореден път ми се случва.Понякога,когато изобщо не съм скаран с баща ми сънувам някакви сънища,че се карам с него и едвали не се събуждам сърдит и ядосан и готов за още караници докато осъзная, че това е било само сън и няма нищо такова.В други случаи,когато се скарам много яко с него като вчера например, пък сънувам някакви съвсем различни сънища по-скоро весели и успокоителни и едвали не се събуждам с усмивка на лицето и осъзнавайки още каква е действителността си казвам нещо от рода на:'Сега пък какво е станало вчера". Странно...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Спокойно, има и други, които не са виждали свят, според мен има и предимства, защото когато един ден ти се случи, ще го оцениш адски много. Не казвам, че другите не го оценяват, просто поставям нещата в перспектива. Само дишай. :Д (И за другите работи, виждам, че ти е трудно.) Кураж!
по темата:
Мисля, че това, че съм идеалистка, максималистка и непоправима романтичка, ще ме разруши тотално. Не че искам да се правя на нещо, което не съм, но аз наистина съм такава и не виждам нищо положително в това (засега). Смисъл, постоянно се разкъсвам между животът е твърде кратък, за да си правя планове и не мога да живея ден за ден, човек трябва да има и нещо, което да го движи, някакви цели, иначе за к'во живеем. Както винаги, сигурно решението е в намирането на златната среда, но honestly, съм толкова крайна, че... Не, че искам да се женя, но е хубаво човека с/у теб да вижда някакво бъдеще между вас, с'я каква е тая връзка засега... не, че влизам във всяка връзка с идеята, че ще ми е последна, ама не влизам и с мисълта, че е преходна, моментна, и един вид ми убива времето, докато чакам нещо по-подходящо.
Ех...
Зле съм, и то много.. как трябва да се чувства един грозник без самочувствие, много ясно, че зле..
Carebear е birthday bear днес и съм много щастлива. Радвам се че успяхме да го изненадаме с триста зора ! И накрая успяхме и беше много щастлив! Колегите от бъдещата ми нова работа са страхотни! Свършиха ми чудесна работа! И момчетата от магазините в Парадайс също
Като изключим шапката (която наистина е прекалена) , другото е окей, харесва му и ще си го ползва ,което е хубаво
Сега ставам аз, добре че днес уни-то има патронен празник, та нямаме лекции.
Аз бях забравила, ама ме подсетиха, така че успиването ми си е съвсем окей! Сега отивам до нас да купя цветни листове и да си взема дрехите за довечера и се прибирам да оправям тука, че няма да имаме време после.
Обичам да го изненадвам и обичам да правя всичко с любов. Точка.
Миличкият ми той <3
Интересна неделя имах. Изнанадах се. Не ги очаквах. Ама така се ходи на гости. Е, когато са готини, де.
Горда съм със себе си! Бях супер спокойна, неемоционална и премерена. Какзах му всичко, което ми тежи. Би трябвало да ме е разбрал. И тъй като не само външно, а и вътрешно/донякъде/ си приличаме с баща ми, мисля, че се натъжи. Но повече не можех да си трая. Искам да осъзнае какво прави. Искам да се постоплят отношенията ни. Знам, че има тъпи вътрешни стопове, като моите, затова този път и аз ще положа усилия. По-добре късно, отколкото никога. Искам всичко да е ок.
Вчера пък ми се откачиха краката. Толкова не съм ходила по магазините от много време. А, не. Миналата седмица беше тежко. Както и да е. Хепи ми е.
А утре пак презентации и глупости. Не ми се ходи. Искам да се направя на приятно разсеяна и да пропусна, ма няма как :/
- Това момче, с което играем, не беше ли миналата година 12-ти клас?
- Да, беше.
- Странно. Какво ли прави тук?
- Дойде заради мен.
- ЗАРАДИ ТЕБ ЛИ? о.о
- Да. :Д
- Как така?
- Ами...това е приятелят ми.
- Аааа, приятелят ти. Той е много готин. Играл съм с него миналата година. Много е добър.
:Д:Д:Д:Д:Д:Д:Д:Д
Почти не играхме днес, но се видяхме за повечко време, което е най-важното. В петък ще мине с мен през зъболекаря и най-вероятно ще изгледаме още някое филмче. Кефи ме как ми задава някакви маловажни въпроси. :Д Супер интересно му е и хич не му пука колко точно тъпи са. :Д Понякога се държи като малко детенце, което е супер сладко, но важното е, че не прекалява и знае кога да спре. Усещам, че ми има супер голямо доверие, особено след казаното днес, а това много ме радва. Най-хубавото е, че съм сигурна, че и аз мога да му имам доверие. Днес Е. каза, че си пасваме идеално. :Д Дано да е така. ;3
В момента, в който останахме сами, ме попита какво стана снощи и защо така изведнъж съм казала, че няма значение и че всичко е наред. Като му разказах, отговори с "Май и аз прибързах малко" и "Не съм сигурен дали можеш да му вярваш, но поне можеш да му дадеш шанс". В едно съм сигурна, каквото съм му казала, си е останало между нас. За останалото ще видим. Казах му, че най-малко съм го очаквала от него и че го чувствам най-близък сред тях, да се надяваме, че ме е взел на сериозно.
За съжаление днес бях на погребението на един обичан от мен човек, който си замина неочаквано.
Направих компромис със себе си и се обръснах. Само да каже нещо и убиФ. Даже се клъцнах два пъти, кръв пролях, ей!
Изнервен съм, пак имах параноичен момент. Ще изпушим една цигарка след малко.
Оказа се, че е по-лесно, от колкото си мислех. Ще имам време да отхвърля повече нещица.
"This is not logic, but it looks like logic!" 4man Трябва да спра да се изненадвам на откаченяка.
благодаря ти, Jaune!)
Имам седем тона умора по себе си.
И едно недоверие, на всичко отгоре.
Продължавам да пиша по звездните дневници,
а така да не ми се говори…
Да си хвана багажа и тръгна на някъде…
Май на никъде по – е за мене.
Стига вече търпене и чакане.
Имам нужда от свое си време.
Тази седемтонна умора – нахалница
ми тежи по клепачите вечер.
И сама се почувствах на себе си странна.
А пък тя ми лежи във ръцете.
Ще ми писне на шапката, още малко остава.
И тогава ще хукна на някъде.
Като стана пак себе си, ще се върна навярно.
Ако има кой да ме чака.
мел ще го потроша бе ко си позволява да те ядосва ще стане на пух и прах
Шервам много як блог!
https://www.facebook.com/theuntidyblog
хаха бойната ми тя :* спокс, рано или късно ще се науча да не му се връзвам :д (хах точно сега ми писа "как си?")
малко спам, но да споделя и аз една любима (пф, най-любимата даже) страничка:
https://www.facebook.com/berlinartparasites
От когато ми обърна внимание на този факт не мога да спра да мисля за това. 6 шибани години труд, пот и сълзи. Сложих точката на хилядите часове стоене до късно и антисоциализаране. Мисълта ми се струва толкова страшна... Едно гласче в мен ми крещи "Недей, продължи! Заеби всичко и продължи.". Това е края на една ера в живота ми, хах. 14.07.2008 - 24.11.2014 влиза в календара ми.![]()
Спомените ме удрят като чук в гърдите...
I need more dreams
And less life
вече се познаваме, тя знае, че съм и хвърлила око, само чакам да се отсрами![]()
Самотно ми е и се издъних по микро... combo breaker. Трябва да си налягам парцалите, защото ми остана по - малко от месец до сесията.
А той ми липсва ужасно, дано оздравее по - бързо.![]()
Ебаааси. Уж шест съм имала, после ми свали оценката с една единица, само защото съм нямала нещо вътре, което нито сме учили, нито пишеше в задачата, ама хайде. Направо супер противно ми стана. Отивам да я питам аз за това нещо, на което ми свали оценката, измънка си нещо под носа, даже не ме погледна, питах я пак и ми мълчи. То хубаво, като си имаш любимец, ама не саботирай всички други заради него? Само той си бил направил вярно всичко. Простотии. Имах супер трудната задача, неговата беше много по-лесна (даже и той така ми каза) и накрая само той заслужавал 6. Само ми е тъпо, че очевидно причината е измислена, след като дори нямаше такова нещо на тъпия лист. Аха да ми секне желанието да се науча. Не стига, че аз съм най-силна по тъпия й предмет. Потрес пълен.
Хах, иначе съм бог. Надявах се, надявах се, стана. Стана ми тъпо, че ги нямаше и двамата, исках да си говорим, ама какво да се прави.