- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Чувствам се сякаш съм супер безполезна и тъпа.
Ох, направо искам да се заровя някъде и да си седя под земята. Нямам никакво желание за живот в момента. Имам чувството, че нищо няма да се оправи никога.
Направо ми писна да се преструвам, че съм в някакво супер добро настроение постоянно, или поне добре, като изобщо ми е някакво супер мрачно и сиво от поне месец.
Искам просто да си вися в центъра цяла вечер и да гледам украсата. Колкото и тъпо да звучи, това е единственото нещо, което предизвиква някаква положителна емоция в мен в последно време.
Изморена съм.
Обрати колкото щеш в тоя живот. Нищо, де, живи и здрави.
Южният вятър в косата ти духа
И след няколко дни ще стигнеш отвъд
Знае ли някой какво има оттатък,
Но и никой не знае, че идваш от път.
Облива те глад от водата солена
И ти с тъга поглеждаш назад,
Нищо не виждаш, но нали си сирена
В калната локва до прашния път.
Не чета писмата ти,
защото не ги разбирам.
Не ми трявбва никого,
Стаята ми само мен побира.
Добро утро, уж е добро пък да видим. Пийнах кафе с майка ми, нахрани ме, че не съм я събудила и ме натири да ходя да ѝ пазарувам след даскало. Мноооооого яко. Той ми липсва, а аз се събудих с мисълта за глупава романтична песен, дейба. Ебавам го, че е слабак, а слабака съм аз. :д Честитка. Очаквам деня да се развие добре, после кафенца с аверките и евентуално ако не съм мързел - у бабини. Не знам кво е тъпото време навън, но определено ми се ще да не вали дъЖ пак, писна ми от тая вода. Като толко му се вали на тва небе, ми да вземе сняг да пусне. Не че много искам де, искам си пролет/лято, но поне деазнам, да е красиво некво. Да пълня очички.
Толкова съм притеснена, че няма накъде повече.
Имам ужасно чувство, точно като онова преди контролните по математика навремето в даскало. Като си спомня какви бяха обичайните оценки от същите тези контролни и ми призлява.
И това време определено не помага да се почувствам по-добре.
Притеснена,дано се справя.
Осъзнавам все повече как стоят нещата,но някой дни се връщам много
назад сякаш нищо не съм научила.Ще ми мине.![]()
Снощи едвам заспах. Не спрях да мисля за нея. Не я познавам, само съм слушала за нея и все пак не мога да разбера как може да ѝ минат такива мисли през главата. По-скоро не мога да разбера как се е опитала да ги направи реалност. И като видях "Преди го исках, вече не го искам, но шансът е много малък"...Не мога да спра да мисля за това, а фактът, че вече няма как да ѝ се помогне, освен да се намери някой добър човечец за трансплантацията, е още по-отвратителен. Това, плюс вчерашните мисли, ме разкъсва адски много. Охх, дано всичко да се оправи, дано, дано, дано...
Нещо тия дни ми се е активизирал фейсбука.Попринцип не е като постоянно да ми пращат покани там,а от вчера двама и то дето или не ги познавам или грам не мога да се сетя кои са,а не е като да нямаме бая общи познати..Единият е някакъв малък дето не мога да се сетя откъде,но сестра му ми изглежда страшно позната като физиономия.Не съм обаче кой знае какъв физиономист и трябва поне няколко пъти да видя даден човек че да го запомня.Друг е въпроса,че помня повече по-глас отколкото по физиономия.Другата е пак някаква непозната видимо харна девойка от едната снимка дето е качила.Ама и нея сякаш не я познавам.Като видях че е приятелка с една съученичка на брат ми и името в мен изплуваха спомени дали пък не беше една продавачка и и нейна колежка в един магазин дето бях отишъл веднъж да напазарувам храна за котарака в магазина и се държахме много културно,видя ми се готина,че даже се загледах в баджа и да и науча името.Малко ми е мъгла,но нещо ме кара да си мисля,че беше същото.
Иначе пък брат ми е станал много щедър към мен напоследък.Дали просто,защото го гризе съвестта,че напоследък много често излиза по София на купончета пък аз си седя предимно в нас обикаляйки около баща ни (и на него отвреме навреме му се налага та знае какво е) или поради друга причина незнам.На моменти обаче се чувства леко като някакво паразитче обаче май ще трябва да свиквам щом не мога да намеря начин да се преборя със страховете и притеснения си.Пък и батерията на телефона му се прецака и сега си я смени и си купи нов телефон.Тества си старият и ако работи качествено е казал,че може да ми го подари.Та току виж и аз съм се сдобил с първият си смартфон.Е,вярно че пак ще си карам на ваучер,но пък доколкото съм запознат май през рутери ще мога да си се свързвам безплатно.
А да,и вече се чудя имали смисъл изобщо да си разкривам вътрешният свят пред някой точно определен човек,без значение кой ще е и да се привързвам към него като верятността той да е поредният който си тръгва в даден момент да е огромно вместо просто да си се забавлявам и докогато дотогава.Все пак хораха са казали че само глупакът повтаря нещата много пъти по един и същ начин надявайки се всеки път на по различен резултат.Явно аз съм просто един добронамерен глупак...![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Схеми, глупости... Забавно ни е, определено. Дано се получи каквото мислим, че са минали едва три дни, а вече ми липсва като не знам кво. Баси, имам чувството, че цял живот съм била около него и се познаваме мега добре, а толкова бях сигурна, че няма да се доверя на никого отново. И ето - пак ми се обясняват разни хора как съм супер ухилена от няколко дни, как не вървя, а левитирам на три сантиметра над земята и как не съм на себе си въобще. Слабачката съм аз, не той, но странно - не ми е зле като съм слабачка, хич даже. Кеф ми прави.
Започва да боли, но кво пък. Сама си го направих, сега ще си бездействам и ще чакаммм
Но пък ми е и щастливо. Много обичам като се събираме с момичетата в някоя къща и всяка си прави нейни си неща, без да й пука от другите. Много си свихнахме заедно. Плюс това ми дойде, най-после, коледният дух. Пихме какао, а аз бях с пуловера-мечка и правихме снежинки с пистолет за силикон.
Сега имам много за учене по руски :/ а днес на класното по математика май доста се изложих. И много странно как не мога да реша лесните задачи, а тези с повишена трудност си ги правя без проблем :ооо
Трябва да звънна на баща ми, да не кажи после, че съм хладна...
И съм горда от реферата, който представих.
не мога да дишам нормално, по-скоро не мога да си поема въздух дълбоко :с много мразя да ми става така, а не е като за първи път..
днес ми дойде малко шок да му видя името изписано на тела, отдавна не ми беше звънял :д и ако се стегна и си впрегна малкото мозъче може би ще завърша семестъра подобаващо като за първи.. и все още не разбирам как може да има толкова готини, но тесногръди хора, жалко, много жалко, щото си го уважаваХ тва човече.. :с
искаш ли да ти направя изкуствено дишане?
и минаха ли изследванията?
парипарипари, омръзна ми вече -.-
не искам само това да ми е в главата, а се налага
и за пантерата, може да го е виждала, но за нея се сетих като го видях http://www.businessinsider.com/books...ampaign=buffer
Ей, къде са всички тея книги, които могат да ти променят живота ? Аз как все намирам такива, които само ти загатват за посоката и ти помагат да намериш точния начин, не знам. Половината заглавия от списъка не съм ги чел, другата половина не са ме впечатлили особено много. Всеки път като чуя името Шумпетер се сещам за различно нещо.
Писнаха ми тея етюди на тема "Пиянството на един народ. Айде, тоя път ни е за последно". Предпочитам да консумирам промишлеми количества алкохол сам, отколкото да гледам как други го правят пред мен.
Отдавна бе време да си задам въпроса дали трябваше да се случат всички онези неща, за да се осъзная за нелепостта на ситуацията, но отговорът е ясен. Очевидно трябва.
Ооо, ще споделиш ли откъде намери книжките?
Е, аз на книга, дето "ще ми промени живота" няма да повярвам. Един път почти захапах въдицата на нещо такова, още ме е срам от наивността ми.
Идеалната почивка от учене - https://www.youtube.com/watch?v=IVI-LqEDua0. ВЕЛИК Е! Просто... няма такова грухтене/кискане/цвилене от смях. Силно препоръчвам It's bad for ya, Getting old, Euphemism. Просто... н-е м-о-г-а!
Намерих някакъв торент с 4+ ГБ подобни "речи"![]()
Последно редактирано от PinkPan7her : 12-10-2014 на 19:09
Обичам го тва лапе... Нямам идея как всичко премина толкова бързо от ебавка в нещо истинско, но ми харесва, въпреки пречките...
Искам да идва съботата по-бърже!