ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[SonataArctica]

Знам, знам. Но това не означава, че вече нямам изпиратствани филмите, които ми трябват. Пък и съм сигурен, че ще пуснат тракера отново.

[NambyPamby]

Все се сещам да пиша тук, когато съм в емоционална дупка, все пиша скомърцани постове, пък хубавите неща все не ми остава време да седна и да ги отбележа.

Нещастна съм. Не знам какво искам, кого искам, искам ли въобще някого/нещо около себе си. Живея на кафета и тук-там някоя цигара в пристъп на нервен пристъп, спя по малко или изобщо не мога да спя, в някакъв делириум съм 24/7. Поне се активизирах да чета. Периодично давя мъката в бутилки вино(и цигари, разбира се).
Имам чувството, че животът ми си отива между пръстите. Не мога да създам стабилни приятелства тук, стабилна връзка, чувствам се съвсем сама и адски асоциална. И ми тежи. И ми се плаче, толкова много ми се иска да поплача на някое рамо, а не все да разчитам на себе си.
Разочарованието ми вече дори не е разочарование. Тотално безразличие е. Знаех, че ще дойде този момент. Провокирах го по всякакви начини. Но все пак не очаквах, че когато напирам да си отида, ще ме пуснат да си отида толкова лесно...
Всичко е едно и също. Сиво и монотонно. Затова толкова съм забила в учебниците - да убия време и да го направя по най-добрия възможен начин. Само дето един ден оценките ми няма да ме гушкат, нито учебниците ще ми викат "мамо"... С това ви'ШУ просто запълвам тоталната празнина, която се е образувала в последно време и която нараства прогресивно. Вече дори не се радвам. А преди мечтаех, бленувах, желаех да уча точно това, да работя баш в тази сфера един ден. А сега го приемам като някакво досадно задължение. Плащам си - ходя в университета - прибирам се и уча до откат. И после отначало.
Просто ми липсва искрицата, хъса, емоцията за живот от известно време. И вината не е в околните. В мен е. Пропаднала съм в някаква дупка и не знам как да се измъкна. Вината дори не е в него. Ако с мен се държаха така както аз с него, да съм си тръгнала доста по-отдавна. Просто... Свикнах да ме успокоява, да се бори за мен, да прави обратното на това,което казвам. И очаквах и този път да ми каже "ей, всичко ще е наред, обичам те, почини си, утре ще говорим". Обаче не го каза. Този път се съгласи.
Може би така е по-добре. Имам първо да реша доооста проблеми със себе си, сетне чак с другите.

[shmatarok]

Много ми е добре, ама ученето премина от програмиране в чистене на стаята, караоке парти и развитие на танцувалните ми умения. Добре, че е петък и никой няма да ми се кара за нарушаване на вечерния час.
Other than that, всичко ми е наред, задоволена съм от всякъде и във всеки възможен аспект, като изключим академичния за момента.

[tori]

Само след три часа и половина ща е тук! Сега отивам да пия едно бързо кафе и са захваащам да си върша работата. Нямам търпение вече, пфу! Обичам го. <3

[weheartiit]

Ревност,завист ,пфу!
Главата ми ще гръмне цяла седмица,нервите ми няма да издържат дълго.

[NomNomNom]

Може би така е по-добре. Имам първо да реша доооста проблеми със себе си, сетне чак с другите.

За съжаление или за щастие е така.
Стискам палци скоро да ти отмине тази гадост, да се появи нещо ново за правене и да ти върне поне малко ентусиазъм.

[RiB]

На това му викам аз сън и почивка :P

[TheDevilInMe]

Колко малко ми трябва - добро отношение от околните и хубаво време, два поредни слънчеви дни да не повярва човек ^_^
Хубаво ми е и топло на душичката, ама наистина... Свърших и доста полезна работа днес, починах си, изгледах си сериалчето, ползотворна съм, бе! Тараторче <333 Също така ми е влюбено, обичам го точно както и в самото начало, със същия трепет, сърчицето ми е изпълнено с любов, искам винаги да си остане така...

[blue-baby]

Аз днеска се чувствам униклно. След малко имам среща с мои приятели, което ме кара да се чувствам супер.

[Lilanda]

Ако не ме беше събудил оня русенския преди половин час, сигурно щях да спя да 18. Толкова умора не ми се е насъбирала никога, камо ли пък 2-ра смяна.

В момента трябваше да сме заедно и да "празнуваме", но му обясних, че искам днес да съм си вкъщи и че ако му се занимава, може да дойде насам. Надявам се, че ме разбра...

[mayaaa]

Не мога да съм напълно щастлива, докато знам на него какво му е. Човек който е на дъното, въпреки че старателно се опитва да го прикрие, макар и да не може от мен. И каквото и да правя, и както и да се опитвам да му помогна, нещата не могат да се върнат назад, а и да можеха, какво би могъл да направи? А сега, колкото и да се опитвам да не губя надежда и да му вдъхвам и на него, изобщо не съм наистина сигурна, че нещата могат да се оправят. Много, много се надявам всичко да свърши добре и всичко да му е цветя и рози, но все повече усещам колко точно малък е шансът наистина нещата да станат така... Поне ще съм до него и ще го подкрепям доколкото мога!

[Dagichka]

уморена съм. и душевно, и физически

[anonymous908491]

Знам, знам. Но това не означава, че вече нямам изпиратствани филмите, които ми трябват. Пък и съм сигурен, че ще пуснат тракера отново.

кви глупости пишеш, пиратите от години имат десетки проксита, освен това след като ги спираха отстъпиха първото място на kickass.to , освен това има хиляди тракери.
Филми му трябвали, не филми, а от акъл имаш спешна нужда.

[DarkTemplar]

Имам първо да реша доооста проблеми със себе си, сетне чак с другите.

Май на всички това ни е основният проблем.

[kalpazanka]

Толкова размазана от умора отдавна не съм се чувствала...

[NomNomNom]

Изморена. Намразила съм вечерните излизания, дето минаваш през 2-3-4 бара, и се прибираш смърдяща на цигари, заглъхнали уши. Уж имат добра вентилация на повечето места.. Още по-неприятни са ми когато са петък/събота, после си проспивам цялата почивка. Доволна съм, че не употребявам алкохол и цигари, не завиждам на хората, дето и това ги мъчи допълнително.
Иии караокето поне беше готино.

[NomNomNom]

И, разговор с майка ми. Отдавна ми писна.

Тя
Fefe, kak si?
Аз
19:55
Аз
ok sym
vie kak ste
Тя
19:55
Тя
ami dobre
реши ли как во ще правиш за празниците или си в почивка
Аз
19:59
Аз
да
на 24 съм си вкъщи
на 25ти пътувам
на 22 и 23 работя
значи на 23ти се прибирам вечерта при вас
Тя
20:00
Тя
ами на 24 ще си сама у дома
на 25 ще почивам и ще имаме обяд на дб
така, че няма да мога да те карам до сф
на 25 е коледа
Аз
20:05
Аз
защо сама у дома?
Тя
20:05
Тя
на работа съм
Аз
20:05
Аз
нали вечерта сте си вкъщи
е любе си е в нас
Тя
20:06
Тя
да, сори, Любе си е у дома
Аз
20:06
Аз
ок
Тя
20:06
Тя
да, вечерта и аз ще се прибера
сега в момента ти се зъбя
ако не усещаш
криво ми е,ч е на коледа няма да си у дома
като не ходиш при рамон поне с нас да беше останала, а ти бягаш от нас като дявол от тамян
Аз
20:07
Аз
усещам, ама си се зъби колкото искаш, това не е правилен подход
именно защото се зъбиш
Тя
20:07
Тя
изобщо не искам да знам далио е правилен или не
няма значение
Аз
20:07
Аз
има значение, защото много се пениш и палиш
и предпочитам като не съм спокойна да не си общуваме
Тя
20:08
Тя
да, дори твърде много
чао
Аз
20:09
Аз
иначе, на 24ти щяхме да пътуваме, ама заради вас исках да се прибера
ако на 24ти не се прибера, като някой пита защо, не забравяй да споменеш, че си се изпенила пак
а на мен не ми е до драма
Тя
20:11
Тя
някой ден ще искаш да се прибереш но няма да има при кого
не го забравяй
Аз
20:11
Аз
ти също
Тя
20:11
Тя
а иначе ти решаваш
Аз
20:11
Аз
не виждам разликата между 24ти и 25ти
Тя
20:11
Тя
аз много добре го знам, за разлика от теб
Аз
20:12
Аз
и аз го знам, само че и съм приела живота, и не изпадам в нервна криза като стане дума за смърт
за разлика от теб.
ако обичаш.
не ми е нито до драми, нито до разправии
ти само гледаш да се заядеш
Тя
20:12
Тя
щом не разбираш за какво става въпрос, аз нямам какво повече да кажа освен,ч е ми се иска поне веднъж в годината да се събереме като семейство
Аз
20:12
Аз
съвсем спокойно ти обясних кога се прибирам, и ти започна да се зъбиш
ами ще се съберем на 24ти
ако искаш може и на 19 и 20 и 21
Тя
20:12
Тя
обаче ти все предпочиташ нечия друга компания,
Аз
20:13
Аз
замисли се защо
Тя
20:13
Тя
ок, така да бъде, направи го какво на теб ти изнася, няма проблеми
не мога да мислв,
Аз
20:13
Аз
само създаваш напрежение
Тя
20:13
Тя
аз съм дала всичко от себе си, повече няма какво да дам
Аз
20:13
Аз
оправдавай се.
Тя
20:13
Тя
не, ти провокираш напрежение
аз не, объркала си се
Аз
20:13
Аз
защото ти казах , че се прибирам за 24ти
и те започна - "не усещаш ли, че ти се зъбя"
Тя
20:14
Тя
няма нерви
Аз
20:14
Аз
Престани.
Тя
20:14
Тя
сладки сънища от мен
Аз
20:14
Аз
Ако не престанеш да се зъбиш, сама ще си останеш.
Писнало ми е и затова не искам да си говорим
защото само злословиш
и все някой друг ти е крив
и има страшно много жлъч в теб
и ти отказваш да го приемеш това и да го видиш, но е така
и се оправдаваш в момента, че аз съм виновна.
не, аз ще се прибера на 23ти и 24ти и не виждам какъв е проблема и защо отвори кавга
и понеже при теб е на живот и смърт да си права, сега трябва да изложиш куп невалидни аргументи, не по темата и да провокираш емоция с
" няма да имаш при кого да се прибереш " и т.н.
хапеш като настъпена змия
обърни се и погледни вътре в себе си
разреши конфликтите си
и тогава ще си общуваме
дано някой ден разбереш, че сама водиш някакви битки срещу вятърни мелници
вместо да си помислиш за собствените си недостатъци
а ако си мислиш че ми дреме, не ми дреме ако се изяждаш от злоба в момента или ако се чудиш как да направиш драма и да се изкараш - оооо мойто дете така да ми говори
ама някой ден, като те изостави някоя от приятелките ти тип лили
ще разбереш какво съм имала предвид
и също не очаквам да се промениш, защото при теб става дума за сериозна патология
и се опитвам да те възприемам така и да не те съжалявам много
та, просто като се укротиш, пиши да се разберем

[draid]

Хората са го казали. Всичко се връща. Един ден и твоите деца могат да се държат така с теб. Успех в живота и не се "пени" много, че си приела живота, ще съжаляваш след време много ама няма кой да върне нещата.

[IWannaBeSedated]

Не мога да повярвам, че пак ме връхлетя онова чувство, когато го видя. Не се ли научих за 5 години, че за него сме просто приятели, само се залъгвам с глупости...

[kalpazanka]

Номном-че, я резюмирай кой кога е свободен и кой е на работа на 25ти, че нещо станах разногледа и не разбрах отде тръгна спора.

[anonymous708973]

Номче, вие с майка ти от нищото се забърквате в някакъв много стабилен филм и даване на житейски уроци, бе

[Lilanda]

Номче, вие с майка ти от нищото се забърквате в някакъв много стабилен филм и даване на житейски уроци, бе

Охх, недей, че и ние с моята сме така.

Е сега преди малко се скарахме за това, че кучето няма храна и понеже нямах възможност веднага да стана да му дам, ѝ казах, че след 10 минути ще отида и се стигна до това как ѝ идвало времето и съм нямала право да ѝ противореча, защото скоро нямало да има на кого да го правя. :Д Същият случай сме ние. :Д

ПТ: Още няколко пъти ще се сдърпаме ли днес за глупост? :Д Като куче и котка сме в последно време и най-интересното е, че не аз съм кучето. :Д Имам чувството, че единствено той ме разбира и в момента, в който си го помисля, той ми доказва, че понякога дори и той не може да схване какво е намислила тъпата ми главица. А понякога е и обратното. :Д

[Ivaaaaa]

((( :
прекрасно се чувствам и това ме кара да съм гузничка. наистина не знам какво искам. не, знам, амааааа.. сложно е. понякога чувствата не могат да се преведат на езика на .. хм, всъщност на никакъв език. просто съществуват някъде там и създават безброй противоречия. приятелството ≠ нашето приятелство. не може така. като знам в какъв водовъртеж от емоции ще попадна пък другата седмица.. ) :
толкова ми липсваше това да се смее, когато и колкото аз се смея. влажният поглед, характерен за .. уф, дори не искам да споменавам. гали ми егото, нали, нема се лъжем. приятно е, но да не можеш да отвърнеш /или може би съзнателно или не, да изключваш тази възможност/ е болезнено. и за двете страни. случиха се толкова много неща днес, че имам материал за размисъл за месеци напред.

се тая

[tireheb]

перманентно тъпо се чувствувам последно време
добре че бащака има рикиа
ма оня дет кат ходих да наливам у мъзътъ открих, че свършва
тъйче не ми е ясно кво че правим ся вече
явно треа са маам от тука

[draid]

Почувствах се зле по един много определен начин по който не бях се чувствал от много дълго времё