- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Твърде пиян за да спя, твърде изморен за да седя буден. Ще почета Екзюпери докато тавана спре да се върти.
Някво депресарско, средно между сънено, мързеливо, самотно, сънливо.
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Добре, поне замислят ли се какво значи дадена мисъл, преди да я сложат на стената си? 15 минути седях и гледах тъпо в екрана, опитах се да вкарам някакъв смисъл в написаното и в крайна сметка просто се отказах. 2 минути по-късно попаднах на нещо още по-тъпо и реших, че ми стига фейсбука за днес.
Поредният провален уикенд...Започвам да си търся квартира, а дали ще е с него или с някой друг, все още не знам.
Легнах си около 12 и се събудих сама в 7:40 ... Къде останаха дните, дето преди 12 ни моа да се отместя.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Чувствам се щастлив ,но много отегчен от живота ,всичко е толкова сиво.И хората са едни такива предвидими,следват тенденциите и норми за общуване,които са наложени в обществото,малко са останали тези,които са себе си и могат да са интелигентен събеседник.
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
Айде да идва четвъртък вече! И да минава тая гадна, ужасна и страшна сряда. И после вкъщи! Мамчето да ме храни - ох, рай. И да си видя чумчетата! Душиците, аз ще си ги посрещам една по една, първа ще съм.
Днеска иначе правя супа и уча, нищо интересно. Вчера изненадващо бързо ми доставиха подаръка, дано да му се зарадва.
Утре чакам резултати от един изпит и доста се притеснявам.
изпразнено от съдържание ми е.. опитвам се да не мисля за всичко, но когато стане не мога да спра, корема ми се свива и сякаш душата ме боли
iskam da pitam nqkoi znae li dali v sofiq ima uchili6e sled 7 klas za himiq i biologiq
Днес трябва да одерем пилетата от Мърсисайд и всичко ще е окей.
Welcome to the Jungle...
15-ти е близо, а аз все едно не се интересувам. Много искам да си прекарам няколкото дни след Коледа страхотно, да усетя пак силната вълна на ентусиазма, да ми пука 200%, да спра да се изнервям заради дребни неща... обаче май като си тръгна след 2 месеца няма да ми липсва почти нищо от тук. Снощи щях да гледам падащите звезди, даже си бях навила специално алармата за часа, в който прочетох, че ще е пикът... накрая усетих неочаквано безразличие, изключих я и пак си легнах.
Не движа в постоянна компания и ми е куцо. Хората, с които излизам, са уникални, ама напоследък с всички се виждам рядко. Отношенията ни се оказват някак непълни и идеално схващам, че не е заради сравнително скромната честота на контакта. Чудя се дали при преместването ще си занеса дървения характерв непознатата среда, или въпреки моментния сив период имам прогрес и най-после ще се почувствам на по-подходящо място. Може пък истината да е между двете, колкото и странно да звучи
. Скоро гледах доста слаб филм - 'Lucy', тоя, в който Скарлет играе супер жена, оползотворяваща 100% от мозъчния си потенциал, та да... колкото и постно да беше изпълнението един момент ми грабна мисълта. Как да не се замислиш като ти поднесат схващането, че времето е най-ценният ресурс? Да, супер банално, в смисъл много пъти съм го чувала, ама сякаш съм забравяла след секунди, а във филма дават пример с кола. Щом като при супер ускорено движение преставаш да виждаш и евентуално усещаш колата, то следва, че единствената мярка за случване е времето. Пх. Шматка съм , ама 'Продължаваме напред', както казва Пулев
![]()
![]()
. Един ден ще създам желаните връзки. И ще си ги задържа. Завинаги и напук на малоумната тенденция като напреднеш във възрастта да се откъснеш почти напълно от някогашните съзаклятници.
По около 1572 начина.И всичките гадни.Предполагам знаете какво е чувството да ви обещават някакви неща месеци наред и накрая БУМ - аз си тръгвам, а ти в някакво полуприпаднало състояние въпреки всичката болка да се опитваш да се бориш...
Прекрасен е и го обожавам, направо не мога да си намеря място от щастие. Мисля да си перна един душ и да припадам, че последните дни бяха твърде къси, но ужасно изцеждащи ме. Страшно мил е и го обичам, обичам, обичам! Иска ми се да имах повече време с него, наистина много силно го искам това. Заеби разранената кожа на брадичката от брадата му, умората или разранените устни, искам пак. <3 Не исках да го пускам да си отива, но игнорирах гласа в главата си, който ми каза, че трябва да застана на купчина в краката му и да викам „Остани!“...
Намерих си мн яко джаз радио - слушалките в ушите и започвам да разработвам теми...
или поне така планувах преди 10 минути :Д
Нещо хич не върви, мн ми се спи, мн се разсейвам, напомня ми на училище малко.
Но трябва да се стегна. Ваканцията трябва да разработя поне 5 теми + доклад и евентуааааално курсова за академично, но това е твърде оптимистично :Д
//Благодаря на всички, много сте мили (за квартирата) :*
Надявам се след някоя друга година да се похваля и като собственик...
Ква Нова година в Русия, кви 5 лв.? За една 10 минутна разходка до топлите и вкусни банички измръзнах здраво (трябва да измисля начин те да идват при мен). Вчера обаче беше готино, макар и не толкова запомнящо се, колкото очаквах. Гадната мъгла не успя да ни попречи да гледаме звездите. Добре, че не бях пил по-рано, че все на мен ми върви да пътувам в такова време.
Сънувам осцилатори, колко прецакано е това ?! А искам да сънувам нея, колко време мина ... Или просто не си спомням, че съм я сънувал. Тая ваканция ще бъде един от редките случаи да се прибирам в Пловдив с нежелание. С това мое пушене, доста мръзнене на терасата вкъщи ми се очертава. А ситуацията с мен, брат ми и баща ни ще бъде като бомба със закъснител. Която бомба стои до още няколко бомби.
Иначе, да си кажа и другите болежки - супер беден декември се очертава, както и следващите месеци, но поне сме заедно и знаем за какво го правим
Умирам за баничка с боза.
От всичките неща, за които трябва да мисля, само това ми е в главата в последните 20 минути. :Д Побърквам се явно.
Не мога да повярвам, че точно след седмица по това време ще летя към Бг. Дано поне да се сетят да направят храна, че ако пак караме на обичайните постни ястия и т.н., ще си умра от глад. Леле, само храна ми е в главата.
Притеснявам се за утре. Искам да успея да си направя нещата както трябва, простичко, пригледно и добре подредено, не пак да тръгна да мисля сложни конспирации и теории, които да ми объркат целия изпит.
^Ти къде живееше, че ви бъркам вече? :Д
А иначе разбрах, че тя си се прибира в България тези дни и ще я видим най-после. ^^ Като разбра, че се прибира и видя реакцията ми, ме попита "Ти откога не ревнуваш от нея?". :Д И да ревнувам, и да не ревнувам, няма как да не се видим! Така ми е залипсвала, че не е истина...
Единбург.
Стабилно се изнервям. Тоя Хаскел ще ми разкаже играта утре. Не мога да мисля по толкова простичък начин и да пиша толкова елементарни кодове, просто все трябва да си усложня живота с петдесет излишни реда. Блаааа!!! И тея условия как ми ги написали, изобщо не става ясно какво трябва да се прави, а в същото време самата задача излиза елементарна после като я поразгледам повече. Оф!
Последен изпит днес.
//да става 11 вече и да се прибирам обратно под завивките при него.