ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[skatew]

Малко ме боли глава
Много беше странно да си на ветеринарно парти с всичките си колеги и професори:Д и да се напиеш с тех хаха интересно е да ги видиш в друга светлина
след 2 часа на упражнение

[an7raks]

Идеално се чувствам... Все още не е започнала да ми липсва много, наспах се, успях отново да осмисля всичко, случило се последните дни и вече съм сигурен, че я обичам, въпреки малкото време, от което сме заедно.

[tori]

Хах, бащата беше прав - ще се успя ако не стана докато ми звъни телефона и ми ритат вратата. И все пак тва не е толкова лошо - ще си почина, ще си доспя и ще се глася за довечера, като цяло ще имам малко време за всичко и няма да си начупя краката да бързам. Да видим тая кво има да разправя, че явно е нещо важно. И до бабини трябва да се смъкна. :3 И също така ми е леко гладно вече, но идея нямам кво ми се яде, тъжно е.

[borianka]

На мен ми се спи и ме боли главата, а трябва да излезна. Имам толкова много работи да направя, че направо .....

[Andjyy]

Иначе, да си кажа и другите болежки - супер беден декември се очертава, както и следващите месеци, но поне сме заедно и знаем за какво го правим

оооо : )))
честито

[shmatarok]

Тая сесия беше кошмарна. Един изпит не мина без проблеми. На първия не видях едната задача, на вторият изпаднах в пълно умопомрачение, нещо крайно нетипично за мен, днес в последните две минути ми се изтри цялата програма и без малко да предам празен файл. Баси късмета, честно.
Тъчпада на лаптопа ми се прецака, току що си разпрах пижамата и крака заедно с нея, нямаше ябълков сок в ресторанта () и като се обадих на родителката да изразя оплакване получих в отговор "Така ти се пада, като се държиш зле". 'Ми... какво да кажа просто?!
Въпреки всичко това съм в добро настроение. Приключих с важните неща поне до края на януари, сега ми остават само някакви си полети и толкова.

[RiB]

Пффф... ква усмивка, кво дупенце... ей такава да си хвана, друго няма да искам (мм)

[Niakoitam]

Да,в тоя разговор малко или много откривам и баща ми,който даже и сега се е вкарал във филма.Постоянно се бори с някакви вятърни мелници,постоянно търси вината в другите често,все него го лъжат и т.н.И той често използва приомите на майка ти за съжаляване и гризене на съвестта и други разни методи.Само дето нашите понякога доста люти скандали не се водят в чата,а баш на живо.Винаги другите са виновни и той е перфектен и няма вина за нищо.Перфектно разбирам Ева, а който не е попадал в подобна ситуация по-добре просто да не се изказва неподготвен. .

А на нея искам да и помогна доколкото мога,но не знам как,а и незнам какво и тежи.Първо трябва да пожелае да ми сподели. А засега мога единствено да гадая...

[tori]

Ей, значи, много ми е щестливо от това, което тайничко ми прошепнаха! Направо не знам що за душевен оргазъм получих. Нямам търпение вече, защото ми липсва изключително много. Странното е, обаче, че хич не съм крива, а напротив - много съм ухилена, сладка и прекрасна. Абе, все едно всеки ден е рождения ми ден от две седмици насам. Баси, как лесно минавах от постоянно крива до панда на наркотици... Не мога да повярвам кво прави малко любов от хората. Твърде е странно, определено. А най-сладкото е, че и двамата съвсем си забравихме разбиранията след онази вечер. Явно съм доста по-склонна на компромиси, отколкото очаквах. Обичам себе си с него.

[NambyPamby]

Омномномном, животът е прекрасен! Едната гадория е взета вече, остана още една и ще съм пей сърце. Пей сърце в сесия в опити да моря останалите изпити. Другото хубаво е, че и с него се сдобрихме, направо камък ми падна от сърцето, толкова криво ми беше тия дни... Много е мило и добричко това момченце бе, искам да го щипя за бузките и да го целувам денонощнооо. <3
Взела съм си вкусни неща, имам як сериал за гледане, така че мисля да се отдам на хапване и няколко епизода, докато си отпочина. И после пак подхващам бумагите, че следващия изпит чака.

[sl1nceetoo]

Майка ми се прибра с рози и не ми казва от кого са :/ Ама до утре ще изплюе камъчетооо...

Щастливо ми е. Днес всичко е окей. Напълно. ^^

[Dagichka]

времето навън ме описва тотално
поне университета върви добре, уте ако си направя както трябва последното контролно по математика може и да имам 6 и ще е кеф

[Blab]

На мен ми се спи и ме боли главата...

.

[sometimes_]

Ух, не остава време за форума... Ама то така е по-добре. Да нямам време за мисли и разсъждения.
В общи линии...доста натоварени месеци. Повишението ми се отразява добре донякъде. Толкова съм заета, че през деня не мога и да мисля за...него.
Ами липсва ми, да. Много ми липсва. Не знам колко време мина откакто не сме заедно, не искам и да броя. Събуждам се всеки ден с мисълта колко искам да се събуждам до него. Колко ми липсват разговорите, прегръдките и времето, прекарано заедно. Знам, че не е любов, знам, че просто ужасно съм свикнала да е около мен... Чудя се кога ще спра да се сещам, да го искам, да ми липсва... От мисълта, че може да е с друга, направо ме побиват тръпки. А в същото време аз си лягам с друг, разговарям с друг, замествам го по някакъв начин, в противен случай ще се съсипя от самосъжаление. Понякога толкова искам само да го чуя, но...не мога да си позволя такава слабост. Нали...все пак това съм аз. Тая, дето никога не бива да изглежда жалка. И така, в общи линии, животът ми напоследък се състои в ужасно много работа, която не знам дали съм способна да върша; в безцелно излизане с хора, които използвам просто, за да не бъда сама, във виждане с някой, който ме кара да се чувствам желана и НЕсамотна, но нищо повече.
Най-тъпото е, че съм наясно, че и двамата искаме да сме заедно, но егото и инатът не го позволяват. А и смятам, че достатъчно се измъчихме взаимно... Така че засега мисля да се отдам на работа, спокойствие и никакви връзки. Вече не ми останаха сили да се въвличам в такива драми. Разбрах, че не съм толкова силна, за колкото се мисля. Всъщност изобщо не съм силна, но поне умея добре да се преструвам на такава. Кеф ми е как всички ме мислят за непукист и се чудят на това колко добре приемам нещата... Хах, само ако знаеха...

[mayaaa]

Е, поне ме поуспокои малко, като чух от него, че нищо няма да му се случи. Доста се замислих.
И да, емоционален товар си е, голям при това, но бях напълно наясно, че ще е така. По-добре от това да го носи само той във всеки случай. И добре, че си отложих тренировката, нищо нямаше да направя така. Много ми е сдухано... Човек да живее с всичко това, не знам просто. Въобще не мога да превключа така от едно състояние на друго, той не знам как го прави. Е, поне има и една малка светлинка в тунела от целия разказ...
Тогава и една сълза не можеше да ми текне, ама след цялото обмисляне и всичко, просто ми се иска да си заключа, да си легна и да се нарева. Поне хубаво, че макар и кофти начин, доста ме оправя.
Ох, никога преди не ми е било толкова гадно за чужди проблеми. Ама след като аз така го изживявам, какво остава за него... Не искам и да си помислям.
Като ще е филм, чакам си happy end-а...

[draid]

Утре трябва да ставам в 5:00 и от сега ми е криво. Представям си утре...

[Lilanda]

Намерих с кого да си говоря за история. Щастлива съм и мога да заспивам. ^^

[tori]

За пореден път се убеждавам, че алкохол дори в минимални количества не действа никак добре на хора с проблеми с вестибуларния апарат. Изпила съм 100 грама уиски, разредено с кола и лед, а се чувствам така, сякаш съм пила цяла нощ. Равновесието ми липсва напълно. Дейба, как си мразя мотащата се глава...

[102]

разредено с кола хохо

[tori]

Ем да, не го пия чисто, а с лед, кола и храна преди тва.

[anonymous708973]

Тая сесия беше кошмарна.

Абсолютно, все едно цял семестър съм си клатила краката, оф!
По всяка вероятност ще пиша два тежки изпита още, което значи цял януари плътно учене; ще се наложи да отложа два изпита и следващия семестър почва с тая микроикономика, с която вече ме наплашиха, оф, ооооф.

Изпита в сряда трябва да го изкъртя. Просто т-р-я-б-в-а. Суперстегнато учих днес, доволна съм.
Притеснено ми е малко и за неговия изпит утре, не му е типичното настроение това... И една вечер не съм при него и не може да заспи, знам го точно как се върти сега като гламав и как би заспал веднага щом се залепи за мен.^^
Какавидата ми той. ;3

[bloodyF]

Купи ми коледни подаръци, аз не успях, ама тия дни ще е. Хапнахме, оправихме новите мебели, разместихме, украсихме елхата и решихме, че спираме да пушим от 1.1. Доволно ми е. Изясних се със себе си, което ме радва още повече. Починах си, щастливо-влюбено ми е. Чакам го да дойде да се гушкаме, а пък утре пак съм на работа, ама и това ме радва. Току виж съм взела първите си парички от фирмата.


Едит:Получих стрес, когато видях колко е часа. Лягам го.

Edit 2: преди малко, не се бях логнала, и четох една тема за отворените връзки от потребителката Мимсссссссссссс. Някой може ли да даде линк, че не мога да я открия вече?

[Andjyy]

Очи-светофари. Стабилно си поплаках. Ама като съм глупачка! Не издържам. Не знам на кого да се ядосам по-напред.
Не искам повече да ги наранявам. В началото беше забавно, но отдавна не е.
Бива ли и техните празници да проваля?!? Че аз не съм изкарала една читава Коледа, не са ми виновни те. "Липсваш ми", "Обичам те", а аз гледам като ударена с мокър парцал, защото не знам как да реагирам. Не искам на никого да липсвам, не искам и да ме обичат, не искам да се сещат за мен. Не го и заслужавам. Мислих, че с времето всичко ще отшуми. Какво по дяволите се случва тези дни...
Не искам да ги натъжавам. Искам да забравя за всичко и да започна отначало. Без страх, без угризения, без притеснения...
Да минава шитавата зима! Мразя я!

[mayaaa]

Да минава шитавата зима! Мразя я!

Това!

Иии не, не се наревах. Може би, по-добре. Ама се наспах и ми е що-годе доволно. ^^ Да избутам тая седмица, че се усещам как просто си съществувам в момента. Meh.
И трябва да видя какво ще правя с подаръците, защото до никъде съм го докарала. Сложно-сложно...

[Lilanda]

До края на седмицата остава още малко, а имам чувството, че като дойде, няма да имам сили да стана от леглото, а камо ли да изляза от нас. Питах я къде мисли да отседне, питах я и дали иска да спи у нас, отказа ми. Както иска де, стана ми малко кофти, че ще си наема квартира, но пък знае, че винаги е добре дошла...