- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
^ филийка с мас и накаляно футболно екипче имаш ли ?
Не, но главата ми става все по-квадратна.
дискова ПАТОЛОГИЯ, лол, ахахаха
и получих ОФЕРТА
на която не мога да откажа
в0т
Охххх, искам да ви се похваля, не знам как да започна и какво да пиша обаче, хаха. Искам да ви кажа колко е яко да чувстваш нещо, да не си празен! Общо взето ми е супер вл'бено, толкова го мисля, разсеяна съм по цял ден, дори ми пречи на работата, бъркам, зациклям в мисли. Усмихвам се сама, докато пътувам или вървя пеша, нема ядове. Сега разбрах какво е верно да ти пърхат пеперудки в корема.
Ей, хора, чувствам се като няква 13-годишна, не съм изпитвала подобна емоция от доста години, гррр.... може би от 13-годишна. Толкова е чисто и непринудено. Интересното е, че колкото и да съм чук в отношенията си с хора, видя ли го и си гълтам граматиката, не намирам думи за отговор, изчервявам се цялата, притеснявам се *срамежливка*. Никога преди не ми се е случвало да се чувствам притеснена от човека, когото харесвам, дори напротив, пускам майтами, закачки, говоря. Все едно сега ме е хванала някаква пубертетска л'бов. Той не е от тия момчета, който попринцип ми ловят окото, тих и спокоен човек е, образован, с добра професия, земен, не е развей прах, умен и досетлив, нежен...
Ама той не знае всички тия неща :Х сигурно си няма и представа, като гледам не е заинтересован от мен, така виждам нещата аз. Опитвах се да се пошегувам с него на няколко пъти, той не ми отвърна така както очаквах, някак си как да ви обясня една жена усеща кога е желана и кога не. Имам голямо его, може би то е причината сега, когато ме попита нещо ( по работа, средата ни е работна) да отговоря по-троснато или сякаш с пренебрежение, или пък все едно ми липсва настроение, макар и отвътре да ми идва да се ухиля до уши и да покажа колко съм щастлива, че разговаря с мен. Просто не го правя, защото съм го правила, а отсреща не виждам същото. Някак си не на място е винаги да съм с шест каратова като се засечем.
Но пък да си толкова омаян от някой, не било никак лошо. Каквото такова. Поне разбрах, че и аз мога да чувствам!
то уж и мъжете усещат ама вие с тва държание тип "не върви да съм вечно ухилена" също заблуждавате
но (за жалост) от друга страна това твоето действа притегателно (поне за мен) и щом не ти е показал че му харесва.... дано не съм прав
Офф, чувствам се все едно аз се интересувам от нещата, които се случват и са се случили на него много повече отколкото той от моите... И знам, че всъщност не е вярно, знам колко съм му важна, ама... Така се чувствам, мамка му! Знам, че неговите проблеми са къде-къде в сравнение с моите, знам, че много внимание обръщам на дреболии, ама да беше се заинтересувал веднъж, да беше разпитвал, малко да беше задълбал, когато съм му казвала нещо. Просто имам чувството, че той никога не би направил за мен нещата, които аз бих за него. Би ли дошъл по всяко време, независимо от това какво има и какво трябва да прави, и какво ще стане, ако дойде, вместо да е някъде другаде? Би ли ме търпял да повтарям едно и също отново и отново? Не знам. Не мисля. Омръзнало ми е аз винаги да съм опората, да съм слушателя, да съм човека, който винаги съм искала да имам...
Изкушавам се от идеята утре вечер да се напия и да си изпея всичко, защото трезва не мога, явно... Ама не знам дали няма да станат другояче нещата и да се получи някакъв гаф, наместо това да си излея чувствата.
Едно ми е такова... Егоистично, пф. Искам си го само за себе си пъК! Не искам да се виждаме с други хора, че нещо ми се пречкат на душевната нирвана. Мноооого е як като се събужда сутрин, един такъф рошаф, шлядичък, стоплен... :3 Искам всяка сутрин да се будя до него пък, не искам да си гушкам плюшената жаба.
Липсва ми. Много. Искам пак да се разхождаме тук-там и да ни е кеф, буквално времето да спре и да си останем заедно завинаги.
И нищо, че си поспах, пак ми се спи. Отивам да трупясвам пък квото ще да става.
След като най-накрая довърших шибания плейлист, се върнах към чата ни за една кратка доза сълзи. Сега трябва да се оправя и най-накрая да лягам за да мога да (не) се наспя...
Не разбирам какво ми става днес. Сега наистина не знам за какво ми се насълзиха очите. Ама след като мога да се разплача все трябва да ми има нещо, нали? Някак ми е ядосано, неприятно, кофти, сдухано... абе, няк'во ник'во като цяло.
...Чак изпитах ненавист към плюшката като ми се наложи да спа с нея след това.Поне знам, че ще го видя в петък и се надявам всичко да мине ок.
Една част от класа обаче не разбра, че с кофти отношение няма да се получат нещата. Не може да се държиш като машина за псувни и да се чудиш защо не може да събереш випуска.
Зареден !
http://carsmods.net/favourite/208
въпреки че е слънчево, аз съм във ваканцийка, свърших си нещата, справям се добре, сега пак се почувствах.. празна. не знам, не мога да го опиша, но сякаш душата ми се свива вътре в мен и си е тегаво :д дано мине
Same here.
Ще минеhttps://www.youtube.com/watch?v=p8Ojjn35kP8
Още малко и ще е само мой за цели две седмици. И ще го гушкам, ще му готвя ( ууууча се ), и вероятно ще се изкуша да отида до центъра, имам лимит за багаж 30кг., иии ще чета, ще си цъкам , ще си работим заедно една седмица ( той на работа, аз wfh сама у тях
)
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Чак понякога се чудя как е възможно да нямам абсолютно никакъв късмет...
В почти нищо.Много кофти.Радвам се за нея ,наистина,но от друга страна ми е толкова гадно
и празно.Всичко ми е еднообразно,не се радвам на почти нищо и съм като в някоя дупка.
Не знам вече и аз какво ми трябва ...
Липсват ми. Прекарах 4 месеца там и 6 години тук, а "тук" сега ми е толкова чуждо, голямо и страшно. Може би "там" ми е мястото.
Видях се с най-добрия си приятел, пихме топъл шоколад, разкарвахме се в снега, хубаво ми беше! Захващам си кафето и книгата, и се отдавам на релакс.![]()
Поне стават ли за нещо?
Иначе сте назад с материала.При нас в момента има около 6
Нищо кой знае колко интересно и различно не ми се случи тази година.Хайде да си отива и надявам се другата да е по интересна и атрктивна.
Иначе в крайна сметка и ние накрая предадохме Windows XP. Ама какво да се прави като новата машинка не го ще.Много стар и бил. Та сега малко по малко се учим на функциите на Windows 7.
Иначе вероятно съдбата си каза думата. Най-вероятно се очертва да карам Нова година на около една спирка от нейният апартамент.Дали това ще има някакво значение вече не се знае...
Edit: Раздвоен съм. Много голям фен съм на поредицата от игри Max Payne. 1 и 2 съм ги превъртял отдавна.Отдавна имам и желанието да врътна тройката,но нямаше техническата възможност.А сега се чудя дали ще имам време имайки предвид,че когато рядко започна да играя игра имам желанието да я врътна колкото се може по-скоро.А само като знам,че за инсталацията плюс инсталираната игра ще са нужни около 40GB хард диск,че според коментарите се инсталира от 2 до 5 часа и че различните релийзи дават при някои хора разни бъгове,включително и черен или син екран направо ми се отщява някакси.![]()
Последно редактирано от Niakoitam : 12-23-2014 на 11:13
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Знам ли, не съм питала още, а не са мои, че да пипам. :/ :Д
Боже, наспах се. Почти 15 часа сън отпрасках, чувствам се толкова добре и съм започнала да оздравявам. Прави ми впечатление вече за трети път, че като си спя при него почти не сънувам или после не помня какво, а като съм сама подсъзнанието се скъсва да мисли различни сценарии.Трябва да се обадя на баща ми.
Станаха 6 месеца вече без да си говорим. Бля.
Започва да ми липсва, а сме едва ден втори :/
Но от друга страна, забелязвам, че въпреки че от две години не съм говорила никакъв немски, разбирам почти всичко на майка и мъжа ѝ.Много ми е интересно да я гледам как се държи с него и ми е адски странно, не съм я виждала никога в такава светлина (а и ми става ясно от къде ми идват някои от лиготиите и навиците , които проявявам спрямо него :Д) , мисля си, че ако се държеше по-добре с мен и сестра ми, нямаше да имам никакъв проблем с приятеля ѝ най-вероятно. Надявам се и тя да се усети, знам, че ѝ е малко между чука и наковалнята положението, ама...
![]()
Тая хипохондрия ще ме довърши някой ден. Сигурно вече ще си внуша и че съм умряла...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Малко ми е дизи, дано изкарам тая вечер без проблеми.
Не мога да реша кой е ултимативният аутфит за тая вечер.
'Ма и без т'ва нищо няма за онождане тази вечер.
Откачено, празнично и забавно ми е.![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Welcome to the Jungle...