И аз се дразня когато ми се провалят плановете, ще мога да се видя с най - добрата си приятелка чак през август, а двете учим в България. След 3-4-5-ти път в който ми се провалиха уговорките просто се отказах да правя планове.
Тази вече не знам как ще успеем да се изкачим за 15 минути, за да успеем да видим зарята. И за първи път да съм доволна от това, което ми се е случило през годината.
Вече се виждам февруари как отивам на поправка.
Дано поне изкарам до 1 часа и после се прибираме с него<3
Е, глупости. Имате уикенди и автобуси на добри цениПървоначално написано от YSMF
)
Стартирам лежерно последния ден от годината, нямам никакво намерение да правя подробни равносметки и обещания за новата година. Дано прекарването довечера да е на ниво
Навън се вихри истински зимен ужас. Довечера баща ми няма да може да ни закара, защото ще е на работа, следователно или трябва да бъхтя пеша(някак си не ми се иска, предвид, че ще съм по чорпогащник), или да даваме пари за таксита, които ще излезнат хиляда лева. Еми, ще го измисля някак. Само ми е кофти за мама, че ще стои сама вкъщи, ама 100% ще откърти преди 12. Нито ми се празнува, нито нищо, ама отдавна не сме се събирали цялата компания у някого, по домашно, не просто на кафе, където ги виждам всеки ден.
Гласът ми също хич го няма. Сутринта, като ми се обади, може да си е помислил, че без да иска е звъннал на баща си - толкова плътен глас извадих, че вероятно съм го стреснала. Сега се наливам с чайчета.
май изпреварих събитията. не успях да спя тази нощ, но се чувствам свежа О:
цяла нощ мислех по едно фиумче, за да стигна до логично навързване на разкъсаните му сцени. обожавам такива шизофрено-маниакални-депресивно-обсесивни филми. мисля, че най-после успях да сглобя пъзела. бети пристига в холивуд, където ще се явява на кастинг за филмова роля. отсяда в къщата на богатата си леля, която също е бивша филмова звезда. пристигайки обаче в къщата, открива че не е сама. настанила се е загубила паметта си жена. двете бързо се сприятеляват и впоследствие влюбват и решават да потърсят истината за самоличността на рита (катастрофиралото момиче). два важни момента са синият ключ и чантата с кинтите, с които идва рита. след това отиват в предполагаемото жилище на рита, където откриват женски труп. после отиват в клуб силенсио, където за мен е най-ключовият момент от филма. изключително разтърсващ и препариращ и именно затова бети започва да трепери. всичко е илюзия и лъжа. след това, когато се прибират, рита отключва кутията и изчезва. тогава настъпва втората част на филма, когато каубоят /този, който заплашва режисьора/ идва при бети и й казва 'събуди се'. тя се буди, но това не е бети, а даян. бети е името на сервитьорката в заведението. нищо не се е случило, било е просто сън. даян е имала връзка с камила/рита, но тя далеч не е такава каквато е била в съня. камила се опитва да скъса с даян, защото има връзка с режисьорът. сцената с партито дава всички обяснения. даян идва от канада за кастинг и получава наследство от леля си, която в действителността не е жива. запознава се с камила, която е по-успешната и която си пробива път, използвайки нея и режисьора. в края на тази сцена камила и режисьорът обявяват, че ще се женят. не съм сигурна, че и това не е втори сън. нз. след това даян отива при наемен убиец, за да поръча смъртта на камила. той й показва син ключ, който ще намери, когато работата е свършена. накрая, когато получава ключа на вратата се почуква, предполагам, че това е полицията, защото съседката преди това й беше казала, че са я търсили двама детективи. тя халюцинира родителите си, които я плашат и тя отива до леглото си и се гръмва в позата, която са открили мъртвата жена от съня.
МИСТЕРИЯТА РАЗГАДАНА!
единствените символи, които не схванах са мъжът параноик в началото и черното чудовище, наподобяващо дявол. аз го тълкувам като угризенията и съвестта на даян и злото в лицето на дявола.
този филм успя да ме накара да настръхна по начин, по който нито един филм на ужасите не е успявал. прекрасен. линч, ам камин фор ю, бейбе. не и днес обаче. не защото предстои посрещането на новата година, а защото радарът ми се е задействал и непременно трябва да поуча. прекалено ми е безразлично, къв чоек съм аз :Д. чудя се на другите и еуфорията им. ден като ден, наистина. планът ми за вечерта е да правя компания на нашите до някое време след това ще сгуша в новото ми електрическо одеалце /не знам как съм могла да живея без него/ и ще пия първокачествено червено вино.
Последно редактирано от Ivaaaaa : 12-31-2014 на 09:34
Най-накрая да можем поне да си пишем, без да мислим за сметките, които навъртаме...
Искам я да ми долети за нова година, да се закараме на някъде с колата и да си я посрещнем двамата...
Още седмица и два дни...
и аз съм на този принцип
/егаси, к'во става с мен?!?/
аз, която всеки път съм в голяма, шумна и весела компания, тази година ще я изпратя с моята женска половинка. отказах всякакви предложения и предпочетох с нея да вечеряме, да си поговорим, да пием по чаша вино и да заспим гушнати.
Не, честно, МЕГА тъпо ми е в момента. Голяма съм мрънкало, ама ми е гадно пък! Моментите в които чувствам това, че компанията вече я няма.
Точно. Не ми е нужен никакъв край на каквото и да е, защото когато и където е трябвало, съм сложила точка. Старата ми връзка, старите приятели, старите разочарования и старото щастие да си седят там, където им е мястото. Не ми трябва началото на нищо, защото съм започнала начисто отдавна. Съвестта ми е чиста, нямам какво да мисля.Стартирам лежерно последния ден от годината, нямам никакво намерение да правя подробни равносметки и обещания за новата година. Дано прекарването довечера да е на ниво
Той много ми липсва, искам при него. Искам да ме гушка и топли, искам му устните върху моите, искам му носа, забит в моя. Искам да му лежа на гърдите и да усещам прекрасния аромат, който се носи от кожата му. Иначе почти всичко е готово за довечера, остават само някакви минимални щрихи и мога да излитам. Надявам се да си прекараме добре без да има пиянски изцепки и без да летя през масата, за да скалпирам тоя и оня, щото не си мерят приказките.
Ей ся се прибирам от леля ми - пихме кафенце. На прибиране бая си позамръзнах, но реших, че трябва да се прибера пеша, защото имах нужда от разходка, пък било то и в минус пет градуса. Така и не успях да падна никъде, браво на мен.
Още ми е щастливо за фотото, нямам търпение да е в ръцете ми и вече да си се обичаме двамата. Вярвам, че от тая наща любов ще излезе нещо голямо. :д Ей ся отивам на баня и се захващам с довършителните работи.
Бррррр, егати времето. Умрях от студ!
Надявам се довечера някой да се смили и да ме вземе/закара до другия квартал, че ако трябва да вървя пеш, по-скоро ще си остана вкъщи, хахаахха. Не, сериозно, не искам повече да си подавам носа навън, освен ако не е за да се метна в кола.
Кефя се, че от всичките приготовления сложните неща отпадат и така не ми се налага да направя нищо повече, освен да се изкъпя и да се наконтя.
Вчера като ми се обади ми вдигна настроението с няколко степени и после ми се доплака направо колко още време има да се видим. Тези 12 дни ми се струват цяла вечност.
БЯСНА СЪМ!Как може в последния момент.
Ама и как си знаех,че така ще стане.Ще е супер тъпо усещам го.Ами нека ни.
Всички бяхме егоисти и сега всичко се връща.Поне ще си изкарат хубаво другите ,
колко съжалявам,че не отидох с тях.
като се замислиш, какъв толкова голям повод има да празнуваш. времето е безкрайна линия, която не спира до определен период и след това се връща отначало. няма рязък преход от днес за утре. правим си безсмислени равносметки колко 'непослушни' сме били 'миналата' година и колко много ще слушкаме следващата. ще завладеем света, ще покорим върховете на хималаите, ще се оженим за крисчън грей, ще прочетем 1000 книги, ще тренираме толкова, че да направим тела като на мартен фуркад/дария домрачова, ще завършим със седмица и тн... и догодина същото.
и мен ме поканиха да се съберем. като попитах кои/колко ще бъдем, отговорът беше 25-30 човека. утф, сигурно дори не ги помня/познавам. не, мс. предпочитам да си остана с нашите, да слушам сръбска музика и да ям вкусотиите на баба.
обииичам зимата! излязох да подишам свеж въздух. тва в софия не е никва зима ;д. тук е толкова е отпускащо, приятно, студено, стерилно, чисто. обичам ръцете ми да се сковават от студ, устните ми да изтръпват, носът да почервенява. обичам да вдишвам ледения кислород. снежинките имат съвършена форма. сетих се като малки как се биехме със снежни топки, правехме планини от сняг, снежни ангели, снежни човеци... сега гледам като страничен наблюдател тази студена бяла маса, която самотно чака някой да дойде и да наруши спокойствието й. няма ги вече тези деца. превърнаха се в един избледняващ спомен.
Надявам се да сме здрави и новата година да е по-добра от старата, другото ще се постигне с труд. Довечера предполагам ще е приятно.
Welcome to the Jungle...
как минава времето..а хората празнуват.
бахти депресията.
поне заваля сняг.
как искам да съм на ски сегаа..сигурно щеше да ми е добре.
не ми се ходи никъде..само на ски,де.
не мога да си намеря място.
Защо от цяла България само тук няма шибан сняг?!
Досега май не ми е било толкова непукистко за нг. Нямам желание да се издокарвам и да ида в компания, половината от която не познавам. И без това вкъщи ще им е скучно без мен. А той винаги чака последния момент, за да измисли всичко и този път няма да се съобразя с него. Ще се видим догодина. Въпреки това отивам да се изкъпя и да се направя красива, нз къде ще ме отвее снежната виелица.
Никакво желание нямам за празнуване.
защо по дяволите приятелите ми са толкова въодушевени..
на мен пък ми е гадно, щото им развалям настроението.
уатевър.
и при нас няма. но пък вятъра брули, та си ебе майката..
Welcome to the Jungle...
Е, значи и ти си от тука някъде... Варна, Шумен, Добрич... Май навсякъде другаде си имат снежец. :/
Ииии все пак, в последният момент и двамата се уредихме. Той няма да ходи в Русия, а ще си прекара Нова година с нак'ви пичове от компанията за ски, а аз си отивам със С., сестра й и няк'ви мацки извън града. Само жалко, че не можем да сме заедно, но ще се наваксва.
Да взема по-бързо да се приготвя, че ако закъснея става лошо. :d
П.П. Весело посрещане на новата година, хора.
Не мога да повярвам колко е трудно хората да се променят... хранителните им навици, режимите на спане... изобщо цялостното виждане за света. Не разбирам защо хората не живеят здравословно и разумно, а постоянно се оплакват, че нямали здраве, че били дебели, че нямали пари и т.н. Наистина не го разбирам. Опитвам се да разбера... но май няма значение. Аз лично също се стремя да се променя и бавно, малко по малко става... усещам промяната и това ми харесва... но отпреди няколко часа дадох рязко газта... няма вече... постепенно, сега или никога, дето се вика. Мисля за бъдещето си, за тялото си, за близките ми. Не го правя, защото утре вече е нова година... не... правя го за себе си, правя го за това, което обичам, но все още не съм срещнал, може би. Не съм като другите... като повечето... и не искам да бъда. Преди им се искаше да се слея с тълпата, но моят начин на живеене ми харесва повече. Не обичам да съм в нормите, да бъда част от обществото. Не че не излизам и не си избухвам, но не го правя като масата. Защо хората само говорят, защо хората спряха да се борят? Знаят какво е вредно и какво е полезно за тях, но въпреки всичко продължават... "един живот живеем" казват... въпроса е, че тези хора ще живеят... колко, 30-40 години пълноценно, а останалите 20-30 в мизерия? Това ли искат хората в България? Наистина чалгата яко повлия на всичко... 90 на 100 от хората, с които съм разговарял някога в тази пуста държава мога да определя какво слушат само от първите 15 минути разговори и не защото съм музикален специалист, а просто защото средното ниво на интелигентност е наистина понижено и хората не знаят прости, ама прости работи. На 20 и кусур години хора... които скоро трябва да градят кариера и да мислят за продължаване на рода. И такива хора ни упрявляват... такива хора са шефове. Както и да е... 2014 беше една контрастна година... най-гадното нещо в живота ми се случи... момичето, което обичах не че ми заби нож в гърба... заби го и започна да го движи по целият ми гръб и все още го прави. От друга страна се сближих много със семейството си, което ме прави щастлив. Сега живея за нея... трудно ми е да повярвам, че все още има момичета, които да ми спечелят вниманието, но все пак... живея и вярвам, че един ден ще я срещна.
П.С. Бахти гейското беше това
И все пак, за какво да живееш 100 години, ако цял живот ще ядеш храната на твоята храна?Не мога да повярвам колко е трудно хората да се променят... хранителните им навици, режимите на спане... изобщо цялостното виждане за света. Не разбирам защо хората не живеят здравословно и разумно, а постоянно се оплакват, че нямали здраве, че били дебели, че нямали пари и т.н. Наистина не го разбирам. Опитвам се да разбера... но май няма значение. Аз лично също се стремя да се променя и бавно, малко по малко става... усещам промяната и това ми харесва... но отпреди няколко часа дадох рязко газта... няма вече... постепенно, сега или никога, дето се вика. Мисля за бъдещето си, за тялото си, за близките ми. Не го правя, защото утре вече е нова година... не... правя го за себе си, правя го за това, което обичам, но все още не съм срещнал, може би. Не съм като другите... като повечето... и не искам да бъда. Преди им се искаше да се слея с тълпата, но моят начин на живеене ми харесва повече. Не обичам да съм в нормите, да бъда част от обществото. Не че не излизам и не си избухвам, но не го правя като масата. Защо хората само говорят, защо хората спряха да се борят? Знаят какво е вредно и какво е полезно за тях, но въпреки всичко продължават... "един живот живеем" казват... въпроса е, че тези хора ще живеят... колко, 30-40 години пълноценно, а останалите 20-30 в мизерия? Това ли искат хората в България? Наистина чалгата яко повлия на всичко... 90 на 100 от хората, с които съм разговарял някога в тази пуста държава мога да определя какво слушат само от първите 15 минути разговори и не защото съм музикален специалист, а просто защото средното ниво на интелигентност е наистина понижено и хората не знаят прости, ама прости работи. На 20 и кусур години хора... които скоро трябва да градят кариера и да мислят за продължаване на рода. И такива хора ни упрявляват... такива хора са шефове. Както и да е... 2014 беше една контрастна година... най-гадното нещо в живота ми се случи... момичето, което обичах не че ми заби нож в гърба... заби го и започна да го движи по целият ми гръб и все още го прави. От друга страна се сближих много със семейството си, което ме прави щастлив. Сега живея за нея... трудно ми е да повярвам, че все още има момичета, които да ми спечелят вниманието, но все пак... живея и вярвам, че един ден ще я срещна.
П.С. Бахти гейското беше това
Кажи ми, че съм чалгар!
вегетарианец ли си станал? теб те помня с онова малоумно изказване, човек, разбери, че не можеш да бъдеш съдник на другите
не ми се празнува, никога не ми се е на тази дата, а днес попаднах на статуса на една мацка, която много добре го беше написала.. ще видя февруари дали ще го почувствам, може наистина тогава да е "новото"..
тази година намерих може би най-добрият си приятел, но срещнах и него.. и досега не знам какви сме хах надали ще стане ясно и догодина, ама.. здраве да е
Не съм вегитарианец и няма да ставам
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
