- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
трябва най-после да започна да се приемам за късметлийка. при конспект от 50-тина теми /дори не знам колко/, дали съм научила 15-тина, прегледах други двадесет да кажем, а от останалите си нямах и на идея. последна се наредих да си тегля билетче и ми се паднаха две теми, които знаех да пея :Д, на устното ме питаше точно тези неща, които съм учила, чак ме даде за пример :Д. единствената шестичка. и то при тегав изпит. обичам се <3
Нещо съм много раздразнителна. И няк'во такова променливо настроение. Деже погледнах за разни периоди, ама не, рано е още. Но не е нормално да се раздразня за това, че някой ми се е раздразнил преди месеци за нещо което смятам, че не съм виновна. Било е преди месеци, по дяволите, ама все пак... И много мило ми стана за камачето, аааама като почна да изтъква "жертвите" всичко се развали. Мрън. Мрън.
И все пак ми е яко за оценката, не го очаквах. И г-жата бая яко ни изнуди, но и това ще го мина, да е чиста работа. Утре английски и немски. Гадост.![]()
В екстаз съм. Чувствам се невероятно! Толкова добре не съм се чувствал от много време!
иииии поредния ден.... интересното от днес, и от други такива дни е че, едни хора по цял ден ме гледат и оценяват, след което идват пред мене и се чудат с другите колеги защо?
мнооого сбъркана история - пак на моя гръб
авточасти авточасти втора употреба
След около 5 мин. се очертава да разочаровам някого, но по добре така отколкото всяко мое действие да бъде тълкувано погрешно
#kolkonepriqtno
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
чувствам се шибано
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
погнусена.
Единственото, което мразя повече от студ и гимназията е студ в гимназията. Сложили радиаторите в едни дървени кутии, пуснали ги, колкото да са по-топли от ръцете ти и после идва фелшерката да мери температурата в стаята, да видят дали е законно да ги намалят още. С поло и кожено яке умирам от студ. Не стига, че през тея дървени дограми духа като недое*ана осмокласничка. После само ми мърморят, че честичко съм се разболявала. Пътите, в които съм се разхождала из гимназията без яке се броят на пръсти, по дяволите. Егати отвратителното време - сух студ. Не мога да си изпуша цигарата по път за даскало, а това са само 10 минутки. Ръцете ми скрежасват... Спи ми се.
А, по-добре така.
//правя си мини-ретроспекция: миналата година по това време, точно на този ден, си мислех, че съм разбита завинаги, пък то какво се оказа... и нали, уж имам вяра в съдбата, обаче нямам в хората и не обичам некатегорични мисли/емоции... бъди наясно какво правиш, по дяволите... и аз анализирам/обмислям прекомерно, но... знам ли;/ писна ми да чета знаци, а НЕ МОГА да се оставя по течението, еми майната му, пробвах, не се получава, това съм аз и т'ва е, или всичко, или нищо, не мога с половинчати работи (след като имам тежкото усещане, че наникъде няма да тръгнат)... предпочитам да се приема с този си товар, отколкото да се обвинявам непрекъснато, че не мога да пречупя света през друга призма, за да ми е по-лесно. няма връщане назад от това явно, или ми е слаба волята, ама пък не ми е, мисля си... ако толкова исках да се променя, щях... ох, не знам.
Събрах ли ги тия, веееее!!! Хахах, кафето от мен, сеира - от тях. :д
Животът е много по-хубав, когато има Шампионска лига.
Welcome to the Jungle...
И не толкова,когато челси бият :Д
визирам гол на чужд терен
Тази сутрин се радвах на снега и тичах 15 км. Следобед кардио и сега съм просто изтощен.
Като изключим целодневните ядове с тъпия ми лаптоп, който намери най-най-подходящото време да се развали, лекото сдърпване с милото (колко лигаво звучи, ев) и положението с така наречените ми най-добри приятелки, сякаш съм добре. Абе, поне нищо не ми тежи вече. Аз съм си казала всичко, което трябва и съм направила необходимото, за да не си съсипя приятелствата с тях двете, пък те вече да си решават какво и как да правят. До тук съм с постоянното извиняване за неща, за които и грам не съм виновна. Който разбрал, разбрал. Който не - живи и здрави
Ама е проблем, че часът е 1:10 и че на мен ми се спи и ми се иска той да ме гушка, а аз нито мога да заспя, нито пък той е тук.![]()
много ми е развълнуваноо, ако не се изгубя и ако наще не ме надушат какво съм направила ще се самообявя за машина :д
Добре, ве, няма ли една вечер да се наспя като хората. От кога нормалният ми сън стана реадкост... Не мога да разбера защо всяка нощ трябва да се събуждам по не знам колко пъти и спя толкова нестабилно. Тази вечер поне си мислих, че ще се наспя, ама не. Meh.
Вечерта снощи беше прекрасна! Вечеряхме навън с негов колега, в доста приятен нов ресторант. Ходихме на казино и от 20 вкарани , извадих 100
С всеки следващ път секса става все по-хубав и все по-емоционален, обикновено в предишните ми връзки в началото бяха яко страсти, а след това рутина - сега не е така, всеки път е все по-магичноХехехх, баси якото....
А след това стояхме един до друг, слушахме супер любовната песен, докосвайки дланите на ръцете си, гледайки се в очите, пък и той ми пееше, ехехех, колко лигаво звучи, а всъщност беше толкова романтично и истинско, сякаш за няколко минути нямаше никой друг на света и времето беше без значение. Заспахме гушнати, както винаги, а сутринта ме целуна и излезе за работа. Пусна ми и съобщение преди да започне същински да бачка "Обичам те много, лека работа, целувки моя любов"С оглед на разваления български има някакви бегли грешки в текста, но е важен жеста
![]()
Няма по-красиво от алената кръв, обливаща черния камък на фона на златистия залез....
Ехеее ивааааа кой като теб :Д ебаси късмета верно
Кво ви става бе, депресираното момче се чувства супер а вие погнусени, изплашени..:д
Аз съм екстра реално въпреки провала ми в живота хахах
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...