- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
О, най-накрая се отървах от досадниците! Аз щастливу! Сега ако успея да закърпя и работата за петък, всичко ще е повече от прекрасно. Днес в даскало некво такоа мега забавничкото - що да не със съученичките цял ден да си лафим за връзките и да си се хвалим и оплакваме от настоящите момчета?! :ддд Наспах се, също така.
Бавно, но сигурно започвам да стигам до гениалния извод, че да бъдеш добър с хората не ти носи абсолютно нищо. Нито уважение, нито благодарност, нито взаимност, нито привързаност, нищо. Все ще превия гръб, все ще направя невъзможното, все ще ходя там, където ми е неудобно, все ще давам повече пари, отколкото имам, все ще говоря за неща, които не ме вълнуват, докато тихо премълчавам онова, което е важно за мен, за да не изглеждам егоистка... все ще направя компромис със себе си, за да им върви на другите животът по план, а аз да духам супата, да се оправям. И ако не дай си боже си позволя да измрънкам, изведнъж съм лоша, агресивна, не се интересувам от никого и нищо, освен от себе си и прочие благини, касаещи характера ми... и да нося вина за отношения между трима души, някак си е несериозно. Нито пък ми е сериозно да ми правят демонстрации или да ми говорят в съюз, а аз да съм сама.
Оня може да го духа също.
Кат' цяло.
^обич, бе!))
реално си направих прекрасните крутони, поръсихги с любими подправчици, малко сол, etc, etc.
мушкам ги във фурната, врътвам ключето и разбирам, че е спряла да функционира.
любимият ми момент от деня. усещането е като за несподелена любов. красиви работи все. да.
все пак останах и си свърших ралтата. такова слънчице имаше в софето днес, а когато дойдох тук...- мъгла. пролетно ми е. мразя пролетта. слага край на стартовете, ъх ) : остана световното в контиолахти и после купа в ханти и твай, ако не се лъжа. и в ски бягането да са още две-три купи.
^затова просто се научете да давате без да очаквате нищо в замяна. не че аз съм го постигнала на сто процента, но вече рядко се разочаровам от хората :д и все пак помагам и правя всичко добро за всички, защото.. без това животът е кратък : ))
Сравни квартирите там и тук и ми кажи после къде смяташ, че се живее в по-приятни апартаменти.
https://www.nestpick.com/room/0c8888...e=23062015&t=1
Дали бих дал 600 евро и да я има възможността да деля кухня и санитарен възел с четири черни мамби от дълбоката джунгла или бих си разцъквал сам? Свикнал съм в София четири години да живея самостоятелно и не смятам да го променям. Поне докато не намеря някоя симпатична българка.
Добре, ве, честно ли от такива боклуци съм заобиколена. Неговият клас сяк'ви може да са, ама са толкова милите същества. Няма да си се самоубеждавам, че са яки и че ме кефят, само защото искам "един неразделен клас". Една трета са боклуци и нищо повече, а останалите или не са хора, за които ще се сещам след години, или не са хора които биха се сещали за мен след години, или са хора с които преди сме си мислили, че ще се сещаме едни за други след години. Еми, шанс. Ама искам да се махна от тук и да се скрия в миша дупка.
Малкото ми фентъм асасин-че... вместо да ми пише, мачка ги по цял ден :/ Про такова![]()
![]()
Не, тва е алтернативата с китайския народ. Не си се интересувал от магистратура в чужбина ти май, а? Истински родолюбец! Този ми беше първият избор:
http://www.pararius.com/apartment-fo...zenwerf/photos
Винаго е кофти да си на страната на Анаррррррррррррррррррхи. Съгласявай се с мен - където са 30000 лв. за цялата магистратура, там са и няколко отгоре. В Холандия няма общежития или поне за магистри. Друг е въпросът дали щяха да са по-евтини и на ква дупха щяха да мязат те.
Поносимо!
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
"But I'm not a piece of meat, stimulate my brain.
Night is young, so are we.
Lets get to know each other better, slow & easily.
Take my hand, lets hit the floor.
Shake our bodies to the music.
Maybe then you'll score."
Мега добрата песен.
Някакво тъжно и меланхолично ми е. Леко носталгично също. Усещам липсата на човек до себе си в голяма степен. Имам нужда от емоционално привързване към някой от мъжки род. Романтични филми, чипс, бира, вино, горещ шоколад, гушкане, караници и целувки. Нежност и искреност, грубост... Изкривена представа за любов, с много криви и прави. Мотивация? Странно, рядко се чувствам така. След снощи се поради този страх, че един от тези хора от миналото ми, няма да ме оставят да продължа напред с живота си. Не съм му длъжна. Страх ме е, някой бъдещ близък човек да не се превърне, в това, което видях снощи. Егоистично, мръсно, долно, агресивно... момче. Човек нямащ ценности и морал. Искам нещо различно. Искам.. просто човек, който ще бъде далеч от тия качества, които той прояви в изблик на ревност, жалност и желание за внимание. Да видим какво ще стане за напред. А сега следва горещ шоколад и цигара. Имам нужда от самота няколко часа(?), разговори със себе си. Тъжна музика и сълзи, deep текстове и много размишляване. Всичко ще се нареди, въпроса е да не усетя кога ще стане. (:
Толкова да ми е приятно вкъщи, просто нямам думи! Отдавна не съм се чувствала така.
*сън*
И при двата ми опита да стана от леглото днес, припаднах. Много коварно ме тръшна този грип и нито мога да спя, нито мога да върша нещо смислено, полудявам направо.
чувствам се отвратително и споделянето не помага
I will fake it tomorrow
странно как само 1 човек може да има толкова голямо въздействие върху теб, а сигурно дори не го предполага.
просто е смешно.
чудя се дали за някого някога и аз съм имала такова въздействие,
и с какво толкова съм прегрешила...
сещам се за всички грешки, които някога съм допускала и се чудя дали не ме наказва Бог за нещо, ако има Бог.
опитвам се да намирам смисъла във всичко, но е трудно да си задържиш вярата, че от всяко зло излизало нещо добро.
понякога имам чувството, че злото ти се стоварва просто така - да има акано, даже няма никакъв смисъл, никакъв кой знае какъв урок, просто предателство, чисто предателство, изсиране отгоре на личността ти, на чувствата ти, и на твоите очаквания.
и не, не ми пука, че никой не е длъжен да живее според очакванията ми или да им отговаря. факт.
просто ми омръзна от предателства, реални, фиктивни, символични или от какъвто и да е друг род. омръзна ми да се ЛЪЖА,
явно трябва да очаквам НАЙ-ЛОШОТО от хората и никога да не им вярвам, иначе се получават ситуации като тази.
fuck this shit, really
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride