- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
за кой ли път пия тайлотхотче аз и за какво, се питам.
Ей така се чувствам след края на работния ден:
А утре също е работен ден...
Майка ми как можа (отново) да ми развали и малкото останало настроение? Много добре знае, че мразя да ходя там. Роднини искам да виждам само два пъти годишно, нито едните, нито другите търпя, с едно изключение. Още повече че се бяхме разбрали с него от супер много време да излезем, един път ни се провалиха плановете, сега пак ли?
Защо все трябва да ми се развалят съботите, за да ходя специално при хора, които изобщо не ги интересувам? Обичали ме били, дрън-дрън. Никога нищо не са правили за мен, никога с нищо не са ми помогнали, никога не са се заинтересували какво правя аз, не са ме заговаряли. Не разбирам защо се правят така.
Оф направо ми се насълзяват очите от яд. Като се изнеса изобщо не искам да ги гледам. И изобщо не смятам да ги посещавам. Ми да дойдат те като искат толкова да ме видят, защо все моите дни да се развалят и все моите планове да отпадат? Направо ми писна.
Ама трябвало да се съобразявам, ама такова. Изобщо не ми пука за тях, не може по-малко да ме интересува какво ще стане с тях. Каквото искат да си правят.
Да се оплакваш,че те дискриминират за хоби, което имаш .. и човек да се заинтересува от него, да чете менюъл и да е готов даже да практикувате и да му кажеш - 'ми не обичам онлайн, дълги години съм упражнявал хобито онлайн.
'Ми упражнявай си го с другите хора там офлайн, и хич не се оправдавай за дискриминация, не стига че безкрайно внимание съм отделила, хем не се интересувам от такива неща, хем подкрепям, хем постоянно питам как е минало и т.н.
А едно чисто и просто "благодаря, оценявам", щеше да свърши работа, заради което , междувпрочем, или по-скоро заради липсата му, съм напускала работа. Колко е лесно, често дори не трябва заплатата да ти вдигат, ако го има това.
Да, да, ясно ми е, но благодаря винаги, когато някой ме изслуша, или се извинявам ( че дори ми се карат, че съм твърде вежлива ).
Та, всичко е като интернета - като го има, никой нищо не казва, спре ли за момент - всички започват да мрънкат.
Ами хайде да го спра малко този интернет, защото този месец не са си" плащали" таксата май май.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Хората ме изумяват напоследък. Ама буквално.
Супер безсмислено съществуване водят и ми претендират, че всичко е тип топ.
А тя .. тя ме поставя в стресова ситуация всеки път.
Не мога вечно да й помагам.. Не се получава просто.
На всичкото отгоре, правя графика, и имам най-преебаните смени на света, защото всеки друг е с приоритет и както само двама човека искахме да караме следобедни смени ( та беше едно безумно мрънкане - неее, как следобедни, къде ни отиде личния живот ) , сега всички искат само такива, и се оказва, че аз цял март имам само сутрешни, 'ми мноо яко.
Добре, че е пмс-то, да си кажем истината.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
И да не го заслужава, едва ли ще спре да го иска.
Welcome to the Jungle...
Празнично и приповдигнато едно такова, малко хапливо също ;д
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Броя си минутки... 1440... 1439... 1438... де да минаваха толкова бързо, колкото ги написах...
трябва да съм дисциплинирана.
не трябва да се случи това, от което се страхувам.
не трябва да се предавам.
чувствам се на косъм, на ръба.. и от доброто, и лошото. в бездна ли ще скачам, или ще летя?
на тръни да разбера...
Така и не стигнах до университета днес, да не говорим, че и от дивана не съм ставала. Никаква мотивация нямам, човек ще реши, че съм депресирана, а не съм.
Е, ок, ще избухна, честно. Даже и да си изливам тук нямам желание, ама айде, да има.
От последните 24 часа (или малко повече) минах през съчувствие или по-скоро чак съжаление, щок, безсилие и крайният ефект е тотално объркване. Добре, сериозно ли? Нужно ли беше? Това вече е в повиче, много, много в повече.
Хипер изморена съм. Един душ и лягам.
Много мразя да имам пари, да искам да си купя нещо, да съм готова да ги дам и да не си харесвам нищичкооот толкова време не съм си купувала парцалки, защо не успявам сега...
Тъпо ми е, тъжно ми е, определено ми писна от глупости.
И ми омръзна другите да ме занимават с проблемите си, сякаш аз си нямам свои собствени, за които да мисля. Да им имам големите драми и на двете. Бахти.
Успех, Вичак
мерси
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...
успех
аз съм спокойна вече хаха този месец правих доста нови за мен неща, приемам го като experience :д
тъпо ми е, че нещата с колежките тръгват в тая посока, но.. и аз си имам граници, а тяхното лиготене и мързелуване "шот вчера препихме в студентски в стаята" вече ми лазят по нервите.. и ми се играят джаги, трябва да се събера с момчетата в някоя почивка и да ги смажа ;д
сутрешно. харесва ми))
'айде, прекрасен петък на всички!)
Днес най-накрая е петък! Шибания петък дойде! Йееее! Най-прекрасното е, че утре нито аз, нито ТОЙ ще ходим на работа, което значи, че за първи път от месеци насам ще спим до колкото часа си искаме! Малкото е при майка ми тази вечер, което значи, че има шанс дори да спим спокойноИ утре на пазарче в София, на казино, и после бегом у дома! Ще бъде един прекрасен ден, обещала съм си да се забавляваме много, никакви оплаквания, никакво мрънкане, просто ще направя деня незабравим!
Няма по-красиво от алената кръв, обливаща черния камък на фона на златистия залез....
Нещата вървят по план и съм доволен. За почивните дни ще сменя обстановката, което е позитивно.
Работата също върви. Още ми е малко трудно да свикна с администрацията и някои от настройките и трябва да правя нещата в по-бързо темпо, но с времето ще свикна.
Welcome to the Jungle...