- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Току-що ме поканиха на рожден ден чрез фейсбук събитие. Поласкана ли да се чувствам или обидена? Особено като не ме е търсил от 4-5 месеца...
Остана още малко до дългоочаквания ден. ;3
едит: Слушам стари песни на Бритни Спиърс и се развихрям в нас ахахахах. :Д
Последно редактирано от Lilanda : 03-02-2015 на 11:46
не знам защо не излизам по-честичко извън задължителното излизане. дори в дни, когато не се чувствам особено красива, курвенско червеното червило ми оправя настроението. ах, това настроение. скарахме се с майка ми вчера и снощи, разбира се, поредният кошмар. наистина, много ми писна. не е нормално. гледа ми се филм, чете ми се книга, но нищо не мога да си харесам. и световното свърши. а бях свикнала всеки ден да си го зяпам. нямам търпение да почне биатлона. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ. напоследък това са единствените неща, които ми носят истинска радост. ъх.
щастлива и доволна съм, всичко се получи почти както исках, той се зарадва, съответно и аз бях на седмото небе :д
да ми е жив и здрав 29 годишния прекрасник, пък другото времето ще покаже :д
тва млади момичета да ходят с чичовци е някакъв синдром,патология неква
<a><img></a>
Усмихнато ми е. И вдъхновено, което пък от своя страна ми носи удовлетворение. Натоварена седмица се очертава, ама ще я избутам някак.![]()
You are broken, I can fix you...
Ооооооф, писна ми на гъза от тва летище.
Цял ден вися тука, вече ми омръзна от хорски лица, искам да си ходя, не да се занимавам със смотания турчин ПАК.
Отвисях си тука на тоя.. Да.
Както и да е.
Тъпо ми е...
Идея си нямам защо реших през часовия диапазон от 18:30 до към 19:30 ч. да го посветя на форума, по-специално на един любовно-мелодраматичен сериал... Това днес се оказа "n"-ти епизод, ама както е при всички сапунени сериали - човек лесно вдява предисторията. :D
Сега се чувствам удовлетворен, че задоволих вътрешното си любопитство, което се разпали в началото на "епизода", но същевременно с това усещам как мозъчният ми потенциал и капацитет намаля, след като няколко неврона, недоволни от нещата, с които си запълвам свободното време, решиха да обявят гладна стачка... и взеха, че се споминаха преждевременно... :/
Хубав ден беше днес. Разходка със звяра по тепето, кафенце и сокче на припек, докато цееелия град е пред очите ми..много зареждащо.
После пък заведох мама и татко на сладкарница, одавна не бяхме ходили някъде по семейно. Обичам така, много миличко ми става.
Оставила съм всякакви дилеми, ядове и прочие на заден план тези дни, просто си почивам и наблюдавам отстрани. Да видим дали нещата няма просто да се случат, търпелива съм и вярвам.
Усещам, че има някаква дълбока ирония в това което пишеш, dreamwalker-че
чак ми е трудно да я доловя,ххаха
Аз като бях 8 клас ми обясняваха как трябвало да се хвана с 30+, защото имали коли и пари, щели да ме глезят и подобни глупости.
Напоследък започнаха от най - малкото нещо да ми се появяват синини - суркам си сака и само в областта на капачките имам 11. И нито са ме били, нито се връщам от война. Абсурдно е просто.
Стопли се вече, от сряда почвам да бягам.
Имам най-чудесните приятели и още по-прекрасна половинка до себе си. Не съм очаквала подобна изненада в никакъв случай, а той не само я е организирал, пък и всичките ми близки събрал. Е, всички, които са били тук явно. :Д Не мога да повярвам. Дори и виртуално, никога не съм очаквала нещо подобно..
Ох, имам си нови обожатели
Даже и подарък си имам..
Поне беше готин завършек..
Ей,писна ми.. Пуска мухата и си мълчи после с дни,ако това е сериозност,здраве му кажи.. Отвратителен е.
И на мен ми е отвратително.Може ли всичко да си е наред месеци и за 1 седмица всичко да се скапе..
Искам да си ходя вече вкъщи.
Е, денят свърши в спешното. :Д Трябва ми горещ душ и сън. И да си захващам отново ученето.
Не знам дискова херния ли е, но не мога да ходя, не мога да сядам, да лягам, само мога да стоя свита в една позиция, пълзя на 4 крака , и пратих да ми купят фастум гел. Буквално съм неподвижна заради кръста и не разбирам защо :Д
Надявам се като преспя да мине малко.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...