- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Ох, хаха, никой от нас не участва :д Просто сме големи почитатели и се вълнуваме много.
А Андрейчо е Андре Токев, шеф-готвач на Хилтън. Доста известен в сферата си, само суперлативи бях чувала за него. Пък Петър Михалчев моят Андрейчо го познава и казва, че е бог в азиатската кухня.
Научих си. Сега хубава музика, плодове и teenproblem, какво повече да иска човек?
а? :д
Не сък казвала такова нещо, хаха. Точно вчера обсъждахме, че, ако аз се явя, ще им направя някакъв десерт колкото да ме одобрят и да ми дадат престилка :д В другото готвене нещата са на кантар. Теорията ми е супер, но дотам :Д
it's alright if you want to get useddd (get used)
take shelterrrrrr
hcashufEWHO8TU34
добре се чувствам![]()
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Боря се с майка ми, която си оправя cv-то и мотивационно и са под всякаква критика.
Лошо ми е.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
много ми е позитивно и хубаво днес, чувствам се особено удовлетворена от себе си и всичко постигнато, определено има лъч светлина в тунела^^
а сега мисля просто да си легна и да спинкам, беше дълъг и изморителен ден, но за сметка на това пък доста ползотворен и успях да се чуя с него и едно много близко приятелче, доволно ми е и се наливам с портокаловия фреш ;д
Последно редактирано от TheDevilInMe : 03-04-2015 на 19:29
cuz I swear, I don't care ... ;]]
габи, честито официално вече и успех занапред ^^
слушахме те с тоя горе и много се смяхме и ти се радвахме :д
не ме изкефиха темите и музиката, освен няколко недерящи се, ама заради теб го слушах и ще го пак :д
може ли да си поръчваме поздрави, аз щях да ти пиша смс, ама ме хвана срам :д
Доволно ми е - наспах се, хапнах, разходих се, разчистих си старата колекция салфетки. Тя е добър спомен от детството, определено, но май е време да се разделя с нея. И все пак - тва са десетина-дванайсет години събиране на разни хартийки, едва ли бих ги продала/подарила с лека ръка.
Всъщност и тайно си харесах една нова салфетка, де... Хем ми се ще да я имам, хем не ми се ще кутията още за събира прах. Трябва да взема решение, за тва отивам да хапна нещо, че пак ми е гладно. :д
ахахах, далматинчо тъкмо ми каза хД
еми аз му казах, че си ми казала и за някво момче в екипа ви и му викам сиг сме пуснали следващото, щото то беше доста след седем, ама едната каза, че се казва като теб и.. :Д
то момичето което взе за Габриела си говореше като момче така че аз това разбрах под 'има и момче в екипа'
кисела съм. напоследък перманентно. знам защо поне ;д. и това в комбинация с предцикълните смущения. яко. трябва ми отдушник за тази жлъч. груб, животински, първичен, влажен отдушник ;д. искам да се прибера. ако може веднага. но няма как. обещах.
в главата ми е каша. всички тези насъбрани емоции ме товарят. мислите ми минават безброй пъти по един и същи начин. може би, ако ги кажа на глас/може би ако ги напиша, ще започна да ги виждам от друг ъгъл. второто е вариант. и винаги ми е помагало.
мога да давам. да. егоизмът ми е свързан с дълбоко вкоренената несигурност/комплексарщина. ако се отърва от това, ще се отърва и от другото. друг е въпросът, че това няма как да стане. милиони пъти съм си казвала 'от утре няма да си такава'. от утре... а вече мина полунощ. не усещам промяната.
пипалата на спомените, както винаги ме преследват. докосват ме едва осезаемо. това е достатъчно да ме накара да настръхна. какво ли прави сега, с кого ли е, добре ли е, усеща ли гласа ми в главата си така, както аз усещам неговия понякога?
затварям очи. наоколо е толкова тъмно, че ако ги отворя, ще се чувствам като сляпа. тихо е. дори не се чува повърхностното ми дишане. и тогава гласът му започва да ми говори. звучи така сякаш идва под земята...
minutamal4anie
лека нощ.
в 1.