- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
ми реално съм зле
но е лично като за форум : |
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
е, няма да ми олекне от това, а и не казвам неща, които не мисля.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
не съм се завъртяла. просто това, което съм ти казала вчера не е равно на двуличие, а на пасивна агресия
но сериозно, нямам енергия за спорове.
не те смятам за двуличен, но смятам че -уж- се майтапиш, но реално искаш да уязвиш човека по некъв начин.
както и да е, срокът на годност на тоя спор мисля че изтече вчера, приемам че не е било лично, че под всеки мой пост закачка тряя го приемам за нещо нормално и така.
може пък и да съм сбъркала. може пък и да не съм.
тая вечер не ми се включва в някви такива дискусии,плс
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Някаква каша ми е, трябва да се изясня какво искам и аз.
Не знам защо така изкривях след вечеря, просто някак ми стана криво. Просто някак започнах да изпитвам някакво вътрешно притискане, огромно напрежение, вътрешна тъга и апатия към всичко. Тя забеляза естествено, разплаках я. Ужасен съм.. Не обичам като е тъжна. Просто в момента целия свят ми е крив и тя не е виновна и няма какво да направи, че да ме ободри. Няма й кажа каквото и да е, защото реална причина няма. Просто се дразня.
Идва ми да убия всяка една шибана панда, която не се чука за да спаси вида си.
Идва ми да убия, глупавия чичка от супермаркета, който се накара безпричинно на иначе точното момиче на касата.
Искам да пикая по всички хора пълни с жлъч и по всичко, което е не така както искам. (А това е много.)
Ще трябва за пореден път да се оттегля от бъдеща възможност в IT индустрията, заради нещо толкова глупаво като изгорял твърд диск и липса на SSD/HDD - HSDD clock.
Сериозно, знам че с шибания Adrenaline и zRanger, ще мога да правя реални пари онлайн без дори да си мърдам пръста.
Е бая пот изтече докато направя crack, но в крайна сметка са готови, което вече е без значение, защото днес видях, как лаптопа ми издъхва под това напрежение. Това ме нервира, трябва да направя нещо по въпроса. Наистина, че това са memory based bots, което значи почти недосегаеми, но това "почти" ме притеснява. Получих и хубава оферта от верен приятел, с която сега не знам какво да правя /да приема или да откажа./ Ясно е, че в едно няма да мога да го подкрепя, а той вече похарчи близо 1000 лева по мен. Остава да приема офертата за работа по сайта, което е половината работа.
В главата ми е каша, мозъка ми се затормозява с прекалено излишни детайли отново.
Тя ми липсва вече, а си легна преди половин час. Липсва ми и аромата й. Очите й.
Деба желая да я изчукам зверски в момента.
Просто да хвана и по най-долно животинско мръснишко перверзния начин да я докарам до върха.
След, което да заспим в ръцете на другя, а на сутринта.
-"Нов ден, нов смисъл." - Защото утрото е по-мъдро от вечерта!
Видях се, с приятел от детството ми. Преди време излизахме заедно. Не го бях виждал от години, жалка картинка. Не, че като бяхме деца беше цвете за мирисане, но в детските години много не се интересуваш кой какъв е. Сега обаче, жал ме е за него. Отрепка е. Не сме се виждали от години, а първото нещо, което ми каза беше. "Хайде да се напушим, имам малко останала, а после може и да си вземем нещо за нослето." Отказах с усмивка, казах му че бързам и просто си тръгнах.
Тя се разглобява, всичко я боли. Трябва да направя нещо по въпроса, не знам защо, но продължавам да мисля, че за някои от нещата съм виновен аЗ.
Напрежението около мен нараства. Потискам се. Надявам се всичките тези мисли да изчезнат в неделя.
Сериозно трябва и да реша какво да правя с живота си занапред. Малко безотговорен станах. Доста безразсъден, някак си позволявам някакви волности, които по принцип не ми се нравят, но сега съм малко в настроение тип "що пък да не?". Което също не ми харесва, това не съм аз.
Тя не е до мен и съм склонен за нещо немислимо! Мрънкане! Просто ми се мрънка, яде ми се пълно-зърнеста закуска с кисело мляко в грамадни купички с нея. Тренира ми се с нея. Искам просто да прекарам още малко повече време с нея, макар че тя просто си легна преди 40 минути, на мен естествено пак не ми се спи. Много почнаха да ни се разминават графиците и това ме влудява!
- "Хей и това е нещо."
Много вярно.
Клишенце надолу.
"Скъпо дневниче", да го духаш. Караш ме да си мисля какви ли не неща, в 2 през нощта.
Решението на проблема е просто да си ударя една злобна и да заспя щастлив естествено.
Но защо да го правя, като мога да си затормозявам красивата главица с въпроси от жизнено важно значение.
Което по някакъв странен и извратен начин ми напомни, че ми се пикае.
Така изпиках се. Отне ми приблизително ~ 4 минути.
Продължавам с душевните изливания тип - Джоун, дхжхдкдх или там уатевър, може и като Иваа или някойтам.
Мале колко съм спрял.
Антиспрелтин моля.
О и се уредих с храна, смятам да я изям и да продължа. Или пък да ям и да пиша. Или да си допиша и тогава да ям.
Еби му путката майна.
Искам я до мене (боцка си доматка), е така да си гледаме филмченца, не да ми спи (хапва си от картофките), аз к'во да направя, че е 2 през нощта.
Ебавам се разбира се (Ще ям след малко), да отива да спи, аз като среднощен вампир пак ще кибича до сутринта и после тя ще ме събуди мятайки ми се на кръста 1 час след като съм си легнал, което всъщност не звучи толкова зле. Сутрешният секс е зареждащ. Странни емоции изпитвам деба.
Хем ми е влюбено, хем не наивно. Не желая да съм мил, а истински. Обичам я, т'ва ясно. Що тогава искам да й свърша на лицето? Нима това е истинската любов? Сперма в косата..
Желая действия, не думи. Което и ми се осигурява, но както вече казах съм на тежки наркотици за това ще мрънкам.
Ако се чудите защо това е толкова дълго? Ще ви кажа.
Всяка сутрин тя като се събуди, още преди аз да се събудя, си отделя от времето за да ми прочете лайната тук, ако се е случило да пиша (което напоследък не се случва често), за това в момента това е капан. Тя няма да може да излезе рано сутринта и ще остане с мен! Разбирате ли? Хе-хе, зъл гений.
Може даже да си изпрося да ми направи палачинки.
Абе знам само, че като я видя и устата ми се изпълва със слюнка, т'ва дали щото готви вкусно или защото тя самата е вкусна, Не знам!
Защо за бога слушам това? *Ретро чалга хитове*, а да вярно за да им се подигравам.
Макар, че в момента с тоя мустак съм като чичо Милко.
Пак ми се пикае.
Извод?
Тоя пост отнема твърде много от времето ми. Все пак ще пикая за втори път в него.
Изпиках се.
да продължавам ли да я бавя?
Състоянието ми граничи с психоза. Гладен съм, слушам невероятния незаменим ретро хит "синя прашка", не ми се спи въобще, а трябва да ставам след 5 часа да тичам. Все още мисля, че трябва просто да си набия една злобна и да заспя, но така не би било интересно.
Умряло ми е и желанието за гейминг, прочел съм си книгите, музика слушам постоянно, отегчен съм.
Отегчен съм. От себе си.
Трябва да не спирам да работя над себе си, за да не спирам да се развивам.
Абе, тука дали има лимит за големината на поста?
Дали ще я ударя?
Не ми пречи, да го разделя на две, както разделям задникът й! Хе-хе.
Обаче все си мисля, че един, но огромен е някак по-въздействащ.
*Съжалявам за вътрешните шеги, може и да не ги схванете*, просто разчупвам леда.
В крайна сметка историята ще приключи така.
Излизам да се разходя.
Вземам кучо и телефона, надявам маратонките абидас и ханцунга фума и излизам. Приятна ми среднощна разходка по празните алеи на почти-умрелият ми град, който все още бива наречен село незнайно защо.
Лека вечер и извинете за спама,
Олях са.
Послепис. Мисля, че я обичам, но не обичам да й го казвам. Обичам да й го доказвам.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
При положение, че всички тук знаем за кого говориш, на колко години е, както и че самото момиче посещава форума, не ти ли става поне малко неудобно да пишеш такива неща? Толкова ли не можеш на лично да и го напишеш или кажеш или публиката е нещо много важно за теб?Първоначално написано от AnarchyBoy
рано е при тебе холиииии :Д
при нас след малко ще е време за ставане
или прибиране, все пак е петък :Д
:д играч
видяхте ли се с кити, искам клюки, ако сте се ;/
не сме :Д
смисъл видяхме се в дискотеката 1път