- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
^ахаха, да:Д
Не съм влизал във форума от 5 години. И от нищото се сетих за него - прегледах го за 10 минути. Всичко си е все същото, само никовете са различни.![]()
Разбрах къде ми е мястото ,ще си знам вече.Всичко свърши,нямам повече надежди.
Нека са щастливи.
Някакво никакво ми е днес, тъжно и апатично, разговорът с него определено ме ядоса, бахти тъпотиите ежедневни и мдаа
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Баща ми има умението да прецака и най-хубавия ден! В случая днес не е най-хубавия ден, но все пак фактът си е факт. Писва ми.
Не мога да опиша колко ми писва. Баце, да кажеш ,че харча за щяло и нещяло, че по цяла нощ съм по дискотеки и клубове, че си клатя краката,не уча, нищо не правя...ама нито едно от тия неща не важи и пак съм крива.
Скапано се чувствам,умряло,сдухано.
Като най-голямото нищожество.
Само за мама ми е мъчно,че и с нея се държи така. Ама аз съм на майната си, а тя му търпи детските избухвания редовно...
среден пръст.
maDamn
Безразлично ми е. И въобще не ми пука.
Време е за книгата, а по-късно - някой и друг сериал.
Последно редактирано от IWannaBeSedated : 08-27-2014 на 17:40
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
напръсках си оченцето по най-идиотския начин с парфюм. поне кат пърхам с мигли, се разнася приятен аромат :Д. + това настинах. колко тряа #дасиразумен, за да излезеш мокър през нощите. вчера ми беше хубаво, днес реших, че животът е гаден. имам нужда от гуш, но сама съм си виновна. 'маааа, е ми се излиза, не идвай тук, мрън-мрън'. връщам се към кърпичките, терафлуто и сериалчето. пф
Един дълъг и изпълнен с всякакви емоции ден, в който станах на 27.
За жалост днес си отиде един от най-талантливите български поети, истински творец и мечтател, който се стремеше да ни направи по-добри и човечни. На неговите стихове, приказки, пиеси, преводи и басни се наслаждаваха малки и "пораснали дечица".
Нещо любимо, което помня още от училище:
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е света
като гледан насън.
Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.
Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!
И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,
че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!
Сбогом, Маестро! Винаги ще те помним.
Welcome to the Jungle...
4рд
Какъв прах, бе... Хората в България се погребват, не се кремират.
Нервно ми е. Искам да минава.
Боли ме главата, но хубавото е, че започвам да гледам философски на нещата. Може и наистина да съм пораснала.
опита се да бъде забавна
но не й се получи
за кой ли път вече
^нз що го храниш, ама и той пантеросва пантерата в случая
тъй ли
ами не схванах, помислих, че пантеросва него
сега аз излязох спрялата, уф ;/
Друго си е да си уредиш излизане за...другото лято.![]()
- Това да ли ще да е?
- Най-голямото.
Кара ме да се усмихвам, странно е.