ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[Ivaaaaa]

по това време на денонощието съм особено...емоционална.
НЕЩО липсва.
и колкото и да се правя, че всичко е ОК. не, не е.
искам да ти споделя, дневниче, че е много, много трудно да кажеш сбогом.

[NambyPamby]

Безразлично. И пак по-добре.
Чувството да си чакаш рождения ден цяла седмица, да броиш дните от началото на седмицата, да се вълнуваш супермного, че имаш празник(което ми се случва за втори път сигурно за целия ми живот, иначе го приемам с равнодушие), да ти е за първи път от бая време толкова еуфорично и ентусиазирано и да ти преебат всичко още от 00 вечерта. И това родител. Въобще не ми дреме, че съм дърт човек вече, тия мантри с "чувстваш се както искаш да се чувстваш" и "не си го слагай на сърцето" не помагат. Толкова разочарована и огорчена не съм се чувствала от години. Та плаках почти безутешно до сутринта от гняв и обида.
Спах си като пън до ранния следобед и категорично си оставих телефона на безшумен режим. Вкъщи положението беше позамазано с букет, сготвени мои любими неща и пари в плик(което си е удачно предвид, че имам доста неща да си купувам за новото място), но поднесени по такъв начин, че просто... Благодарих от учтивост, ама отвътре направо ме разяждаше. Дори бившият ми, дето е пълното ми олицетворение на античовек и антиполовинка, ми написа мил смс малко след 00 с куп пожелания, нищо че не си говорим от бая време и се разделихме гадно, а родителското тяло ми пожела едно вяло да съм бъдела щастлива... Сигурно съм неблагодарна, не знам. Ама аз така отбивам номера като честитя на непознати хора, не на най-любимите си... Не съм магазинерката в супера, все пак, единствено дете съм, постигнах МНОГО тази година, почти невъзможното направих, нищо че никой не вярваше в мен и само ме доошашкваше преди изпитите и след тях с някакви грозни думи, та вярвах, че тази година имам право да съм щастлива и да се вълнувам за празника си, дето по принцип не го отразявам особено през годините... Още по-болно ми е, че избрах да съм в града, вместо да замина при другото родителско тяло, за да няма сърдити вкъщи, ама нейсе... Не остана оценено, да си бях заминала, поне нямаше да си прекарам рождения ден с подпухнало от рев лице и смазано настроение и самочувствие.
Но "прекрасния" ми ден не приключи дотук, естествено. Една част от роднините ми пожела само "честит рожден ден" по телефона, без пожелания, дори за приятно изкарване без нищо. Да не бяха отбивали номера изобщо, по нямаше да ми пука. Денят беше тотално преебан, то се разбра, пих кафе, взех си душ и реших да почерпя роднините на родителското тяло, защото хората ми помагат много през годините, сега и ми пращат някакви неща за местенето, абе, не ми се празнуваше изобщо, не ми се и черпеше, ама си викам уважение е, тия хора са страхотни. Накупих аз почерпка и отидох. Получих мили пожелания от бащата на родителското тяло, започващи с "ти какво си облякла" и "да си жива и здрава, ама ако ще приличаш на Х(другото родителско тяло) изобщо няма нужда да идваш", отишла съм по никое време(що ли си мислех, че е моя ден и аз си организирам времето), не били длъжни да стоят вързани в тях и да ме чакат, за грозните епитети и обидните сравнения на кого съм приличала и за какво даже няма нужда да коментирам, а на въпроса ми какво, аджеба, съм направила, че да ми се говори така, не получих адекватен отговор, както и бях обвинена, че не съм си вдигала телефона, пък те, видиш ли, много напирали да ми честитят... То вярно, че не го вдигах, ама специално си погледнах телефона и аз пропуснати повиквания от тези хора нямам... Ама въобще нямам, за целия ден, така че на кого са звънели и за чий ме обвиняват тогава е пълна мистерия... Та повиших фалцета аз, като усетих, че ми се стичат сълзите и тотално грохвам, си хванах чантата и просто си заминах без разправям повече. Абсолютно незаслужено ми насипаха като на най-долния боклук и то баш на тоя ден.
Поне едната ми леля е пич и още като ме видя след отварянето на вратата, че съм разревана и не мога да спра, ме утеши и развесели с някакви глупости.
След този чуден приказен ден единственото ми желание беше просто да се прибера, да ям шоколади бонбони на конвейр(щото това беше единственото нещо, което показваше, че по някакъв начин има някакъв празник у нас, като изключим букета) и да пуша цигари. Та обясних на момичетата, че тази вечер няма да излизаме, не им обясних що, щото и аз вече след всичките лайна не бях много адекватна. Разсърдиха ми се май. Всъщност, едната ме пита просто дали ще излизаме или да си вика техник у тях за еди си кво си, другата беше разсърдена и ме питаше хиляда пъти какво е станало, ама така и не звънна после да ме пита дали поне съм по-добре, отишло е на бири даже момичето после. Не че е длъжна да си стои в тях, щото аз съм като сдъвкана и изплюта, ама... Елементарното уважение изисква поне да ме пита дали ми е по-добре, при положение, че знае, че много се вълнувах и е някак странно ей така от нищото да отменя всичко.
После спах. Тва беше. С две думи - сълзи и сополи. Няма да го забравя този рожден ден никога(и да искам) и определено ще ми е обеца на ухото другата година да си хвана аз куфарчето и да отида баш на него ден някъде на почивка. Ебала съм ги всичките. Изобщо не ме интересува кой за какво е обиден, колко е разсърден, малоумници. Не са ми притрябвали нито пари(макар че с това местене ми трябват), нито подаръци, исках просто човешко отношение и разбиране. Би трябвало поне приятелките ми, дето уж ме познават, да се усетят, че нещо нередно има, а не да ми се цупят, че няма да пият за мое здраве, щото баш така си изглеждаше.
Иначе получих много мили пожелания от хора, които не съм вярвала, че ще се сетят за мен, включително няколко бивши гаджета, едно от които е баш Бившия. Дори той беше човек поне за един ден. А очаквах пренебрежие от него, не собствените ми близки да си правят пълен ташак с мен. Иначе много ме обичат и държат на мен.
Другото родителско тяло, както и някои роднини от нея страна, които са ми много близки, ми пожелаха чудесни неща, пратиха ми доста добра сума, която ще използвам да си купя всичко необходимо, че покрай тая квартира и новото място имам нужда от доста неща и така. Обясних на другата ми леля по телефона на две, на три защо ми е шибано, че не ми се изпадаше в откровения, стана й тъжно, че така се е получило и още по-тъжно, че не съм при нея. И на мен ми беше тъжно, щото поне щях да си изкарам готино и да се чувствам обичана, а не безкрайно самотна и нещастна точно на този ден. Имах много мили и насочени специално към мен, не стандартните универсални, пожелания от разни познати, с които се събирахме често на маса покрай бившия, от сестрата на бившия пак получих невероятно съобщение във фейсбук, не мислех, че ще ме отрази изобщо, пък тя такива чудесни неща ми беше написала... Колегите от университета и те бяха много мили, даже и бегло познати хора(познати на мои познати) се сетиха за мен и бяха вложили нещо от себе си в пожеланията си. Та имаше и нещо положително в тоя ден.

Още ми е невярващо как, по дяволите, се случи всичко. Все едно съм била надрусана или съм изтеглила късата клечка да ми се сбъднат всички закони на Мърфи, нещо такова. Не знам чак откъде ми дойде, сериозно. Просто си направих генералните изводи, че оттук-нататък няма да се съобразявам с никого и нищо повече, нито ще правя жертви да уважавам близките си на този ден, че да не се сърди никой. Другата година чантичката и някъде заминавам, който иска да е обиден и да ме изключва от семейството( то пък щото една рода... ). Не знам какво да коментирам повече. Това е в общи линии. Стана дълго.

[NambyPamby]

стана двоен пост*

[Colouring]

NambyPamby, честит рожден ден със закъснение! Да си жива, здрава, много, много, много обичана и обичаща и много, много, много щастлива! Знам какво да е да ти провалят празника. Аз съм същата като теб де, съвсем равнодушно ми е на този ден.. и все пак е кофти.

За днес: трябва да стягам багаж за утре! Хубаво ми е, защото ще се измъкна за няколко дена от града и отивам на призказно място. За втори път това лято, за по-малко обаче, но този път всичко е както трябва да бъде - и компанията ще е там, и той ще бъде с мен.

[DarkTemplar]

Махмурлия.

[girlwithblueeyes]

Е поне днес трябваше да се наспя до по-късно. Всеки път нови и нови и нови им хрумват не може ли един уикенд просто да се спри до късно и да се мързелува . Тва тяхното е жив терор вееч и го знам какво беше последният път ще умра от глад и пак цялата ще съм в разни буболечки и песачинки .

Едит-Nampy Честит рожден ден пожелавам ти хубави емоции мноог щастие,любов и усмивки придружени с лични и професионални успехи .^^

[TheDevilInMe]

За всичко,за мен си,за премълчаните истини,за всичко.

Чувствам се точно като теб, много гуши и всичко ще се оправи, поздравче с S.O.S

Пия си кафенцето и си правя плановете за деня... Изпитвам вътрешен гняв, от който не знам как да се освободя, плаче ми се, а не мога и една сълза да пророня... Добре, че поне с съскровището ми всичко е наред, толкова е сладък и пухкав, малкото ми мечиии Пожелавам ви успешен ден на всички и повече поводи за усмивки. : )))

П.П Честит рожден ден на Namby и от мен, продължавай да ни радваш с постовете си, много увлекателно пишеш, кефиш!

[Jaune]

Махмурлия.

Хахахах.
Малко ме боли глава, ама като че ли просто прекалих с цигарите за н-ти път.
И дори не мога да се наспя, а днеска ми беше ден за това. :Дд

[Lilanda]

искам да ти споделя, дневниче, че е много, много трудно да кажеш сбогом.

Това, макар че при мен не е точно сбогом. Или поне не с всички. Много от тях няма да ги видя в идните 8-9 месеца, с други имам възможност да се видя още няколко дни, с трети вероятно няма да се видя никога повече. Само с едно човече ще се виждаме едва след 10 дни за постоянно и въпреки това за него ми е най-мъчно. Цяла нощ съм плакала, той пак беше до 4 часа на работа и въпреки това беше залепен за телефона само и само да е сигурен, че съм добре. Към 4 и нещо-5 ми каза, че ако не заспя до половин час, ще дойде, ще ме изнесе от нас и няма да ме остави цяла нощ. Казах му, че тогава предпочитам да не спя и той точно след 15 минути цъфна на вратата. Видя, че още не съм готова и ми се скара. После взе да ме прегръща, казваше ми колко много съм му липсвала и как никога нямало да позволи някакви си 2000 километра да ни разделят. Поредната вълна от сълзи /направо си бяха вълни, мда/ изтече от очите ми, а после каза "Купих двупосочен билет за същите дати, първо се консултирах с вашите естествено, макар че нямаше да ми пука особено, ако не бяха съгласни. Не ми пука и за шанса ми за работа, нито за кариерата, за нищо, разбираш ли? Искам само да съм до теб, нищо повече. Квартирата ми е близо до вашата, не можах да намеря стаи в същия хотел за тези дати, но не е от кой знае колко голямо значение. А после като се върнем, ще си намеря работа в Бургас, дори вече имам няколко идеи къде биха ме назначили. Ще съм с теб, мила, независимо какво ще ми коства това". Това вероятно са най-милите думи, които някой някога ми е казвал. Той е...невероятен, наистина. В последните няколко дни не съм спряла да мисля колко много ми липсва от сега, а още дори не сме тръгнали. Той просто...оправи цялата каша в главата ми. Толкова се радвам, че ще е с нас, че нашите го приемат и най-вече, че ще живеем в една къща в близките 9-10 месеца, може би дори година.

След разходката /която започна някъде по изгрев, още не мога да повярвам, че сме седяли близо час на вратата/, която беше чудесна, наистина, се прибрахме за малко вкъщи, нашите тъкмо бяха излезли. Легна уж за малко на леглото и в момента спи толкова сладко...Чак ме е жал да го събудя. След малко трябва да тръгваме, а той е спал едва 2 часа. ;/ Човечето ми, за толкова малко време направи толкова много за мен. Не само за мен, за нас. Чудесен е, наистина.

[babity]

Трагедия. Събудих се по-пияна от снощи, а снощи паднах на улицата, брааат, а след по-малко от 5 часа тря'а съм работоспособна, а имам да върша и неща вкъщи. Дали ще стане, а? Поне ми е яко, к'во.

[DarkTemplar]

Малко ме боли глава, ама като че ли просто прекалих с цигарите за н-ти път.
И дори не мога да се наспя, а днеска ми беше ден за това. :Дд

от малиновите дайкирита ще да е ;]

[Dagichka]

не мисля, че тия неща някога ще ми се случат и на мен, освен в мечтите. толкова съм далеч от масата хора, че даже се чудя кво ми е, сбъркана ли съм, че съм такава.. ама здраве да е, всичко си е с причина, просто още не съм я разбрала каква е тя и затова се тормозя.
а телефонът ми ако се прецака не знам какво ще правя, нито пари имам за нов, нито пари за поправка, нито гаранция вече.. не мога да разбера защо тъпата батерия пада така главоломно де'а, да ги имам и смартфоните

[pifiella]

Здравейте,мили душички!
Днеска ми е значително по-добре,благодаря за всички виртуални гушита/мушита и отнова се убеждавам,че дори малко положителна енегрия от добри хора влияе чудесно. Когато си излея чувствата по такъв начин ми олеква
За момичето с рождения ден- бъди истински щастлива и доволна от себе си! Толкова ми е познато това с рождените дни-миналата година получих зверски скандал,придружен с обиди, шамари и с това,че не ставам за нищо... Зарекох се,че тая година няма да се прибирам изобщо,ама заради майка ми се прибрах и пак същото,но на следващия ден, де. Поне тази година бях истински щастлива на тоя ден и не бях сама. Всичко ще се оправи :*

[zoyex]

До сега не съм писала в тази тема, но си помислих, може би, след като направя един пост тук мотивацията ми като по чудо ще се покачи значително. След бъзро преглеждане на форума, цигара и все още недоизпито кафе се чувствам готова да си седна на задните части и да започна сероизно и активно учене. Остават ми още кажи-речи 15 дни в които имам да наваксам пропиляното си лято (и не точно, това лято беше най-прекрасното ми лято до сега ). Само като си помисля за всичката подготовка и изпити през които трябва да премина в 12 клас + разстоянието между мен и приятелят ми, което ще се наложи да търпим, се натъжавам. Но във всеки случай дългосрочни планове няма да правя тъй като "Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш планове за него"

[DarkTemplar]

Здравейте,мили душички!
Днеска ми е значително по-добре,благодаря за всички виртуални гушита/мушита и отнова се убеждавам,че дори малко положителна енегрия от добри хора влияе чудесно. Когато си излея чувствата по такъв начин ми олеква
За момичето с рождения ден- бъди истински щастлива и доволна от себе си! Толкова ми е познато това с рождените дни-миналата година получих зверски скандал,придружен с обиди, шамари и с това,че не ставам за нищо... Зарекох се,че тая година няма да се прибирам изобщо,ама заради майка ми се прибрах и пак същото,но на следващия ден, де. Поне тази година бях истински щастлива на тоя ден и не бях сама. Всичко ще се оправи :*

Така те искаме.

[Andjyy]

NambyPamby,честито и от мен Много ЗДРАВЕ и ЩАСТИЕ,душицо.
Честито и на именниците

[Meonesssss]

Ами със ставането реших да направя изненада на едно приятелче. Той пък вчера се беше напил много здраво и не се реши да излезе. Една позната се обади, ама хич не ми е до това да ми мрънка цял ден за живота си (тя за друго не търси хората, освен ако няма проблеми с оня тъп елемент, който и се пада приятел) ... Най-вероятно ще гледаме с един приятел стар мач или ще си паля кеца за село, че и това съм обещала ......

[DarkTemplar]

Трудно ми е, понякога се разколебавам, но ще издържа. Вложил съм прекалено много, за да се откажа.

[Fisherman]

до последния залък

[tori]

Гледам говорили сте за „сбогом“. Приятна тема, нда. Жалко е, че много хора могат да кажат много неща по нея. Ама понякога се налага да се сбогуваш с някого, нали? Иначе щяхме да се обичаме по-малко, ако го нямаше това „сбогом“ и по-малко щяхме да оценяваме всеки миг, прекаран с въпросния човек.

Иначе се събудих преди половин час, сега ще си измия лицето, ще заприличам на човек до някаква степен и отивам към баба. :333 Яко ми е. Само да не бях толкова схваната... Ама една разтривка и ще се оправя.

[DarkTemplar]

Мира А.
56 мин. ·
Кой ми бута чашите снощи в ръцете?! ОСЪДЕТЕ ГО!!!

Tisho T.
Hhahaha
Tq zaspala pod dusha

а мислех, че аз съм се наказал здраво...

[galaxy29]

Хахахах.
Малко ме боли глава, ама като че ли просто прекалих с цигарите за н-ти път.
И дори не мога да се наспя, а днеска ми беше ден за това. :Дд

на мен пък нищо ми няма

[Ewok]

Ти си машина, изразходваш всичко в танци и алкохолът не може да те застигне.

Пък чувствам се чудесно, най-накрая се наспах.

[galaxy29]

така е :д

[bloodyF]

Свърших работа за днес, търся си компания за пиене довечера, ще видим дали ще си намеря, бляк
Иначе ми е екстра, спи ми се, така че ще подремна сега