- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Сънувах толкова откачени неща, че не е истина... Още ме държи.
Не ми изтърпя търпилото за хубаво качесвто и гледах Edge of Tomorrow. Много готино филмче. Хареса ми.
Нещо хубаво - имам чаша с хубаво розе. Нещо лошо - бутилката е празна... ;/
Яд ме е като куче, че Григор не взе гейма.
Вече не ме боли главата, хехе.
Тъкмо си мисля, че днес ми е прекалено хубаво, за да е истина и точно тогава... БАААМ, навлекът се появи на хоризонта. Знаех си, че все нещо гадно ще се случи.Не знам вече как да обясня на това човече, че не го искам в живота си. Пробвах по заобиколен начин - не стана. Казах му го право в очите - не стана. Избягвах го няколко месеца - не стана. Само като я видя тая физиономия и главоболието ми се завръща. Егати човека, егати чудото... Той се бъзика с мен, че е време за ограничителна заповед, но предчувствам, че и тя няма да помогне. xD
Изморено ми е. Искам да се гушна в някого и да заспя.
цялата съм в рани, какво момиче съм, нямам търпение да се махнат ;//////
Изгарям.. искам да ги убия всички. Чакам момента, в който ще се махна и ще ви кажа: "Майната ви на всички". Ако не спрат да се държат така, все едно съм на 10 години и не знам какво искам, ще им покажа обратното. Хич не цепя басма по принцип, търпя ги, но моето търпение също си има граници. Жалки подобия на същества.
Бясна съм.. ще почакам още 15 часа, докато се върне той от работа. Ако се държи по същия начин, ще види какви ще са последствията. Не обичам да се държат с мен господарски, все едно ме притежават. И аз не обичам да го правя, но един път ще стане на моето и този път, ще си остане така.
Веднъж да имам планове и те да ми ги развалят. Веднъж... втори път няма да се повтори.
Както съм подпалила от вчера сутринта, така днес ще изгори фитила ми и ще видят какво значи да съм в разцвета на емоциите си. Кофтито е, че са от лошите емоции. Омраза, разочарование, ако продължат - ще видят и какво значи безразличие.
В такива моменти ми липсва едно човече, на чието рамо можех да си извадя всички карти, да ги поставя и то да ме разбере, подкрепи и успокои. Липсва ми топлината, любовта му. Въпреки последните развития на нещата, в този момент ми се иска да съм с него и да съм спокойна. Тъжно ми е. Много заебало такова.
*сън*
В случая - с първия абзац за заместителите на разни определени органи; иначе с изказа и заключенията си
Ох, трупясвам в леглото след тренировка, а дори не беше кой знае колко натоварваща. Идилично ми е. Утре пак - трети ден подред, мухах. И после ще си прекарам вечерта с него, за два дни съм го видяла за 5 секунди буквално и направо ми липсва, хъх.
Семестърът почна, набъкаха ни с крайни срокове за всякакви простотии, мноооого ще е тежко, бе.
Аз съм безкрайно раздразнителна, ама е с повод тоя път, та девойката може да го отнесе - къде невинна, къде виновна. Направо съм като топка слама, даже клечка кибрит не ми трябва, сама ще се подпаля.
Притискания до стената,докосвания на устните,подмокрящи СМС си май му се иска но няма да стане .
Мани бе.
Ужас.
Всеки иска нещо и те юрка нанякъде. Абсолютен сървайвър ще е тоя семестър.
Всички си написали "September, surprise me" Само аз ли не искам никакви, ама никакви изненади този месец?
16 градуса ли бе? Добре.. : )
Имам само едно излизане и се връщам в нас, и трупясвам с книга, и край просто.
Имам усещането, че времето тече опасно бързо. Честно казано се очертава скоро да се окажа неподготвена, въпреки че се старая да не е така. От друга страна... не може все да си в час, да реагираш адекватно, да взимаш точните решения и т.н. Особено когато си млад.
Не, наистина, просто ли сичи по всичко, че не грабвам максимума от възможностите край себе си. Отделно оредяха контактите със страхотниците, които въпреки прекъсванията все повече харесвам. Виждам нещо като несъответствие в характера си - хем човешкия факторми е много важен и се явява основното, което ме кара да се чувствам жива и мотивирана в най-пълния смисъл, хем същият тоя човешки фактор получава нереално пренебрежение понякога. Да... така го написах, че сигурно изглежда супер нормално, хаха. Все едно, няма да е за пред форум да се впускам в подробности. Драмата /силно казано, разбира се/ винаги е в това, че не се отпускам достатъчно. Хората отиват в абсолютно непознат град за една вечер и малко от следващия ден, за да се явят на изпит, предварително го поливат в дискотека, после разбират, че времето е напреднало и остава малко до началото, т.е хич не трябва да се мотаят, НО накрая пристигат, пишат си всичко достатъчно добре и после им остава само да се радват на резултата. И за целия свят да изглежда несериозно, на мен пък ми е симпатично и даже смятам, че заслужава респект. Поне съм се зарекла да си открадна частица (а защо не цял къс, буца, декар, хектар
??) от доброто съчетаване на стремежите със супер лежерни моменти.
![]()
Откога чакам такова време..вали, духа, мрачно е.. обожавам <3
идеално ми е
Последно редактирано от Christinna : 09-03-2014 на 08:58
Аааа на тоя щях да му вкарам един десен. От 4 месеца ми се обяснява,че трябвало да се направи туй-онуй,с цел по-бърз интернет. Да,ама никаква не я е свършил. Като хората пресрочат,ги сече едно хубаво...говедо!
Тея дни съм (пре)възбудена,от добавките ще е,но нямат листовка. Да проверя в интернет е истинско изпитание за нервите,а аптекарят е много секси и не мога да поема риска да се консултирам с него...
Мъка
божке
мъка
Искам да го направя. Може би изпуснах момента обаче, сега вече май няма да се получи. Пък и той ми, ъм... разреши(?), абе, окей е с това, но май защото си мисли, че няма да го направя. А сега вече като знае може би наистина няма да го направя, защото се притеснявам. Ох, не знам, направих някакъв плах ход, дано да потръгнат нещата и все пак да се получи. Многомного се надявам, би било страхотно. И ситуацията е перфектна.
//North Atlantic Treaty Organization
Come Together (песента)
хероин
I end lives
нобеловите си бяха така
имената не ги помня, но не бяхме уцелили нито едно
този първият действително беше негър, но не правилният
спечелихме специалния въпрос, който беше колко см е гръдната обиколка на Гери, Андрей позна с точност - 90см :д
Последно редактирано от Ewok : 09-03-2014 на 11:44
Бил е тук,а не ми звънна,не че и очаквах де ,вече се примирявам с нещата ...
Напоследък се чувствам не на място сред моите хора,не знам какво ми става
сякаш са някакви непознати с които нямам какво да си кажа,а до скоро не беше така.
И тя още не ми е писала и не знам ще се излизали,няма ли ,сякаш ми се иска да
излезем и да ми е яко като за последно.
Дните си минават, моят багаж е до никъде и съм на тръни все повече и повече. Искам да е 13ти септември вече да кажем, всичко да ми е наред и да не се тревожа за нииищо!
Толкова калпаво се лакирах, че... ми се плаче. Кълбо от нерви съм днес и като знам, че трябва да присъствам на раздаването на дипломите, ми идва да си изкопая дупка в матрака на леглото и да се закопая обратно в нея с одеала, възглавници. Мрак. И почукващите клонки на дървето отвън по прозореца ми.
След цигара ще съм по-добре.
Дотогава, няма да поглеждам ръцете си.
Нда, същата съм.
Иначе ми е яко - говорят ми разни неща едни яки хора. Ще видим обаче дали ще им стиска да си изпълнят казаното. :д Ма като я знам как ѝ повява вятър между ушите, като нищо. Днес ми е приятно, не си кашлям дробовете като идиот, не съм чак толкова хремава вече. Мисля цяла вечер да кисна из нас, че нещо почна неква буря, не ми се хвърчи, а тухлите съм си забравила в баба.
Денят беше страхотен докато не се наложи да разубеждавам малкия за ТЪПИТЕ БУТОНКИ. Това лапе не искам да е под мой надзор никога повече! НИ-КО-ГА!
Обичам децата, но той е прекалееееено лигав.
Такам, все още нямам отговор, но каквото-такова, и утре е ден, нищо, че ще е по-различно. Уповавам се на петък, най-оптимално е разпределено времето. Ако и тогава не стане, еми здраве да е, явно не е трябвало да го правя.