ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[Eagle 123]

че хората УМИРАТ, а ти мислиш как тротинеткатата ти се е изкаляла
вместо да я продадеш и да направиш дарение
толкова ли е трудно да се сетиш
какво е това повърхностно поколение
дано съвестта ти те следва неуморно и не ти остави и миг спокойствие
амин омен

You made my night

[Ivaaaaa]

през последните няколко дни съм си все вкъщи. не искам да разболявам другите, както направиха с мен. /всъщност това е оправдание/. пак изпадам в онова състояние. не е здравословно, както психически, така и физически. имам нужда от зелено и нещо, което да разпали някъв мижав пламък на животец. ще се видим кога? на Коледа? о, не. не мога. мислех, че съм пораснала, мислех, че съм силна, но не е така. става дори по-зле. има толкова много същества на тази планета, а поставям щастието си в ръцете на едно човече. не е честно. трябва да е в моите ръце. знам как би трябвало да се живее, знам как да реша проблема, но въпросът е, че не искам/не мога. не съм сигурна кое от двете е. може би и двете. аз съм само на 18. предполага се, че животът е пред мен /макар, че според мен поне една трета си е отишъл/. защо се чувствам толкова не на място. не се чувствам удобно в кожата си /иска ми се тва да беше от шибания лишей/. сякаш не съм се родила на правилното място, сред правилните хора. сякаш не принадлежа на този свят и под 'свят' имам предвид .. да го кажем време. май часовете изолационизъм ми дойдоха в повече. може би ПОЛОДИАВАМ.

[Ivaaaaa]

http://www.metalinjection.net/upcomi...ed-for-landing
((((( :

йей, нещо хубаво

[tori]

Странно е да ми липсва, не знам. Ама е много странно. Много. Не искам да ми липсва, не искам да ми е в главата. Не искам нищо от него. Не го обичам, но ми липсва. Защо съм такъв женски полов орган?!
Разочаровано ми беше снощи - от мен, от хората около мен. Замислих се, че когато някой иска нещо, той действа и се опитва да го постигне. От тая основна мисъл следват разни неща, които не са неочаквани, но са нехубави. Все тая, вече не се надявам на нищо. Тоя път наистина.
Бабини имат годишнина днес - съединението, ве, съединението. Как са издържали 44 години?! Аз четири не успях... Още толкова им желая.
Слушам го онова далечното („слушай батко си, той на лошо няма да те научи.“) и май верно е било право, че е хубаво да не се задържам вкъщи много-много. Ако не друго, поне опитвам. Чиста съм пред себе си. Утре или понеделник май ще пия със слабата Панда, ще видим. Иска ми се да седнем и да се отрежем, без камъни в ръцете, без падания от където и да е, без някой да се опитва да се самоубие, да ме целува, да се чуди дали е педал. Ма пък и така да става, все тая. Аз вече не се занимавам да влача никого на гръб. Айде, възта!

[Ewok]

и си мисля тамтарарам небето е близо

[Jaune]

то па един акъл, хх.. аз съм от патките, които не са станали професори

мислиш, че на него също не му е тъжно и не му се реве ли ?
знаеш, че се чувства по същия начин
много малко неща са по-красиви от плачещо момиче
чувството, че наистина на човекът(?) отсреща му пука.. ех

не знам защо и къде отлита принца, но чак пък толкова да няма никаква комуникация.. странно, но добре....
и така, работата ми изглежда като подобни мои, хх
момичето в което бях(?) влюбен(?) замина
външно бях доста груб, дори е възможно аз да съм я прокудил, но както и да е....
вътрешно от друга страна го приех тежко. охладнях към всичко и всички. мислих че нищо вече няма смисъл щом нещата не се случват с този човек, знаеш как е..
казвах си "нея я няма, не е вече тук до мен, наблизо.." и се натъжавах, признавам си /и аз като теб се стараех да не го показвам/
връщах моменти, всичко ми беше като на филм, обземаше ме онова топло чувство и ми се лепваше онази несъзнателна идиотска усмивка
при мен имаше и има варианти, не е като при теб, но аз вече не искам, въпреки че съм крив от доста време....
стигаме до вариантите, които аз мислих за себе си
искаш нещо - бориш се (не ми стана ясно как така при теб положението е толкова плачевно)
нямаш възможност - страдаш или по-скоро си изстрадваш всичко
предполагам вариантите не са много
1.живееш на по-високи обороти (обграждаш се с неща, които да те разсейват)
2.затваряш се не само вътрешно, ами и външно (четеш си, циклиш, развиваш се/израстваш (което е супер да ти кажа))
3.и двете
както се казва.. времето лекува, пък и както също се казва.. съдбата си знае раутътъ

Как се продължава след всичко това...? философски или селски (препоръчвам ти селски)

замислих се нещо
тоя твоя бастун, защо така бяга от теб
предполагам има основателна причина, но каква е тая любов, мамка му
аман от тъжни работи
опитай се да страдаш весело
алкохолът помага
и хакуна матата, бе
майната му на сичко
дръж се мъжки, питч
(_)_)////////( .)

браво, уважих този коментар.

[Lilanda]

то па един акъл, хх.. аз съм от патките, които не са станали професори

мислиш, че на него също не му е тъжно и не му се реве ли ?
знаеш, че се чувства по същия начин
много малко неща са по-красиви от плачещо момиче
чувството, че наистина на човекът(?) отсреща му пука.. ех

не знам защо и къде отлита принца, но чак пък толкова да няма никаква комуникация.. странно, но добре....
и така, работата ми изглежда като подобни мои, хх
момичето в което бях(?) влюбен(?) замина
външно бях доста груб, дори е възможно аз да съм я прокудил, но както и да е....
вътрешно от друга страна го приех тежко. охладнях към всичко и всички. мислих че нищо вече няма смисъл щом нещата не се случват с този човек, знаеш как е..
казвах си "нея я няма, не е вече тук до мен, наблизо.." и се натъжавах, признавам си /и аз като теб се стараех да не го показвам/
връщах моменти, всичко ми беше като на филм, обземаше ме онова топло чувство и ми се лепваше онази несъзнателна идиотска усмивка
при мен имаше и има варианти, не е като при теб, но аз вече не искам, въпреки че съм крив от доста време....
стигаме до вариантите, които аз мислих за себе си
искаш нещо - бориш се (не ми стана ясно как така при теб положението е толкова плачевно)
нямаш възможност - страдаш или по-скоро си изстрадваш всичко
предполагам вариантите не са много
1.живееш на по-високи обороти (обграждаш се с неща, които да те разсейват)
2.затваряш се не само вътрешно, ами и външно (четеш си, циклиш, развиваш се/израстваш (което е супер да ти кажа))
3.и двете
както се казва.. времето лекува, пък и както също се казва.. съдбата си знае раутътъ

Как се продължава след всичко това...? философски или селски (препоръчвам ти селски)

замислих се нещо
тоя твоя бастун, защо така бяга от теб
предполагам има основателна причина, но каква е тая любов, мамка му
аман от тъжни работи
опитай се да страдаш весело
алкохолът помага
и хакуна матата, бе
майната му на сичко
дръж се мъжки, питч
(_)_)////////( .)

Липсваше ми тази ти страна. <3

[Hayashi]

Оправих тоя интернет аз беееее! Май съм си объркала специалността!
Утре сме на пазар сутринта, трябва да си накупя готини евтини неща за вкъщи.
Много добра вечер беше днес, кюфтенца, пюре, салатка (със сиренце), бяло винце и за романтика ванилова свещ.

[TheDevilInMe]

102, мъдро казано, наистина
Пък на мен ми е добре, прекарах много релаксираща вечер на по биричка с доста близък приятел, имаше и много откровения, абе супер си беше, точно от това имах нужда, сега ми остава само да се стегна и да уча за изпитите и всичко ще е тип топ

[Colouring]

102, ))) ! Мерси за думите, няма да се обяснявам повече защо и как се случи така, но е факт. Доста сълзи пролях пред него, доста неща си казахме, всичко, което ми тежеше, беше казано и разбрано от другата страна. Чух прекрасни думи, които ме изпълниха с щастие, че сме били. Разбрахме се да ми се обади, когато пристигне и оттук нататък да поддържаме връзка, вероятно ще си пишем от дъжд на вятър. Всъщност, няма как да го избегна напълно (аз и не искам, глупаво ще е, прекрасник е, искам го за приятел), защото сме в една компания, но вероятно ще се съберем всички чак по Коледа и не се знае дали той изобщо ще се върне. Един лош спомен нямам от него. Както си казахме, щастливи сме, че сме се имали.

Мда. После майчиното рамо ми беше дом за вечерта. Най-хубаво си е при мама!

Сега ще се опитам да държа ума си зает. Толкова неща имам на главата. Мисля, че е време да си направя списък какво ще си купувам и какво ми трябва и още утре ще започна да обикалям по магазините, че време не остана. Предстои ми ново начало, страшно, но и вълнуващо(хм, дали?). И така. А и навън е любимото ми време - есен да е цял живот..

[Dagichka]

айде, почнаха се клюкарските истории от уж 'загрижени' познати що съм била в болница и кво ми имало, баси и тъпата патка, толкова се радвам, че няма да сме в един курс с нея.
липсват ми момчетата, трябва да се събера с тях тия дни, може би неделята за рдто.. раната ме боли от време на време, предполагам е нормално и все пак ми е гадно :с Пав, ела да се мажем взаимно да
и един гъБъл пак влезе в терасата, не знам какво значи тва, ама сто процента вселената иска нещо да ми каже :д

[babity]

Седи ми се цял ден вкъщи. Само да успея да дръпна едно кафенце и пак ще ста'ам ебаси домакинята. Днеска няма да ходя никъде, надявам се. Само ако моето съмнително-дали-е-мое коте си дойде и иска да ме види, мо'а си потренирам театрото. Ама надали.
Баща ми е същият като мен - говори малко. Обаче т'ва прави напрежението тройно.

[Jaune]

OOH DEVOUR MEEE<3

хубаво е да се събудиш и първото нещо, което да видиш, е съобщение от този, когото очакваш, пък и в този контекст - още повече
може и да се филмирам прекалено, ама то ми е хубаво бе ( :

[galaxy29]

ставам на крака, стягам корсета, връзвам на здрав възел и без повече издънки хахахах

: )

[xoxi]

Яде ми се ориз от китайския ресторант. Преди цели два месеца ядох за последно там. Липсва ми вкусът. Утре така или иначе ще е голямото преяждане и харчене на пари. Чудя се само дали от днес ми се започва?! Що пък не?!!! Два празника ще празнуваме, звучи логично да ги празуваме два дни. Поне на мен ми звучи така.
Как беше рекламата "не си ти, когато си гладен". Мхм, мхм.

[Ivaaaaa]

за последно излизах...във вторник? не, в сряда до личния. днес ще се видя с другарчето по болеС. оценявам факта, че се опитва да ме изкара от вкъщи. sweet. ако можеше и да не се чувствам толкова парцаливо. и въпреки всичко май се справям. геройче. ного ми е студено ) :

[pandabear]

Пречупих се. Не очаквах да ми е толкова трудно и наистина вярвах, че ще се справя. Научих се да преживявам тъгата си сама и си мислех, че и тази рана ще заздравее с времето. Какво ти време? Вече толкова години не мога да се отърся от тази болка, която идва и ме напуска, когато си поиска. А може би дори не ме е напускала, а просто съм успявала някак си с нещо да я притъпя за известно време. Тоест заблуждавала съм се сама. Позволих на болката да ме промени. Сякаш просто губя себе си. В определени моменти осъзнавам, че Аз не бих постъпила така, както всъщност мисля да постъпя. Чувствам се слаба. Чувствам се самотна. Чувствам страх.
Нужно ли беше точно в този момент да се появи отново? Това ли беше причината за всички онези среднощни смс-и и обаждания? Ами, разбира се...просто трябваше да опипа почвата, да разбере какво се е променило, какво не се е. И да си тръгне отново с извинението, че заслужавам много повече от това, което е той и което може да ми предложи. Е толкова ли много искам бе, мамка му? Топлота. Искреност. Любов? Плаче ми се много...имам чувството, че по някакъв начин съм отблъснала всеки един човек, към когото съм се привързала и обикнала. И вече никой не може да ме убеди, че не е в мен проблемът. Просто не знам как да го намеря, за да го реша. А искам, много искам...
//Давам си голяма почивка от форума и всички социални мрежи. Още утре отивам да си купя много листове и бои.

[tori]

Днес го играх домошарче - изчистих в нас, после гледах малко ТВ, видях бабини, пак гледах ТВ... Доволна съм, че поговорих с него сериозно, но не ми харесва онова, което ми каза. Тоест не се харесва на нерационалното ми его с огромна пробойна по средата. Ама все тая де, кийп уолкинг, егото ми ще се излекува. Току-що се изкъпах и ми се гушка. За утре си имам някакви запланувани задачки, дай боже да се събудя преди 12 и да ги свърша, че днес ме домързя. Ей сега цигара, сериалче, че се каня от сумати време да гледам, а не мърдам с епизодите, и по леглата.

[Jaune]

we accept the love we think we deserve
тва ми е мотото на живота, заклевам се, и го правя съзнателно, и съзнателно се задоволявам с по-малко, и съзнателно дори търся по-малко, абе пф

[Lilanda]

Ааааа даваме им втори гейм вече. Тц тц тц....

[102]

Ааааа даваме им втори гейм вече. Тц тц тц....

хъхъхъхъ некой вика "ай ше му еба майката"

[Lilanda]

хъхъхъхъ некой вика "ай ше му еба майката"

Възможно е и мен да си чул някой от 9513858138551379-те пъти. КАК ЩЕ НИ ОЩЕТЯТ ТЪПИТЕ СЪДИИ ДВА ПЪТИ В НАЙ-ВАЖНИТЕ СИТУАЦИИ НА МАЧА ВЕ?

[102]

ма аре да не ми повишаваш тон само

[Lilanda]

ма аре да не ми повишаваш тон само

Аз не на теб, бате Миро.

[Nonetheless]

Не че тоя мач имаше толкова огромно значение