- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
оо, бях те пропуснала
намерих си някаква зала Кристал :Д за ученици е 30лв, 12 посещения на месец
Ох, днес получих една лоша и една доста обнадеждаваща новина. Развълнувана съм и малко изплашена. Но ако стане едно от двете неща, които искам,...ще бъде една наистина много голяма промяна. Не съм сигурна дали го искам на 100%, но е крайно време да направя нещо с живота си. От много време се чувствам не на мястото си и мисля, че това ще е едно доста добро начало за мен, колкото и плашещо да е... Просто ми омръзна да се съобразявам с хора, с които нямам бъдеще. Омръзна ми и да правя едно и също от години и да не получавам удовлетворение от работата си. Знам, че работата ми е хубава, добре платена и т.н., но вече не ме прави щастлива. Искам повече. И ако това е цената да се чувствам щастлива, ще се наложи да я платя. Дори с риск да загубя някои неща...
I`m trying to make your dreams come true...
няма връщане назад
по пътя поела си не можеш да спреш
<3
Ех, хубаво ми е. Три часа литература с класния и после изклинчих докато още мога, за да се видя с тия двамцата. Ей сега ще заседнем някъде да пием кайве и да си говорим. Към един-два ще мина да поздравя одъртяващото говедо и после ще се пусна да видя още един авер. Мисля да сготвя и после - квото сабя покаже. Само си се чудя на тъпотията - цяло лято се криех от тях, от себе си, от... всичко и чак сега ми се доживя. Не ми се занимава с даскало, ве! Искам си с тях... Кххх. Ама съм готова за това предизвикателство и... Да. Днес всички ми обясняват, че съм се променила от предната учебна година - станала съм по-красива, по-сдържана, по-неухилена... Прическата съм сменила, било ми стояло много добре да съм нарисувана с очна линия и нам-кво. Ма то тва е идеята - да променя себе си. Може би и да се почувствам по-добре сред хора като цяло. Ама не такива хора, които ме срещат по улиците и ми обясняват как света бил пълен с говна и трябвало да си изградиш добра пречиствателна станция, защото... да. А по-скоро хора като моите си, които ме усмихват само с присъствието си.
толкова ми е изморено вече, беше ми ядосано, ревах от изтощение и сега просто ми се спи :д
издразниха ме тея, особено тая скочубра, ебати медицинската сестра, как ми се отваря като че ли на мен ми е кеф всеки ден да се разкарвам до болницата да питам за шибаните резултати.. просто искам да се приключва всичко
и да почва унито.
гичи, само ми дай име и болница на сестрата и ще отида да и разкажа играта
Последно редактирано от galaxy29 : 09-16-2014 на 09:31
Свободна и богата
И много закъсняваща, ще ме убият ^^
Липсва ми толкова много. Искам да си поговорим, както го правехме преди, ама ми е толкова distant, че няма и накъде повече. Сигурна съм, че оная е доволна от тоя факт, все пак една заплаха по-малко за скъпоценното ѝ гадже.Ениуей, той е единствената част, която ми липсва от стария ми живот.
Нещата тук се движат с пълна сила. Ама не очаквах, че днес ще ме изгонят сутринта от стаята ми, за да я чистят. Чувствам се като на хотелИскам вече да ѝ кажа, но имам чувството, че е по-добре да си трая. Ама тя така или иначе ще разбере и ще ме убие след това. Убедена съм.
След референдума, може би тогава ще е моментът. :д
Още първия ден се саднах. Как ще стоя аз толкова месеца в тва умряло даскало?! От днес ми омръзна всичко. И са боядисали стените повече от ужасно. Изглежда като някой старчески дом с тва тъмно кафяво. Хубаво, че са моите кочки, та да има малко смях от време на време. А за учителите да не говорим - входни на първия ден... Да свършва тая година, да идва и другата и да се махам от тук.
Толкова ми е писнало и изморено. Пък е първи ден. Ха, честито.
Искам да се заровя някъде и да не излизам изобщо.
пак започва училището а не ми се занимава всеки ден да ходя по 1-2 километра пеша с 4 кг чанта и после да патувам с автобус още 30 минути да не кажа че понякога са и повече който са ми омръзнали отдавна ...
е днес имаше и хубаво нещо което разбрах оказа се че момичето което 'харесах' може да е доста прибързано и малко силно казано харесвам но все пак така ще го кажа видях че е в моето училище и ще се засичаме често което е много добре за мен защото ще имам някакъв стимул да мъкна чантата ама ще се разбере дали ще стане нещо ,но все пак няма да влагам големи надежди в нея
НЕ ЗНАМ КЪДЕ СЕ НАМИРАМ.Толкова много имам да споделям, че не знам откъде да започна...
Минавам по улицата и от всички страни се подвиква "Оооо, парижанката, ти се завърна" и подобни подмятания.
Взела съм супер много подаръци и пак съм пропуснала половината народ. -_- А не е като да имам изобилие от приятели...Важното е, че взех на най-близките си по нещо и че имам какво да разказвам.
Сутринта минавам по студентски и срещам половината си познати там.То да си късметлия, да си късметлия, колко да си късметлия. Поне само приятни хора срещнах и се възползвахме от отиването ми до София. ^^
тъжно ми е и се чувствам прекалено крехка, а не ми влиза в плановете и ми е отвратително, че си го позволих това състояние :Д дори не ми е смешно, просто малко да разведри поста
искаш ли да отидем да пребием тая сестрата, ще видиш, че си силна и можеш всичко!! :* Анджи, ти си спи и ние като се върнем ще ядем тричките, искате ли?![]()