ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[tireheb]

е, начи нещо положително от цялата история
пазете детското в себе си

[RagioL]

Именно, защото е скорпион би трябвало да знае, че НЕ БИВА да ме провокира и то по толкова тъп начин. Просто си обещавам, че никога повече няма да се занимавам с мъж на моята възраст. Еб*си детската градина...

нещата не опират само до възрастта а и до индивидуалното развитие на човека

[TheDevilInMe]

Много, ама много каръшки ден... Първо 5 часа не можахме да намерим един зареден банкомат в квартала, накрая с триста зора открихме един и си напазарувахме и тъкмо да излезем и започна пък ужасна буря, с него бяхме чисто мокри докато стигнем до нас, носих го на ръце и на всичкото отгоре не успях да си свърша другата работа... ебаси... поне си имам милка за утеха и едно чайче мисля да си направя за успокоение на нервите, а ако успея и да понауча денят може и да се пооправи

[102]

Именно, защото е скорпион би трябвало да знае, че НЕ БИВА да ме провокира и то по толкова тъп начин. Просто си обещавам, че никога повече няма да се занимавам с мъж на моята възраст. Еб*си детската градина...

трябва да знаеш че за мъжа първите 30 години на детството са най-трудни и да му прощаваш

[sometimes_]

нещата не опират само до възрастта а и до индивидуалното развитие на човека

Да, всъщност е така. Просто се опитвам да оправдавам по някакъв начин определени действия и ми е най-лесно да обвиня липсата на опит и възрастта. А работата е там, че въпросният не само, че не се развива, но и няма желанието да го направи.
Замислям се накъде отива една връзка, когато вместо да мисля как да бъдем щастливи заедно, аз мисля само за това колко още ще издържим и как да правя времето си без него по-интересно...

[sometimes_]

трябва да знаеш че за мъжа първите 30 години на детството са най-трудни и да му прощаваш

Хах... Прекалено много неща за прощаване станаха. А ми е особено трудно да прощавам наглост в такива огромни количества!!! То е ясно, че не трябва да търпя, ама...

[RagioL]

Да, всъщност е така. Просто се опитвам да оправдавам по някакъв начин определени действия и ми е най-лесно да обвиня липсата на опит и възрастта. А работата е там, че въпросният не само, че не се развива, но и няма желанието да го направи.
Замислям се накъде отива една връзка, когато вместо да мисля как да бъдем щастливи заедно, аз мисля само за това колко още ще издържим и как да правя времето си без него по-интересно...

аз лично съм против изкуственото поддържане, когато се вижда че нещата не вървят
някои хора биха го нарекли липса на воля
докато аз бих казал че е просто пестене на време

[Andjyy]

Мама си е МАМА!!! Прекрасна! Незаменима! Сготвила ми е чудесен грах,заредила е хладилника с шоколади и ми е купила дебели чорапи.
Днес официално настъпи астрономическата зима. Поне за мен.
Здравейте сополченца и бацилченца.

[galaxy29]

защо така отряза хубавата есен ;/

[Lilanda]

Тежък ден беше, а се очертава остатъкът му да е още пó. Уфф...

[XTREMEFREERIDE]

Искам да е утре вечер и да си бъда вкъщи. И да съм си подредила и изчистила всичко. И да съм си хвърлила горещ душ. И да си лежа на спалнята. Ох. Още малко. ♥

[IWannaBeSedated]

Няма как да не объркам нещата и да не прецакам/разваля мнението за себе си на някого. Поне в тоя случай не съм виновна аз (донякъде ) Дано успея да оправя нещата.

[Dagichka]

изморено ми е, главата ме цепи, май имам температура, амаа.. ЯКО беше днеска!! :3
доволна съм от колегите, от обстановката като цяло, наистина силно се надявам да ми хареса )

[DisappointedDreamer]

организирано и ентусиазирано.

[sl1nceetoo]

Да прекараш целия следобед с него. Гушнати, гледащи "крадци на ядки". Ха, сега мишлето от филма винаги ще ми напомня него. Посмяхме се. Беше сладко. И как мило ме зяпаше докато се тъпчех с пуканки :Д Най обичам като ме гушне и ме целуне по челото. Толкова е мило.

Утре имам хубави часове, дано минат леко, нищо че са 8.
А сегаа трябва да пиша по философия. Мдам. Яко.

Едит: сега като се чета колко лигаво съм го описала... от шоколада ще да е

[YSMF]

Днес официално почнах университета Онази толкова надроби, че просто отказвам вече да признавам съществуването ѝ. Но иначе беше хубаво откриване, дано и занапред да е така.

[anonymous708973]

Хах, мога ли да отида в Санкт Петербург за един семестър? Що пък не.
Доволно ми е, полека-лека се изясняват нещата, дано да го начаткам мотивационното бързо уикенда. Сега заминавам на тренировка, ще се потим днес, че тия сладкиши от Мюнхен трябва да излязат, не да ми се залепят. Ще си представям ябълков щрудел с ванилов сос, ох.

Сутринта миличкият не затворил вратата, че да не ме буди... явно да ме откраднат е по-малко лошо от това да ме събуди Чак толкова кисела не съм, когато ме събудят, де :д
Има перспектива да се запозная с майка му *ужасена физиономия*, на която до миналата седмица не беше казал, че има приятелка. Ужас на квадрат. Ама... достатъчно грижи имам на главата, че да мисля за нещо, което може да стане чаааааааак след... две седмици

Яде ми се нещо топличко за вечеря^^

[girlwithblueeyes]

Писнa ми все мен дa нaрaнявaт,до гушa ми дойде дa бъдa обвинявaнa и предaвaнa.A може би винaтa си е в мен сaмaтa.

[granger]

Бясна, нервна,разочарована...

[galaxy29]

на село вадихме картофи :Д
събрахме се голяма дружина от семейството и голяма забава падна
калта беше мокра и беше толкова приятна за пипане, радвах и се като 5-годишно дете и цялата се изкалях, ама буквално
а пък сестра ми беше в цикъл, както винаги и като я уцелих с топка кал, започна да и излиза пушек от ушите

[tori]

Ами не можах да спя тая нощ, издрънках сумати кафета, мразих света около себе си. Ама поне ония не са чак толко непоносими, може би са пораснали. Прибрах се, ядх, спах, ядох, сега ям и... ще уча. И пак ще ям сигурно. Молим някой да ми скрие чипса и компютъра. :д Или спамъра да се поспре малко вече. :д Тоя базик взе да ми омръзва малко. Хем ми се учи и разбирам там квото трябва да науча, хем ме мързи. И ми е студено, цял ден в дъжда не си е работа. Гледай как ще му е*а майката на всичко, ще се образовам надве-натри, изкъпвам се и в леглото, хич няма да го мисля.

[x7aZzy]

Усещам липса на стабилност.
Нормално ли е в рамките на пет месеца да сменям 4 съквартиранта? Lucky me.
И защо всички се интересуват как така не ми пречи да живея с непознати мъже? Ами не е лошо. Щом съм дала изричното си съгласие, значи не ме притеснява. Явно обаче клюкарите на общежитието се чувстват лично засегнати. Lucky me.

Игнорирайте следващите редове. Забравих да си купя нов дневник, затова ще ползвам темата.
Днес се замислих за сънищата. Като изключим няколкото лекции по тази тема, които сме имали, никога не съм се интересувала дали това, което сънуваме, означава нещо. Прекалено съм прагматична и подобни "мистерии" не са ми по вкуса. Но днес случайно разказах на една приятелка какво съм сънувала. Казвам случайно, защото от малка майка ми ми е казвала да не разказвам сънищата си. Защото не били "нормални". Fucked up, нали? Ама като малка не съм разбирала какво иска да каже майка ми. Та днес докато разказвах съня си, видях страх в очите на приятелката ми. Накрая ме помоли да спра, защото я побивали тръпки и не можела да слуша повече. Това ме обиди малко, тъй като тя е една от най- близките ми и въобще не е със слаба психика, че да се шашка толкова лесно. Поинтересувах се и открих, че "нормалните" хора сънуват най- често как падат от високо или летят/потъват, как се карат с някого/някой ги наранява (+тежка раздяла), как им пада зъб (или че имат някакво заболяване) или как бягат (или поне се опитват). Препрочетох последните си два дневника и установих, че не съм сънувала подобни неща. Като се замисля никога не съм сънувала нито едно от изброените.
Аз сънувам как убивам.
Убивам по всякакви възможни начини. Всякакви хора.
И дори не бих казала, че тези сънища са кошмари.
Просто все една трябва да го направя, като работа, която трябва да се свърши.
И като се събудя, не ми е тъжно или нещастно.
По- скоро се чувствам облекчена. И спокойна.
Ако сънищата са отражение на подсъзнанието (за което няма никакви доказателства), на желанията и мислите, то това би означавало, че съм социопат, неспособен на емпатия и угризения.
Което не е лъжа, но предпочитам термина "емоционално неангажирана" (т.е. не разбирам емоционалните нужди на другите).


едит: така и така съм се разписала. Да се оплача още малко.
Съквартирантът почва да ме дразни с постоянните въпроси и "небрежни" намеци.
Не понасям постоянното чукане на вратата ми за щяло и нещяло. Имала ли съм захар - приличам ли на човек, който яде сладко. Дали знам как да си свържи интернета към MacBook-а - и да знаех, едва ли щях да се занимавам. Имала ли съм печка - не съм включвала печка през живота си, но да, имам две-три за всеки случай. Имала ли съм си приятел - имам си много приятели, не, благодаря.
И съм иронична, защото тези въпроси ми се задават по 5 пъти на седмица. Като няма какво да каже, по- добре да си мълчи.

Погледнах се днес в огледалото. Приличам на призрак. Трябва може би да ям. Мех, по- лесно ми е да не се гледам в огледалото.

[tireheb]

у фтобуся неска некво хлапе
с тениска на емперър
WRATH OF THE TYRANT майка
почувствах се пак 10 клас, в дъждовен есенен ден, на път към даскало
тижно деиба ;/

[per-dead]

Ще припадна от умора.
Но трябва да се изкъпя.
Така става, когато правя сложни рисунки.
Или по-скоро като не съм рисувала два месеца.
Не съм сигурна утре какво ще облека.
Отново ще закъснея.
Може пък да тръгна на време, но да припадна някъде по пътя от умора и недоспиване.
Дано не съм изстинала днес. Егати дъжда беше.
Едвам гледам.
Иска ми се да го гушна и да заспя. И да си почивам в прегръдката му цял ден.
Надявам се утре да съм в по-добро настроение от днес.
Трябва да събера поне 5 лева за концерта в петък.
Охх.

[Aeternal]

Една седмица. Толкова ѝ трябваше за да мине от "радвам се, че няма да те видя повече" до това ласкаво, мекушаво състояние. Жалка е. Тъжното е, че и тя го осъзнава.
Тая игра вече не ми носи удоволствие. Липсва ми емоция. Ще спра да ѝ бъркам в раната и наистина няма да я видя повече. Само не знам, дали ще го направя заради нея или егото ми се потупва, със самодоволна гримаса, по гърба.