- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
девочка (диевачка)
http://vocaroo.com/i/s0GDs4dQOnw9
2ра нощ подред да я сънувам
май започва да ми влиза под кожата
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...
Хахах, какви сънища миналата нощ.![]()
То бива бива фантасмагории, ама баш пък толкова...
Изтървах закуската, 'ма не ме интересува, поне се наспах.
Нещо не ме кефи идеята да ходя в тоя вятър, хм.
Баси дъжда, човек! Имам чувството, че трябваше да си наема джет, за да стигна до даскало и да се прибера, а не да ръся стинки по автобусите. Иначе си свърших работата на половина, учебници по БЕЛ и литература ще купувам в понеделник явно. Отказах да се влача по антиквариатите без чадър или качулка, соре. Ей ся хапнах, пих кафе и след малко или ще спя, или ще мързелувам със сериалчето пред компа. Не че съм се уморила много де, айляшки ден като вчера, ма все пак - още макс две седмици и ще да почва страшното.
днес имахме само 2 часа лекции вместо 4 хохо евала на доцента, че ни пусна, ама пък предметът му е сух, не ме кефи тая икономика на пазарното стопанство :с успях да отида до еконт да изпратя на тая жена учебника, купих си ръководството и протоколите по физика, направих си карта за градския и я заредих и сега се излежавам, мързеше ме дори да отида да включа компа :д добре ми е, не ми е хубаво, но не ми е и зле, което от своя страна е хубаво, така че.. да :д
не искам навън в този дъжд.
ама кой ли ме пита...
пх.
//но пък вчера открих сезона<3
и просто... намерила съм си любовта.
сега ми трябва само малко външна подкрепа. да.
Ооо как валии! Едва преплувах
Вчера/снощи бях много изнервена! Не знам защо беше решил да играе ролята на баща. Цялата вечер ми беше кофти. Не ми се ядеше,пиеше и на съня ми повлия. Със ставането бях кълбо от нерви. Съжалявам за хората,които го отнесоха. Едното оче се затваря и май е време за 300 грама сън.
Забранявам си сън следобед! Като премазана съм. А можеше да свърша някои неща. Пустото му главоболие...
Последно редактирано от Andjyy : 09-26-2014 на 16:37
ох, имам пеперуди в стомаха и нервно броя последните часове, а дори не знам колко точно ще са, но знам, че са ужасно малко
Ден 1ви: прибирам се разхвърляна, по потници и т.н.
Ден 2ри: цялата съм морка, от маратонките ми се изсипва вода
Ден 3ти: баси жегата, що съм с дълъг ръкав?!
Ден 4ти: а, здрасти, аз съм мократа кокошка от онзи ден!
Ден 5ти: Болна съм.
Ех, гладна съм, а така ме боли гърлото, че не мога да преглъщам. И трябва да пия чайове и антибиотици иначе поне седмица няма мърдане от вкъщи.
Интересна седмица, интересна. След НСО, налага ми се да се разправям и с глупаците от ДАНС, да видим какъв ще бъде крайният резултат този път. Днес ми изсъхнаха гласните струни да говоря цяла лекция, все още не се чувствам съвсем нормално. В процес на обимисляне съм дали да бъде обичайната петък вечер или да се отдам на чипс и филми.
Реве ми се след чутото. Това плюс факта, че напоследък съм супер параноична, понеже ми се случиха какви ли не простотии, и че ми липсва. Много, много, много ми липсва. И не мога да повярвам, че си мисли, че аз съм казала каквото и да е. Много боли. Ако тя не беше до мен в този отвратителен момент, най-вероятно нямаше да мога изобщо да си хвана автобуса, камо ли да се прибера до нас. А като видях и А. долу на магазина и се сетих за онази ситуация до северното пристанище...Споделих ѝ толкова много днес и когато осъзнах какво дефакто съм чула, ревах с глас. И това изречено от един от най-противните ми хора, а не от самия него...Не трябва да мисля за това, защото не е хубаво нашите да ме виждат така, гордея се много със себе си, че успях да го прикрия, но ме е срам, че аз съм виновна за всичко това.
Чакам го да седне, имам нужда да му разкажа за днес и се надявам да се опита да ме разбере, най-вече за параноята, защото ако не преодолея нея, няма да успея да преодолея и другото...
хорица, това на 1:26 и 1:30 не е ли Decu от форума :О
много за бързо го дават момичето, ама на нея ми заприлича :д
Последно редактирано от galaxy29 : 09-26-2014 на 17:42
оф, ето скрийншот, че иначе не може да разберете за коя говоря :д
![]()
Ужасно се чувствам.
Винаги знае как да ми скапе настроението.Писна ми от негово остаряло мислене,
трябва ли винаги да стават такива скандали и да извърта нещата.
Не знам какво ще правя ,дали дори ще ми звъннат.Никъде не ми се ходи,само
ще им скапя вечерта и ще седя забила обаче пък и не ми се седи в нас.
Дано се осъзная малко и да ми дойде настроението ама като гледам накъде вървят нещата ...
ФАИНАЛИ АЙ ЕМ Б И е К и шЪ моа си сготвя
обещаното ястие.
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Студено ми е и нещо съм крива ма аз си го направих де, нека ми сега. :д Ще видим, ще видим кво ще стане. Дано все пак не ме послуша въпросния, че аз много ербап го раздавам във фейса ма не се знае кво ще стане когато пак се видим. Колко ли ще се мразя за думите си?!
само кат се сета и ме напушва на смях :Д /рядко се случва/
явно организмът ми се е пренастроил на зимна вълна и всяка сутрин се събуждам около 6. а колко мразех да ставам от топлото уютно легло и колко ми се спеше. искам на даскало. тъкмо беше започнало да ми харесва и то взе, че свърши. трудно се адаптирам, мразя промените и новите неща. да видим.
снощи сънувах 'Х'. не се бях сещала за него от...нз. май, когато ни беше последната среща на класа. хммм
студено ми е.
Главата ме цепи леко, мисля пак да си взема от успокоителните, нещо пак почнаха да ми играят нервите.
Той щеше да се обажда, обади се, та никой не го чу. Ама утре вече няма да съм аз тая , дето пише и т.н. Като иска да ме види-да ми се обади, да ме вземе и да се видим. Няма аз да му вървя все по трибуквието. Не че съм го правила досега, но все пак. Не искам да се прибирам, защото сестра ми няма да я имаи няма топъл хляб и мама, при която да се гушна. мрън. И има и работа, и лекции , и шитни. Дамн.
Много ми беше хубаво, докато онзи не реши да започне отново да ми звъни. Не знам колко трябва да си ненормален, за да не разбираш, не просто от намеци, ами и от напълно недискретното "Не ми се обаждай повече!". То е ясно, че го прави именно за да ме дразни, номерът обаче няма да си сменя заради един льо-льо.
Бих казала, че се радвам, че уикенда започна, ама то напоследък имам повече почивни дни, отколкото работни![]()
Много ме нервира напоследък. Колкото и да се опитвам да бъда спокоен и разумен. Тя не спира. Чудя се дали да си отмъстя. Тя знае, че го мога. Не знам защо блъска напред. Отмъщението няма да ми помогне с нищо, но ще задоволи желанието ми да я видя в такава ситуация. С едно действие й провалям живота и шансовете за каквато и да е сериозна професионална реализация. А тя продължава. От морална гледна точка е неправилно, но к'во пък отдавна спрях да се интересувам от толкова нисши работи като прост морал, при условие, че ако тя бе тази със силата в ръцете си, би я използвала на секундата. Ъплоад. Много се двоумя, добре че е най-добрия авер та да ме разубеждава за сега, а и самият аз не го искам, но едва ли следващият път ще успее да ме разубеди, а и едва ли ще бъда спокоен вечно.
They wanted to fight, so we gave them a war!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.