- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Ужасно мързеливо ми е... Искаха да си продам гласът.... ;х Още не мога да разбера това политици ли са или тълпа маймуни...
Мързи ме в червата. И кат' знам, че след по-малко от 2 часа се изнасям за необичайно дълго време (което само по себе си никак не е много), ми става хем кривичко, хем хубавко.
Иска ми се да имам силна седмица. От много време си обещавам по-усърдна работа. Дано ми се получи.
И най-хубавото е, че ще си взема хууубава почивчица от т.нар. ми личен живот.
ще пробвам да се пласирам в Германия.
виждам, че творческите ми търсения се доближават максимално до тамошните.
най-накрая понасъбрах увереност и мога да дишам)
Нaй-мрaзя тaкa кaто не получa лекa нощ,трябвaше дa стaне 4 зa дa рaзберa,че господинът е зaспaл...
И ти ли си русенско чадо?! Йеееей!
Иначе да - що за Тори ще съм ако причинявам само бъркотии?!
Все пак му давам шанс да ми се издигне в очичките, айде. Нали съм добра, няма да го мажа много по обувката си. Ох, натъпках се, много. Скоро такава свинска работа не бях правила. Ама ПАЛАЧИНКИИИИИ! :333333333 Толкова отдавна ми се ядяха, но цяло лято отказвах, защото беше мега жегата и нямах желание да кисна на котлона сумати време. Ама най-накрая си надвих мързела и сега имам чувството, че няма да поглеждам храна поне до утре по това време. Ама ще видим, де.
от теб започва сичко
не вярвай на онзи чичко
не тъпчи бюлетинки
за жълтите стотинки
че ше береш нектаринки
енд а лот аф боровинки
в америка желаеш
за България да лаеш
но не забравяй мой
че ти си господин никой
преди да пуснеш глас
си просто педерас
обръщаме внимание
на сичките по избори
прайме си снимчици
на 40-те извори
но време е за промяна
да и пикам на Румяна
спри
ослушай се
от теб започва сичко
нидей гу слуша онзи чичко
не бъди излъган
а излъжи ги
смей се
подигравай се
"убий" ги
времето дошло е
не се ослушвай
бюлетинката пусни
и чак след тва закусвай
време е за промени
стига с тези замени
и приключвам със псувня
бойко, цецко, серго
отворете вий уста
и се пригответе
за моите лаина
Последно редактирано от 102 : 10-05-2014 на 12:12
Уф, не съм аз човекът, който трябва да му ги обяснява тия неща, ама наистина искам да му помогна. Много е умен и добър, а средата му го проваля и затъпява. Не искам да го нараняват. И аз не искам да го наранявам. Искам просто да се осъзнае. Държа на него, а ме принуждава да се държа лошо, за да го вразумя. Доста му се навиках и сега ми е малко кофти, но наистина ми се ще да ме разбере.
някво разнежено ми еее
и студено
много студено
о не го приемам,просто ти се чудя,сигурно скоро ще станеш на 18 години а още имаш онова супер наивно детско мислене и се държиш с всяко едно твое гадже се едно е единствения,принца на бел кон
просто отстрани става грозно вече,празните приказки са забавно до едно време ама ти се оповръща
<a><img></a>
Fisherman, били ми препоръчал някъв филм ?
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Ама чааааакай малко бе, Фиш. Никъде не съм казала, че ще е единственият. Отдавна осъзнах, че дори и след 10 години брак пак не мога да съм сигурна, че е единственият. Просто това е самото начало на този вид наши взаимоотношения и е нормално да съм развълнувана и да се чувствам като малко дете, чиито родители са му купили любимата му играчка. И под това нямам предвид, че ще си играя няколко дена с него и ще го захвърля в ъгъла, разбира се.Просто винаги съм се възхищавала, ако щеш, на този човек и сега, когато той има чувства към мен, се вълнувам страшно много, понеже за мен той винаги е бил нещо повече от приятел. Е, може би не винаги, но в един момент определено е станал повече от приятел, а този момент не е бил преди 2 дена, със сигурност. Това, че се вълнувам обаче, не значи, че си мисля, че той е единственият, че ще се омъжа за него, ще заживеем щастливо и всичко ще е като в приказките. Ако това стане - чудесно, ако не продължавам напред докато не открия този човек.
Относно "скоро ще станеш на 18 години" - не, няма. Ще стана на 18 след 2 години и малко, а това е изключително много за моята възраст и определено за тези 2 години характерът ми ще се промени много.
Отплеснах се малко, извинявам се.
ПТ: Чувствам се безпомощна. Единият е с 38 градуса температура, другият не ми говори, защото си мисли, че съм го крила от него. -_- Еееми. Поне знам, че Т. прави нещо по въпроса с температурата. Надявам се да се оправи...
Същевременно Tой играе лига с брат си.![]()
Утре по това време ще съм без брекети, хора. ^^![]()
Палачинките днес с овесените трици, които правих станаха пълен провал, много тъпо ми стана и си направих едно мюсли за утеха
Видях се с нея днес, ядох най-яката плодова салата на света и си приказвахме толкова готинко, доволно ми е, беше хубав ден, а утре пътувам към Софията да си оправя документите, нямам търпение да дойде петък...
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Това не е истина!! Направи вечеря,разказа някакви смешни(според него)истории,подкрепи ме малко финансово иии цяла седмица съм с колата?!??!
сън ли е?
/затишие пред буря е/
Не знам как може да ми е толкова... странно. И до толкова да не знам какво искам. За всички. За мен. От него не знам какво искам, от тях не знам какво искам...
Може би, той е прав и не губя нищо, ама въпреки това продължавам да стоя и да чакам нещо голямо и тежко да ми падне на главата за да се осъзная. Сега чакам да ми минат тези два уикенда, защото няма да имам време през тях, ама после пак ще си намеря оправдание, усещам. Кога всичко се обърна на 360, по дяволите?? Преди по-малко от година всичко си беше по старо му. Дори и да ни "събера", какво? Те двете не могат да се гледат и заедно няма да ги видя, тя се промени страшно много и вече е друг човек, той явно не гледа на мен както тогава, въпреки че се прави, че нищо не е станало, а мен ме е страх да повдигна темата, тях двамата изобщо не ги броя направо, АЗ страшно много се промених. Просто ще е жалък опит за едно нищо.
И ми омръзна тия срещи за по 10 минути. Предпочитам да си прекарам едно шибано междучасие без да се съобразявам с никой, а да се видим насаме за по-дълго. Ама не, той все за нещо бърза. И ако на всеки втори въпрос ще ми казва, че "има нещо в предвид" няма да го бъде дълго. Пък и ми идва прекалено романтичен и предсказуем, не знам дали се притеснява как ще реагирам на друго, ама ми идва скучно така. Ама пък имам моменти, в които ми е страшно влюбено (ако мога да го наричам така предвид обстоятелствата), да ми се чуди човек. В момента ми е ОК така, ама усещам, че няма да сме заедно много време, колкото и зле да звучи това. На криво станах нещо и, може би, просто си го изкарвам върху невинни души, ама шанс.
Само знам, че с Т. си искам старите отношения. Онези непринудените. С ебавките и закачките, когато още нищо не беше ставало. Не знам защо, но последните няколко дни такава носталгия ме е обзела за онова време. Да си излизаме всички, да си ни е айляк... Искам си random чатовете, по дяволите!! Гррр. Сега вече толкова съжалявам за това. Просто не трябваше да се случва. Явно беше грешка и за двама ни. Вкарахме емоции, там където не е трябвало и единственото което направихме е да си преебем отношенията. Не си заслужаваше. И най-гадното е, че колкото и да го мисля, както и да го погледна, дори и да си изясним отношенията, пак нищо няма да е както беше... Не знам защо толкова ме е яд за приятелство, което току що беше започнало, но просто страшно много ми липсват онези дни, онези хора, онези разговори.
Някак всичко изглеждаше перфектно, а изведнъж осъзнавам, че нищо не е както трябва. Оценяваш какво имаш когато го загубиш. Криво и сдухано ми е. Ще ми мине.
Ама как само ми липсва лятото. И свободното време и това да е топло. Нещо мрачното време никак не ми се отразява добре явно.И като си представя, че ще се чакат още 5-6 месеца, докато пак слънцето започне да се усеща, а не е само за украса... Meh. Все по-влажни погледи хвърлям към дистанционното на климатика.
И с нея трябва да се стегнем и да решим какво ще правим, просто не искам всичко да се прецака. И де тоз' късмет хептен пък на другата сутрин да трябва да се мъкна на откриването на Синдикат. Не го виждам как ще стане, ама все ще се оправя някак.
Поне ми е мотивирано за физиката. Много мотивирано. И за фитнеса се бях мотивирала да вляза в ритъм, да си подобря тренировките, да си оправя храната. Нещо ся ми се изпари мотивацията, ама пак ще си се надъхам.
Вярно романи пиша, ама до края на поста ми става много по-спокойно и по-добре отколкото в началото. Какво влияние имало това да си излееш някъде целия разбъркан bullshit, дето ти е в главата.
Сега ще си направя един (термос) чай, взимам си книжката и се махам от тоя свят за няколко часа!
Още един перфектен уикенд ! Независимо от малките инцидентни днес, почти само хубави неща ми се случиха. Обичам мацки, които готвят, почти се почувствах готино заради покупките и гозбите ми, бащата като се прибере ще се съревноваваме. Успях да гласувам, и в тоя парламент ще имам връзкиМалко ме хвана яд, че изпуснах панаира, но скоро ще има пак. Пловдив ме обича и аз го обичам, но този път е малко по-различно. Чакам вторник с нетърпение. Или сряда. Не обичам като нещата не зависят изцяло от мен.
Държи се супер тъпо с мен и не мога да разбера какво иска.
Настроенията му постоянно се менят,искам да се държи добре...
да покаже малко интерес ,не само аз да се мъча.
Искам да се получат нещата,но като гледам едва ли.