Есета

[liglaaaa]

Тук ще публикувам някои от моите творби, за да ви помогна със домашните по литература!
Надявам се да съм ви полезна

[liglaaaa]

Рая Драгинова 11 клас
От здравия разум до поетическото безумие
Интерпретативно съчинение

Иван-Вазовото творчество е пряко свързано с България. В неговите стихотворения и разкази читателят открива страстта на автора към родното, а в романа му „Под игото” Вазов разкрива живота на българите в предвечерието на Освобождението.
В главата „Пробуждане” Вазов постига редки за българската литература прозрения по философия на българската история. Той посочва два типа на мисълта – на здравия разум и на поетическото безумие.
Здравият разум – човекът с робско мислене, желаещ да опази семейството и патриархалните си ценности, а макар и под турска власт, ще нарече това въстание безумство, срам и престъпление срещу закона, защото е безуспешно и довежда само до смърт, падения и жертви.
„Априлското въстание беше недоносче, зачнато под упоението на най-пламенна любов и задушено от майка си в ужаса на раждането”
С олицетворяването на Априлското въстание като недоносче Вазов посочва колко неподготвени са били хората, участващи в него и ранното му избухване води до провал. Той използва метафори, за да опише любовта на хората, с която се хвърлят към идеята за борба и освобождение, и за майката олицетворяваща България, българите, които в страха си пред смъртта, потушават сами въстанието, като се оттеглят и се примиряват. То е безславно, понеже е потушено бързо – за „миг”.
Само едно име е увековечено в паметта на народите – Батак. Всеки знае и до днес за клането, настъпило там. „Това име … характеризира нашата революция”. Всички надежди, всяка вяра за освобождение изведнъж са убити.
Поетическото безумие – да се увековечи паметта на героите, хвърлили се в битката в името на бъдещата свобода на родината, но останали само в поезията, непостигнали успех. Такова поетическо безумие присъства и в творчеството на Ботев, в баладичната поема „Хаджи Димитър”, единственият, който оценява героизма на боеца за свобода, е поетът.
От здравия разум до поетическото безумие Априлското въстание е останало в българската история със своите надежди и ентусиазъм, но убито за миг от същите онези, които го създават. То е безславно, но със славни герои, останали само в поезията.

Учител: Рая, разбрала си поставената задача. В съчинението има увод и теза. Аргументативната част да се допълни с още разсъждения, които да разкрият пътя от здравия разум до поетическото безумие. Да не се забравя, че този откъс е от началото на третата част в романа и т.н.
Мн. Добър (5)

[liglaaaa]

Рая Драгинова 10 клас
Класна работа
Тартюф – образ на лицемер и измамник
Интерпретативно съчинение
Комедията „Тартюф” е написана от френския автор Жан-Батист Молиер. Когато комедията бива за пръв път изиграна на сцена, веднага е я забраняват, заради „накърненото” достойнство на духовенството.
Тартюф е главният герой в едноименната комедия. Той е лицемер, измамник, двуличник, безбожник и именно тук се крие контрастът в комедията, защото се представя за свят човек – човек на Бога.
Още от самото начало се образуват два лагера. Госпожа Пенел и Оргон не се съмняват, че Тартюф не е такъв, за какъвто се представя, не отварят очите си, за да видят неговия истински образ, както правят Елмира, Дорина, Дамис, Мариана и Клеант.
Госпожа Пенел защитава Тартюф пред цялото семейство, като дори казва, че си „залага главата”, че той е свят човек. Но по-нататък в комедията се разбира, че той е нагъл, двуличен, чревоугодник и безбожник.
Тартюф се преструва пред Дорина и дори й хвърля кърпичка, с която да прикрие гърдите си, защото тези неща „палят духа и раждат греховете”, но в разговора си с Елмира той показва своето двуличие. Когато тя го моли да погледне, дали Оргон е в преддверието, той отвръща, че „тоя харен мъж го водя за носа”, а Оргон е под масата и чува всичко това. Така Тартюф е разкрит, но е късно, защото заблуденият Оргон е преписал имота си на измамника. При което Тартюф сам се разкрива.
„…че аз не съм такъв, какъвто ме бедите,
че зная със какво да наслоя лъжите”
Накрая истината възтържествува, но едва след като Оргон гони собствения си син и преписва всичко на човек, когото не познава, измамник, който влиза под кожата му и го води за носа, като кукла на конци.
Оценка: Отличен (5,5)

[liglaaaa]

Рая Драгинова 10 клас
Класна работа 2
Ролята на предисловията в „История славянобългарска”
Интерпретативно съчинение
ПАисий хилендарски е автор само на една книга, но повече от двеста години продължава да вълнува българският народ. При това неговата творба е събрана от различни автори и е свързана с историята, а не е художествен труд. Но все пак неговата творба не може да се нарече само исторически труд, защото в нея той изразява свои мисли и кори българите, които се гърчеят. Идеята на творбата е да въздейства и затова неговата творба придобива публицистичен стил.
„История славянобългарска”има две предисловия. Първото „Полза от историята” е взаимствано от други автори и представя в най-общи черти ползата от историческите знания. Второто предисловие „Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история” е оригинално, Паисий го е избрал, за да въздейства на българския народ. То е по-голямо по обем и по-динамично.
В първото предисловие Паисий пише, че историята е много важна и потребна на народите, защото те се учат от победите и загубите на своите деди. Също така тя е важна и за народите в робство, защото животът не е постоянен и винаги се променя.
„Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума.”
„Може в летописите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и (…) пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство.”
Във второто предисловие монахът разкрива своите чувства и емоции – съжалението си и за любовта към народа, за трудностите и пречките, разкрива своето схващане, че историята ще бъде за него средство за борба срещу чуждото потисничество, за запазване на националното съзнание и народните традиции.
Заради любовта си към родното и българския народ, той критикува гърчеещите се българи, които не уважават своя език и не познават своята история.
„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин...”
Двете предисловия играят важна роля в неговата творба, защото в тях той разкрива проблемите от времето, в което той живее, обръща се към съзнанието на своите съвременници и хули гърчеещите се българи, за да може в творбата си да им докаже, че българите са били славни и нетрябва да се отричат от своя род и култура.
Оценка: Мн. Добър (4.5)