- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Задължително ли е да живеем заедно
Значи, с приятелката ми сме заедно от около година. Още в началото тя "уточни", че иска някой, който ще живее с нея. И понеже тогава бях готов общо взето на всичко, без да му мисля много-много, си взех нещата от вкъщи и се тропнах при нея. Сега, според момичето е много срамно да живееш при родителите си след 20, но все пак живее с майка си, която не и прави проблем за нищо. Както и да е, още в началото имах съмнения за цялата работа, но си ги премълчавах. С времето обаче установих, че това, което всъщност правя е, че аз не съм се махнал от родителите - просто вместо с моите, живея с нейния родител. Което, само по себе си, няма никакъв смисъл.
Още повече, напоследък тръгна ли да си правя планове за нещо, което не включва и нея, се почва ред сълзи, ред сополи. Аз не съм загрижен за нея, аз съм егоист, гледам само на мене да ми е добре, тя винаги прави планове "за двамата". Т.е ако искам да се видя сам с някой приятел, почват се драми как тя е желана и какъв съм гадняр общо взето.
Ако се изпусна и кажа "моето" еди-какво си, пак драми - значи е твое, не е наше, моето пък винаги е наше, дръж си нещата, като са си твои, не ги искам. Какво точно е нещото е без значение - може да е всичко от дебитна карта до пиронче - важна е идеята.
Реших да предложа да не живеем заедно - сега, колко много двойки не живеят заедно години след като се съберат и пак са щастливи. Обаче пак ред сълзи, ред сополи - това е краят, не може повече така, аз ако не живея при нея - при нея и майка и - ще се разделим. Вярно, и двамата сме на работа, но не мисля, че това е проблем - има време и да се видим, и да излезем и какво ли не. Не - трябва да съм при нея постоянно и самата идея, че аз не го искам е големият проблем в случая.
Наскоро пък ми се случи да се разболея и се върнах при нашите, докато се излекувам. Това за нея беше шок - как така аз ще бягам от нея, като съм болен, кога най-накрая ще се "прибирам вкъщи" - т.е за нея моето вкъщи е в нейната къща, независимо аз какво мисля по въпроса. Или ще е така, или да се оправям. Точен цитат.
Общо взето, това ми е дилемата. А момичето иначе си е много добро, хубаво, малко глезено, ама си я обичам и не искам да се разделяме
Какво да направя в случая, тях хем вълка да е сит, хем агнето да е доволно?
Последно редактирано от Bochko11 : 09-23-2014 на 21:51
явно е прекалено зависима от теб и има някакви комплекси
трябва и двамата да сте в хармония със самите себе си и да сте си самодостатъчни, че да ви е хармонична и връзката, а изглежда, че само ти си този с баланса
ако говориш с нея, сто процента пак ще се засегне и ще издраматизира, но може да опиташ
докато не се осъзнае, все ще е така
Само на мен ли не ми се връзват много двете неща? Как хем не си загрижен за нея ама я обичаш? Иначе да струва ми се, че е прекалено зависима от теб...защо не се разберете ти като излизаш с приятели и тя да излезе с нейните приятели и така? Като страничен наблюдател ще ти кажа, че ми се вижда малко странно в началото ей така да хукнеш и да заживееш с нея и майка ѝ, а после да кажеш ама сега не искам. За да просъществува една връзка се искат компромиси и баланс, но и двамата партньори трябва да полагат усилия, не само единият. Всичко става само и единствено с разговори....късмет![]()
това дето си цитирала, тя му го казва, когато тръгне да прави нещо сам :д
^Явно главата ме боли повече отколкото си мислех щом вече даже не мога да чета![]()
Значи си заврян зет, че и мъж под чехъл. Прибързано сте решили да живеете заедно. Ама, като цяло приятелката ти ми сякаш не е съвсем стабилна душевно. Махай се от тях, обясни ѝ, че го правиш за доброто на вашата връзка и не означава, че не я обичаш, а че би искал да можеш да продължиш да я обичаш - което няма как да стане, ако се опитва да доминира толкова и да не ти оставя лично време.
Изнесете се на квартира да видиш как й се отразява липсата на мама.
Но на мен лично ми се струва, че проблемите във връзката ви нямат общо с местоживеенето.
Принципно и аз съм на това мнение. Ако се оправят работите - окей, ако ли не най-добре се разделете още на тоя етап, преди тя да е надянала брачната халка, бялата рокля или да е забременяла. Не че нещо, но тогава пък ще излезеш още по-черен и безотговорен, отколкото ако я оставиш след месец-два в новото жилище.
Тя го играе тиранин, защото не е особено сигурна в себе си и в това, че може да те задържи. Не е сигурна и в теб. Макар че не разбирам много защо ама нейсе. Вкопчила се е в теб и в идеята, че сте заедно. Както казаха нагоре - тя не си е самодостатъчна и се опитва да си „добави“ нещо посредством теб.
Как ще отидеш да живееш с майка и бре ти нормален ли си ? Защо тя не дойде да живее във вас като толкова иска ? Ти си някакъв чехльо пълен станал с тая приятелка.
Приятелката ти има ли някакви психологически, социални или душевни проблеми? Не е нормално да плаче за това, че си излязъл с приятели без нея за час или два.
Имах същата връзка преди години. Имаш само един вариант за правилно действие - сядате двамата и й казваш ВСИЧКО както е. Искаш си личното пространство, нямаш против тя да има свое. Искаш да излизаш с момчетата да си говорите по мъжки - това е нормално. Както и тя с нейните партийки излизат и говорят за техните си филми. Кажи какво те дразни, с кое можеш да направиш компромис и т.н. ГОВОРИ![]()
Тя явно си мисли, че имате много сериозна връзка и сте много големи, защото "живеете сами". Докато сте при едните мама и тати или при другите, просто няма как да си покаже рогата. Пантерата е права - изнесете се сами, пък да я видиш тогава.
И аз си мисля, че имате някакъв проблем, който не е свързан с това къде живеете.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5