Има ли начин да забравя Бог?

[Pitancho]

Един вид някакси се поставих на мястото на тея/убийците и не можах да ги разбера, как изобщо могат да твърдят, че това е правилно.

В предния пост ти казах как човек постепенно може да излезе от слепотата, която му пречи да забележи своята греховност. Като си види грешките и пропуските, трябва да свикне да слуша съвеста си, и тя ще му покаже кривиците, които се нуждаят от изправяне. Това е, когато човек напредва духовно, когато върви нагоре.
Ако тръгне надолу,тогава започва да принебрегва съвестта, която го изобличава. ,,Усещам, че това беше кофти, но така се случи''. ,,Зная, че трябваше да помогна на човека, но бързах'' ,, Знам че това е незаконно, но много ми се искаше''. ,,Не трябваше да му скачам на бой, но той си го заслужаваше'' и т. н. Така човек свиква да пренебрегва съвестта си и колкото по-упорито я потъпква, толкова повече тя отслабва и толкова повече беззакония започват да изглеждат кото дреболия И от друга страна човек свиква да се самооправдава, и да си намира извинения за все по-тежки грехове. А като отхвърли Божиите закони, после отхвърля и човешките и както казваше в този форум един сатанист - човек сам трябва да си пише законите. И колкото повече деградира, толко по-егоистични и безчовечни закони си предписва. Така загубва постепенно човешки образ. Щом двете най-важни заповеди в християнството са да обичаме Бога и ближния, очевидно тръгналият да не слуша съвестта си се отдалечава от тях и все повече започва първо да ги презира, а после направо да ги мрази. Ето как се появяват изроди като сатанистите или Хитлер. Що се отнася до Пол Пот, той е тръгнал към бездната с летящ старт, защото никога не е бил християнин и следователно не му се е налагало да се бори с подобни ,,предразсъдъци''.

Дали Бог би простил убийство? Набери в гугъл житие на св. Моисей Мурин или житие на пророк Давид

Дали убийството и кражбата са грехове с еднаква тежест? Определено не. Но и крадецът и убиецът заслужават наказание, макар и с различна тежест, например различен срок в затвора или различно тежка участ във вечността, ако не се покае приживе. Само че грехът не е толкова престъпление, колкото болест, която съсипва и унищожава човека. На който му се мисли по темата - Грехът ни прави не толкова виновни, колкото нещастни

Вече ти отговорих,че чувството за вина трябва да те подтикне да се разкаеш за греха си и да помолиш Бог да ти помогне да не го повтаряш, после да изповядаш греха си ,за да ти бъде простен, и да се потрудиш да си извадиш магарето от калта, а не да се депресираш. Например ако си преяждал , наистина е абсурд да цивриш ,, леле колко съм дебел и грозен!'', а вземаш решение и се стараеш да ядеш по -малко и да спортуваш.

Питай по-малко и мисли повече ! Професор за една вечер няма да станеш