Има ли начин да забравя Бог?

[npp]

Нещо не си разбрал, защото не знаеш основни истини в християнския мироглед. Както и казаното в Писанието, че няма човек , който да живее и да не съгреши и че ако кажем,че нямаме грях, себе си мамим и истината не е в нас. Това, че не виждаш в себе си грехове не значи, че нямаш, а само че не ги виждаш. Затова не си разбрал обратите на речта в статията, която е насочена към хора , имащи вече някакви познания по въпроса.
Ако сравняваме себе си за удобство с бандити, наркомани и проститутки ще се възхитим от себе си. И ще си кажем, че ние сме си много изправни и ако има Бог, Той е длъжен да ни вземе в рая, защото ние не сме крадци и убийци. Но ако вземем впредвид не как живеят комшиите, колегите и випбрадърите, а хората, които познават Божията воля и полагат де повече, де по-малко старание да я изпълняват, тогава ще видим, че май има какво да променим в себе си, и че не сме чак такива цветенца. Това се осъзнава постепенно и с Божия помощ.
От нас обаче зависи да си изясним какво значи да живееш като християнин. И тук отново няма да почваме сравненията със лелката, която чат- пат пали по някоя свещ в църква, но иначе си живее ,,като всички''. Трябва да четем Новия Завет и то на първо време основно Евангелията и да видим как това, което сме разбрали е насочено като послание именно към нас. Тогава ще видим, че ,,летвата'' е вдигната по-високо отколкото сме си представяли и постепенно ще осъзнаем, че имаме трески за дялане. Важно е и да си намерите сборника със кратките жития на светиите, за да видите как на практика трябва да се живее написаното в Библията. Когато разберем как те са се трудели в борбата с пороците, как са ги побеждавали и са придобивали добродетели, ще осъзнаем по -ясно в какво престъпно нехайство живеем. И ще ни се открие собствената греховност, за която дотогава сме били просто слепи. Познаването на греховете си е болезнен, но абсолютно необходим етап, след който се започва борбата с пороците, които са ни държали в плен дотогава(и за много от които не сме имали очи да ги видим) и така човек с Божия помощ се отлепва от дъното и полага началото на своето духовно възрастване и спасение.
Но какъв смисъл има да говориш за спасение и Спасител на човек, който е свикнал да живее с пороците си и не ги и забелязва,който е убеден, че не го заплашва никаква опасност и който се самоуспокоява, гледайки чуждите грехове и своите мними добродетели. Така написано може да изглежда на едни лесно , на други трудно или неясно и т. н., но това е написано от опит и се разбира от опит. Собствен.
И къде пък прочете че било правилно да се отнема човешки живот? Какво те наведе на тази абсурдна мисъл? Кой точно текст те обърка така?

Исус Христос и представените в Библията Негови истински ученици не са били просто някакви си принцове, които се фукат с телесни съвършенства, нито пък са били просто някакви си шампиони по въздържание от: секс, употреба на алкохол, и ядене на месо, но са били истински Спасители, каквито много от т.нар. "светии" не са били, защото дори и не са искали да бъдат, освен че и не са могли да бъдат такива, понеже не са и упражнявали вярата правилно, но са се заблуждавали, нито пък Исус и Неговите истински ученици са представени в Библията като някакви поклонници, които всеки ден само се покайват от някакъв си грях, и все не успяват да стигнат до покаяние, понеже това е и което ти и още много други като теб се опитвахте да наложите на другите, т.е. предимно някакво си суетно систематично/методично покаяние от някакви си собствени грехове, което може да се оприличи с ежедневното пудрене на една супер превъзходна принцеса, а в същото време съдихте всички други, които не правят като вас, като ги заклеймявахте като виновни за вечен грях и ги обричахте да страдат вечно само защото не са суетни и безполезни сектанти като вас, докато истинският Исус и Неговите истински ученици са спасявали другите без да ги осъждат/съдят въобще, и без да ги карат да стават суетни принцове и принцеси, понеже това вашето прилича на "огледалце, огледалце, ти кажи ми коя е най-хубавата сектантка на света?", че кой е по-полезен, лекар, който направо отива да лекува болните, ако и да не се е покаял съгласно вашата традиция, или поклонник, който не спасява нито един свой ближен, но само се "пудри", било то като посещава ръкотворен от човешки ръце храм, или спазвайки някакви други традиции, от които неща полза може да има само за него, но не и за когото и да е от другите човеци?!, казваш Библията да се чете систематично/методично, но ако човек започне да я чете така, тогава той ще трябва и да има способност да я разбира правилно, но ако няма такава способност, тогава той би се заблуждавал много като я чете постоянно, ето защо никъде в Библията не е (на)писано "чети Библията постоянно", защото първо трябва да повярваш в истинския Господ Бог така щото да продължиш да упражняваш вярата правилно до последно, и чак когато получиш откровение от Него ще можеш да разбереш съответното нещо, което е написано в Библията, затова и скопецът, който бил велможа на етоипската царица, получил истинско кръщение, защото макар и четейки книгата на пророк Исая, опитвайки се да разбере нещичко поне, той не смеел да си мисли, че разбира нещата, за които нямал пълно доказателство, че ги разбира правилно, понеже когато Св. Ап. Филип го попитал дали разбира онова, което чете, той казал: "как да разбирам като няма кой да ме упъти", затова и Св. Дух упътил Апостола през онези пътеки без Св. Филип да знае къде ще бъде отведен, понеже там имало човек седящ в колесница, който винаги проявявал вярност към Господа, макар и да не е бил кръстен, иначе в противен случай можеше и да не получи истинско кръшение, например ако беше нахакан като дифендър и бърз да съди по плът както и ти постъпи днес, и така можеше да се окаже, че е приел само едно фарисейско обрязване