Да продължавам ли или всичко е свършено?

[bReAk3R]

Имам проблем и нужда от съвет и ще се опитам възможно най-кратко да опиша ситуацията, защото вече почти седмица се чудя как да процедирам.
Като за начало става дума за приятелство. Едно много силно приятелство, продължило в период от година и малко време, в което единия не се влюбва, както винаги става принципно, но се привързва много силно (в случая аз). А другия "изведнъж" става напълно безразличен след всичкото това време, докато първия би направил и невъзможното за дадения човек. По-точно става дума за мен и една моя вече "бивша" приятелка. Познаваме се от 4 години и още от началото горе-долу си станахме много добри приятели, но покрай едни филми всичко се заличи за 8 месеца. След тези месеци миналата година август месец се видяхме и от тогава пак почна всичко, започнахме да си пишем по цял ден буквално, да си звъним по 3 пъти на ден за по 2-3 часа, да се виждаме по 5-6 пъти в седмицата и като цяло.. Най-добри приятели в пълния смисъл на думата. Всеки един проблем, както и нещо хубаво, ние първи си го споделяхме един с друг, дори съвсем незначителни неща си казвахме, говорихме за всичко в бъдеще и за миналото ни. Естествено сме се и карали много пъти, и сериозно, и несериозно, след което пак всичко се е оправяло. Тва ставаше през целия период от тогава до около преди 2 седмици, когато си мислих, че тва, което се случи, ще е един от многото пъти, в които само за седмица - две спираме контакт и заинтересованост и после хоп - пак всичко наред, пак на горното място в листа с приоритети. Да, ама не. Изведнъж покрай училище (поне така се оправдаваше и аз я разбирах) спряхме тотално да се виждаме. Бяхме различни смени, но все пак с възможност да се видим. Но това стана само 2 пъти в месеца. Освен виждането тя спря да ми пише, когато и писах се държеше супер брутално, както никога не се беше държала, когато се опитвах да се сърдя с цел да видя, че поне малко и пука и иска да сме както трябва, тя просто се съгласяваше с настроението ми и и беше забавно, един вид не реагираше, беше тотално безразлична. От тук идва целия проблем - осъзнах, че ще я загубя, защото в никакъв случай не съм съгласен с такова отношение, за да си задържим приятелството и го приех наистина много зле. Говорих с нея (по чат естествено) казах и всичко точно, как се чувствам, как тя ми беше единствения човек, на който мога да разчитам, как се държи, понеже поне по нейните думи, тя не забелязваше нищо странно в себе си. Абе като цяло всичко и описах много драматично и филмирано, относно това какво е било преди и как е сега и как се чувствам и всичко.. Даже докато писах колкото и странно или смешно да ви се струва плаках, представяйки си как ще продължа... Тя ми обясни, че е осъзнала, че няма как да продължи всичко това от тая година още, защото искала време за себе си, но пък искала да знае какво се случва с мен примерно... Но всъщност цялото време, което прекарва, е с приятелките си, които явно ме заместват супер жестоко. Та опитвах да говоря още и още с нея, да и обясня, че не я ангажирам с нищо докато сме в перфектните си отношения.. Също така просто писах разни неща, дори и глупости само за да гледам реакциите и и след всичко, на което преди реагираше както трябва, пукаше и и се опитваше да го оправи, сега просто се съгласяваше, с две думи показваше пълно безразличие... По нейни думи това беше вследствие на това, че е наранена от момчето, което харесва. Последното което се случи преди 2 дни беше, че и написах, че всъщност никой не е твърде зает, всичко зависи от това в кой ред си в листа с приоритетите му, и тя отговори, че ако ще и пиша такива неща е по-добре да не пиша. От тогава не е имало общуване.
От момента, в който всичко това се случи, не мисля, че психическото ми състояние е стабилно. Сетя ли се за нея е неизбежно да ми рухне цялото настроение. Сещайки се за това какви бяхме само до преди няма и месец и как сме сега, сещайки се за това как за Бога и стана толкова безразлично само за седмица и то само към мен, но не и към другите и 10 "ценни" приятелчета?... Всичко ми забива. И пиша това тук малко или много защото много пъти съм получавал ценни отзиви и имам нужда от съветите на някой. Защото тя беше единствения човек, на който можех да споделя нещо, а сега споделям проблема си в форум... Та да продължавам ли да се опитвам да оправя всичко, като говоря с нея на живо или просто да си продължа напред с всичката болка, която така или иначе някой ден ще отмине? Благодаря ви предварително.

Едит: Ся като си го прочетох, осъзнах, че е супер филмирано като цяло, но няма как по друг начин да ви опиша как се чувствам.

[fanton1]

Изглежда ми все едно и ходиш след гъза и се стараеш да и е добре . Толкова ли ти свършиха приятелите ? Ясно ,че си се влюбил в нея ( в доста случай се случва това ) ,но щом се държи така оставия или тя в скоро време ще ти го каже директно да спреш напълно да и пишеш/разговаряш с нея . Осъзнал си ,че един ден ще страдаш по-добре сега ще се справиш с развалянето на приятелството ти с нея и ще успеш да намериш нови приятели на който да разчиташ спокойно

[bReAk3R]

Нито и ходя след гъза, нито съм се влюбил в нея, мисля, че това го написах в целия тоя роман, ама не знам защо все пак има такива съмнения :д Даже точно обратното, винаги ставаше каквото исках, никога не съм и угаждал или нещо подобно та да я карам да се чувства специална по някъв начин и отново казвам, всичко беше ПРИЯТЕЛСКО. Относно тва дали са ми свършили приятелите случая е такъв, че много такива имах, но само тя остана над година да не ме предаде (другите отдавна са го направили) и точно затова ми е толкова важна. Но благодаря ти за мнението, надявам се да има и още ..

[bReAk3R]

Помагайте бе, хора... :/

[Wednesday666]

И аз имах подобен случай, почти същото се случи, само че с момиче.
Ще ти кажа какво направих аз.
Преглътнах абсолютно всичко, събрах си цялата гордост и спрях да общувам с приятелката си.
Ще кажеш ами аз не съм ти, не мога така.
Но преди да го кажеш се замисли над следното - ако тя ти беше толкова добра приятелка и те ценеше толкова много, щеше ли да стане току така безразлична към теб?
Отговорът няма да ти хареса, но смятам, че би ти отворил очите.
Няма смисъл да се занимаваш с нея, може би тя никога не те е имала за толкова близък, колкото ти нея.

[Niakoitam]

Първо.Изяснете си по-добре отношенията.
Второ. Ти си влюбен в нея та две не виждаш,но хайде да се направя че ти вярвам че я възприемаш само като приятелка.Вероятно и тя самата не вярва на тази ти теза. Аз лично ако евентуалното ми гадже има такива приятелски отношения с мъж не бих бил никак доволен и сигурен колкото и да и вярвам.Та може и под натиска на някой нейн любим да се е отдръпнала.
Та там някъде търси причината.
Друг е въпроса,че ако примерно и тя те харесва може да се е отдръпнала,защото да е решила че не знаеш какво искаш,а ти очевидно не знаеш какво искаш,а и не си се възползвал от отдалият се момент.Може би просто си го изпуснал.

[bReAk3R]

Ами всъщност тя си няма приятел, а просто е влюбена в един пич и твърди, че в следствие на това, че той я е наранил е придобила това безразличие. Но го виждам само към мен и тоя вариант не го виждам за уместно обяснение. И за пореден път си казвам, че не съм влюбен в нея. :д Даже тия 8 месеца, за които споменах, че са ставали "едни филми" и затова сме спряли контакти, филмите бяха, че се влюбих и затова спрях контактите си с нея, на 8мия месец ми беше отдавна минало всичко и пак си продължихме отношенията, съответно преди бях, но сега не съм, разберете, че е силна привързаност просто ;д И благодаря за съветите. Явно понякога човек трябва да се примирява.

[Niakoitam]

В нея ли си се влюбил или в някоя друга и затова си прекратил контакт с нея?