Не мога да изразя колко мразя България.

[FemaleEyes]

ot vsi4ko kvot pro4etoh imam samo edin vupros...ti roditeli ima6 li?

Родители ли? хаха... Ако наричаш родители 2-ма човека които са се разделили 2 години след като се родих, и то за нещо дребно. Като казвам дребно имам предвид нещо супер дребно. През цялото това време, през тези години в които пораснах баща ми нито веднъж не дойде да ми даде пари. Давал ми е пари само защото баба(неговата майка) го караше и му викаше за да ми даде. Аз израстнах с майка ми до 8 годишна възраст, тя ми съсипа детството. Биеше ме всеки ден, това никога няма да го забравя. Наказваше ме в ъгъла да стоя на 1 крак с вдигнати ръце, да не ставам от учебника докато не си научка урока. Много често плачех. Заключваше ме в тъмната спалня и надничаше мършата през прозореца да види дали съм се махнал от ъгъла... и представя си нямаш колко я мразя. Апък когато бях болен се ядосваше... за дето съм болен? Тогава много често се разболявах то не беше за вярване. Аз винаги съм обичал баща ми. Обичах когато идваше с тунингованата му кола да ме закарва на село където беше компютъра на чичо. Там са хубавите ми спомени, при компютъра. Но баща ми никога не ме обичаше, никога не се интересуваше от мен. Как съм.. болен ли съм. Дори и да бях умрял той нямаше да се притесни, в това съм сигурен защото аз не помня нито 1 път ама нито 1 път баща ми да се е затъжил за мен или пък да го е грижа. Както и да е, не ми пука за баща ми. След всичко което преживях с майка ми аз просто бих избрал да я махна от живота ми и никога повече да не я видя, да изчезне все едно съм нямал майка. Когато бях на 8 години или 10 тя замина в Гърция да работи, а мен най-безотговорно ме остави на грижите на пра-баба ми и пра-дядо ми - които мразех много. Разбира се, мен нямаше кой да ме възпитава... тези стари хора? През това време аз правих всичко възможно да се докопам до компютър. Да си призная, в живота ми не само на мен са ми се случвали лоши неща ами и аз съм правил лоши неща. Помня как крадях пари от баба ми(за което съжалявам), сега като си спомня как нагло съм го правил направо се отвръщавам от себе си... баба ми която толкова много се грижеше за мен а аз да крада пари от нея. Няма значение, това е минало. Та нали ти казвам аз правих всичко възможно да се добера до компютър. Харчих си всичките пари в компютърните зали, а собственика на залата ме унижаваше пред всички които бяха там и ме пращаше да му купувам закуски. Майка ми в Гърция купи един лаптоп и ми го прати, бях неземно щастлив когато го пипнах с ръцете си, отворих го докоснах клавиатурата и натиснах копчето за включване. Видях екрана... всичко зареди и се чувствах невероятно. Преди докато още ходих в село при компютъра на чичо ми, аз си казвах "Колко ли ще ми е хубаво ако никога не умирам, имам хубава стая, имам компютър и храна в нея, и съм завинаги с компютъра и си играя игри вечно". И един ден това стана реалност, сега прекарах 4 години пред компютъра без да излизам. Играя по цели дни и нощи, ето например сега е 2:36 през нощта аз станах сигурно в 5 през деня. Помня как си пих айрян с месо по цяла нощ и си играех каквото ми е кеф. Имах торбички под очите... и когато лаптопа ми се развали(казаха че съм изгорял от игра RAM паметта) аз направо бях разбит и тъжен. С всеки ден аз си спомнях дните прекарани пред него и колко щастливи моменти имах. Имам даже носталгия която чувствам дори до сега, а минаха повече от 4 години. Но негативната страна от цялото това хубаво време беше че станах неограничен. Сега си съсипвам живота на воля и не ми пука... никой нищо не може да ми каже. Сега майка ми е у нас от 2 години, и с течение на времето започнах да я мразя все повече и повече. Когато ми каже нещо, аз и отвръщам с някое от тези 3 неща: Курва, махай се, мърша. Абсолютно нищо друго не и казвам вече. Чакам да си отиде в Гърция и никога вече да не се върне. Нещо друго да питаш?

наистина ли си се вързал че е на 17 и и няма 8 клас?

От както съм създал профила си, не съм лъгал никого за нищо.