- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Смъртта като наслада
Творчеството ми е за лабилни личности, поемащи сатирата в умерени количествата, а сарказма в предозирани .
Ще ви покажа стилът, както и част от творчеството, което създавам.
---
Някои форми на изтезание са по-одобрителни, отколкото други.
Колкото е по-дълбок страхът, толкова повече емоции умират.
Ужасът, в истинския смисъл,не е пасивен, а активен.
Това е моментът, когато надеждата се превръща в отчаяние.
...Вкусът на нов ужас и смърт.
---
-Джо, мислиш ли, че Бог обича хората ?
-Направо е влюбен до безумие!
Не би писал сагата на този свят
така неуморно, ако не ги обичаше!
Сигурен съм, че работата му е много забавна
и я върши с удоволствие.
Бог обича човешките добродетели като смелост и надежда,
но също толкова обича и писъците, кръвта и страданието!
Иначе човешките вътрешности не биха били толкова интересни ?
Затова светът е пълен с Божията любов!
---
Да видим, Дерзайте.
щом има бог има и дявол не си го вметнал може да има място
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.