.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 6 от общо 6
  1. #1

    Главозамайващи въпроси

    Аз винаги съм била човек, който е искал да промени света по някакъв начин. Какъв никога не открих точно, но сега нещата се поразмазаха и потънах в дупка. Отидох на работа на 25 и 26 декември( лятната ми работа) и се почна депресията. На човек и огромни мечти за промяна и успехи, му се налага да се примири с факта, че най-вероятно ще е банкер по професия и ще трябва кротко да си живурка. Тогава видях и един статус: Разочарованието е като дребна шарка, трябв ад апреминеш през него още докато си млад.
    Така ли е наистина? Толкова ли е гадна действителността? Едно скучно ежедневие и това е. Оттогава вече не съм онази дама убедена,че трябва да гони кариера и трябва да е самостоятелна. Станах смирена( въпреки че още се раздирам отвътре, но вече по смирено) Искам семейство, за да живуркам без мечти. Ама това може ли да е приемливо ? Не знам. Какво беше вашето първо разочарование от действителността?

  2. #2
    Мега фен Аватара на DisappointedDreamer
    Регистриран на
    Oct 2011
    Град
    София, България
    Мнения
    11 114
    Мисля, че представата ти за 'успех' и 'щастие' е прекалено праволинейна.

  3. #3
    Мега фен Аватара на kalpazanka
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    пространството на Дисе
    Мнения
    15 777
    Животът е такъв, какъвто си го направиш!

    Чудиш се дали си бременна? Кажи:
    1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
    Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!

    Шофирай разумно- стигни жив!

  4. #4
    Мега фен Аватара на haritov
    Регистриран на
    Jan 2009
    Град
    системата дегоба
    Мнения
    13 345
    Цитирай Първоначално написано от NJ Виж мнението
    Аз винаги съм била човек, който е искал да промени света по някакъв начин. Какъв никога не открих точно, но сега нещата се поразмазаха и потънах в дупка. Отидох на работа на 25 и 26 декември( лятната ми работа) и се почна депресията. На човек и огромни мечти за промяна и успехи, му се налага да се примири с факта, че най-вероятно ще е банкер по професия и ще трябва кротко да си живурка. Тогава видях и един статус: Разочарованието е като дребна шарка, трябв ад апреминеш през него още докато си млад.
    Така ли е наистина? Толкова ли е гадна действителността? Едно скучно ежедневие и това е. Оттогава вече не съм онази дама убедена,че трябва да гони кариера и трябва да е самостоятелна. Станах смирена( въпреки че още се раздирам отвътре, но вече по смирено) Искам семейство, за да живуркам без мечти. Ама това може ли да е приемливо ? Не знам. Какво беше вашето първо разочарование от действителността?
    при мен беше жестокоста на хората но това не значи че съм я приел

    щастието не е нещо материално нещо като власт или уважение било то и кариера не си мисли че като ги постигнеш ще си щастлива
    ако говориш за пари те са средство за живот също като водата не ти купуват любов или здраве
    понякога просто виж как някои неща те карат да се усмихнеш бас ловя че не са едно или две
    било то някой виц среща с приятел или просто приятен разговор и тн сега си представи живота без тях
    сега можеш да определиш колко си нещастна или щастлива ето тези дребни неща са щастието
    мисля че си здрава нахранена облечена млада и живота е пред теб а живота носи много вълнения и изненади
    ще има моменти в които няма да спиш и такива които ще искаш да не свършват

    просто се радвай на дребните неща

    мен лично слоновете не ме хапят но комарите са ужасни
    В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.

  5. #5
    Голям фен Аватара на Seattle
    Регистриран на
    Aug 2009
    Град
    Seattle, WA
    Мнения
    807
    Защо имам чувството че си нямаш приятел който да те ядосва постоянно?
    Ежедневието е гадно нещо, но от него няма бягане, трябват пари за всичко тия дни. Номера е да си го разнообразяваш от време на време. Събота и неделя са си твои, ако не друго то излез пий 1 кафе с приятели. Покани ги вечерта на гости- хапване, пийване, лаф муабет. А, и още нещо: може би трябва да си намериш хоби

    Харитов, за комарите има решение, за слона обаче...

  6. #6
    anonymous990763
    Guest
    Търси приключение в живота, направи си екскурзия, запиши се на някакъв курс. Това ще те разведри

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си