- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Превръща се във фобия
Здравейте, тренирам отборен спорт, но постепенно се дистанцирахме със приятелките ми, които всъщност са ми и съотборнички. В спорта не съм особено добра, а се боя, че ставам все по-зле, защото вече нямам никакво желание да го правя. Не съм близка с момичетата, на състезания не постигам резултати и те затова не ме харесват. Всъщност всички са приятели на "можещите". Иска ми се да спра да тренирам, но тук идва проблема- НЕ МОГА. Уча в училище, в което е задължителен спорта- иначе трябва да напусна, а тук изкарвам добри оценки, учителите ме харесват. Определено съм една от най-добрите ученички В УЧИЛИЩЕТО.
Аз си знам, че не съм добра в спорта, резерва съм и когато треньора иска да ме пусне в игра, аз се притеснявам ужасно много, защото знам, че нищо няма да направя. До такава степен съм се наплашила, че на последното състезание се наложи да не играя, но наблюдавах мача. Когато треньора правеше смяна, аз настръхвах, мислейки си, че аз съм на това място и изпитвах ужасен страх. Казвах си "Спокойно, това не си ти, ти само наблюдаваш".
Остават ми още 3 години, останалите училища не ми допадат, а и все пак училището е по-важно. Какво да правя, нямам си на идея, но знам че вървя към депресия. Сега само като си помисля, че след няколко дни започваме да тренираме и.. не мога да ви обясня сякаш ми се свива корема, също както преди да тръгнем на състезание..чакам с нетърпение да се приберем.
Иска ми се да създам нови приятелства и дори тук да не се чувствам комфортно, да изляза с тях и да забравя за всичко, но с тези хора прекарвам сигурно 15 часа на ден. Как да намеря приятели и да се откъсна от този ужас.
Не мразиш ли тази част от себе си, която те възпира?!
Едно време с такива като тебе беше пълно
Бухват се във спортното и изкарват лесни 6- тици на гърба на тея дето зубкахме в по- качествените училища и после,
аааааайде 1ва се класирала в университета по бал с тия 6-ци по всичко от даскалото
Та въпросът ми е, защо влезе в спортното като не те бива. Все едно да не разбираш математика а пък да се буташ при инженерите
Завиждаш ли , load?
На кво да завижда? Че е влязла в спортното, щото няма къде другаде, а той е учил в (по-)престижно училище?![]()
спортът е безсмислен, а още по-безсмислено е да се занимаваш с него, ако не ти харесва
имаш два избора - или прекъсваш и се местиш в ново училище, където в най-лошия случай, в който не си намираш добри приятели в класа, поне не прекарваш по 16 часа на ден с подскачащи насам-натам маймуноподобни, които не понасяш, не ти се свива коремът, защото правиш това, което ненавиждаш, и имаш много повече време за себе си и за полезни хобита, или прекарваш следващите три години със свит стомах и без приятели, защото си нерешителна и те е страх да кажеш "искам да се преместя в друго училище". решението е твое
коментарите горе са излишни, load - браво, че си зубкал в смг-то по 30 часа на ден
права си това беше излишно да го казвам
То всяко е по- престижно от спортното
(който е в спортно сори , това си е мое мнение)
ахаха
И кое според теб са полезни хобита? Излежаване пред телевизора с дюнер в ръка?
Ако не ти харесва училището премести се. При теб проблема е по-скоро социален, от колкото заради самия спорт, с който се занимаваш. Ако си 10ти клас можеш да се преместиш единствено в непрофилирана паралелка, но пък поне социалните ни контакти може да се подобрят. И най-важното - преди да се преместиш си задай въпроса "дали проблемът не е в теб"? И ако е "как смяташ да се справиш с него?" Защото иначе ще си го пренесеш със себе си в новото даскало е нещата ще си продължат по сатро му.