Здравейте, тренирам отборен спорт, но постепенно се дистанцирахме със приятелките ми, които всъщност са ми и съотборнички. В спорта не съм особено добра, а се боя, че ставам все по-зле, защото вече нямам никакво желание да го правя. Не съм близка с момичетата, на състезания не постигам резултати и те затова не ме харесват. Всъщност всички са приятели на "можещите". Иска ми се да спра да тренирам, но тук идва проблема- НЕ МОГА. Уча в училище, в което е задължителен спорта- иначе трябва да напусна, а тук изкарвам добри оценки, учителите ме харесват. Определено съм една от най-добрите ученички В УЧИЛИЩЕТО.
Аз си знам, че не съм добра в спорта, резерва съм и когато треньора иска да ме пусне в игра, аз се притеснявам ужасно много, защото знам, че нищо няма да направя. До такава степен съм се наплашила, че на последното състезание се наложи да не играя, но наблюдавах мача. Когато треньора правеше смяна, аз настръхвах, мислейки си, че аз съм на това място и изпитвах ужасен страх. Казвах си "Спокойно, това не си ти, ти само наблюдаваш".
Остават ми още 3 години, останалите училища не ми допадат, а и все пак училището е по-важно. Какво да правя, нямам си на идея, но знам че вървя към депресия. Сега само като си помисля, че след няколко дни започваме да тренираме и.. не мога да ви обясня сякаш ми се свива корема, също както преди да тръгнем на състезание..чакам с нетърпение да се приберем.
Иска ми се да създам нови приятелства и дори тук да не се чувствам комфортно, да изляза с тях и да забравя за всичко, но с тези хора прекарвам сигурно 15 часа на ден. Как да намеря приятели и да се откъсна от този ужас.