Моя съвет едва ли ще ти хареса. Първо, хващаш и ръцете като посегне и стискаш максимално, удряш в отговор. В крайна сметка не ти е майка, а и не е свестен човек, така че - да не ти е гузно.
След това (или ако нямаш смелост за горното) събираш си багажа и отиваш при приятелят ти/някоя приятелка/в друг град на хотел (ако имаш пари). Ако няма къде да останеш за по дълъг период от време го правиш ден-два преди баща ти да се прибере, изкючваш си телефона за няколко дни и предупрерждаваш никой от приятелите ти да не те издава.
Аз препоръчвам варианта с хотел/мотел/стая под наем (за предпочитане на името на твой приятел, за който баща ти не е чувал или ако я стая под наем, може и да си кажеш името, те не се отчитат никъде). Ако все пак искаш да имаш връзка със света - приятеля ти (или някой пълнолетен) ти купува една сим карта (на ваучер - около 5-6лв)
Като искараш акъла на баща си по-този брутален начин - ще те вземе на сериозно, че не можеш да живееш с нея.
Щом се стига до удари нещата не са на добре или удряи и ти което не се препоръчва или говори с бащаси ако той не вземе мерки отиди при майка си ако имаш такава възможност или при някои роднина или приятел
Започни да си изграждаш собственото Аз. Излез от ролата на жертва и най-вече от чувството за вина.
Разбира се това не се прави толкова лесно. Един психолог би ти помогнал много.Но според мен повече би ти помогнал тренйор по бокс или друго бойно изкуство. Не за да се биеш , а за да преодолееш себе си.
Има много молитви и медитации.
Прелагам да започнеш да се обичаш.Явно досега никой не те разбирал.
Ако мога да помогна с нещо ми пиши,з-то малко ми е трудно да те осетя толкова бързо.
И ако искаш започни да ставаш рано и да посрещаш изгрева.
Мила ,, аз честно казано не виждам оправия на твойта ситуация, просто защото знам от опит , че с луд на глава не може да излезнеш. Едва ли и баща ти ще направи нещо , след като вярва на нея. Така , че ти препоръчвам да си намериш работа и да се изнесеш. Ще си спестиш много нерви , повярвай ми. Още повече , че след 1 год ще си пълнолетна и няма да има кой друг да ти помогне освен ти самата. Вземи се в ръце и не се оставяй на някаква вещица да ти скапе нервната система.
Здравей , Мими. Знам как се чувстваш. Аз съм минала през същото. Вече съм голяма , на 25 години съм , но белегът и спомените от гадното и държание още ми тежат. Не знам как да ти помогна , понеже не познавам мащехата ти , и нямам идея как би реагирала тя. Аз със моята бях цял живот в лоши отношения. В моментите , когато се държеше мило си мислех , че просто се преструва , за да стана уязвима и да ми нанесе следващия удар. Беше ужасно. Една вечер ме нападна , заради по малката ми сестра. Естествено нейна , биологична дъщеря. Със сестра ми се спречквахме много често , но главно заради напрежението , създадено от мащехата ми. Настройваше сестра ми срещу мен. Бяхме се скарали за нещо , не помня и аз за какво. Седнахме да вечеряме , но сестра ми не спря да се заяжда. Подразних се много и се развиках , да млъкне. След което мащехата ми , се развика от съседната стая , заплашвайки ме. Ядосах се , станах , взех си чинията и я оставих в мивката. Заявих , че нямам желание да се храня на една маса с подобно семейство. Баща ми през цялото време стоя безучастно. След минута , две мащехата ми връхлетя в кухнята , крещейки , и ругаейки ме. Посегна към мен , но не успя да ме удари. Хвана ме за яката на горнището с едната си ръка , а с другата ме блъскаше в хладилника. Отново посегна , да ме удари , но аз и се опълчих. Вдигнах ръка срещу нея. В този момент баща ми застана между мен и нея , и се развика. След тази случка мащехата ми не ми говореше 2 месеца. Но тъй като и аз не желаех , да общувам с нея , това не ми пречеше. След два месеца , когато ми проговори , не вярвах че е възможно , да е толкова мила. Знаех , че има нещо. Точно след седмица си показа рогата. Нахока ме и ме удари , защото съм си разменила дреха със приятелка. Дреха за която тя не е давала пари. Излязох с трясък за училище , обадих се на баща ми и му казах , че като се прибера си събирам багажа и отивам , да живея при баба на село. Той ми се опълчи , естествено. Но проведох разговор с него , иму обясних , че със или без неговата помощ , аз ще стигна до селото ми. Така се оттървах от нея , но не съвсем. Не спираше , да ми се меси в живота. Поне не , докато не отказа баща ми от мен. Спря да ми се обажда , да иска да се видим. Баща ми спря , да се интересува от мен. Та мила , не знам как да те посъветвам. Разказах ти всичко това , за да придобиеш някаква идея. Може би , ще ти помогне историята ми. Според мен , единственият начин е да и се опълчиш , и да и покажеш , че не си сополивата пикла , за която те мисли.
явно е жена демон или жена вамп
те са трудни за озапятване,но не и невъзможно
виж всеки ти е казал по нещочко вярно.
Важно е ти самата да самоопредлиш коя си и кое е редно да правят хората на твоята възраст.Когато намериш сили да се приемеш и застъпиш за себе си нещата ще потръгнат,Важното е да намериш вярата ,че си достоен за уважение човек.
Може някоя майка на твоя приятелка да се застъпи или учител.
МОГА ДА ТИ ПРЕПОРУЧАМ ДА СЛУШАШ ЕДИН КОУЧ ПО СКАЙП
ЗА ПОВЕЧЕ МИ ПИШИ НА ЛИЧНИМ
Разговаряй с баща си. В крайна сметка колкото и да я обича преди всичко ТИ си му дете и предполагам,че имаш моменти,в които не ти се вярва,но ТИ си най-важната за него.
Недей да кротуваш и да си седиш просто така-защитавай се. Покажи й че не ти е господарка и че това че е с баща ти е НЕЙН плюс,а не толкова ваш. Кажи на баща ти как се чувстваш и за ударите е добре да му кажеш.
Опитай се да поговориш и с нея и да разбереш какъв е проблема,но ако това не се получи директно премини към разговора с баща ти,ако той не вземе мерки-настоявай.
Отговор в тема
Първоначално написано от Ivon_Savova
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
