Не, че се самообвинявам, за някои неща съм си виновна, но далеч не за всичко.
За сега изяснихме нещата, аз си казах, каквото имам да казвам, той си каза каквото има да казва, доста дълго говорихме, анализирахме и всеки си призна грешките и недостатъците. Което е добре. Продължаваме заедно напред, ще видим дали ще се нагодим правилно един-спрямо друг. Според него с желание и в името на любовта ни, можем да се научим на малки компромиси и двамата, най-вече той, защото осъзнавал, че в повечето случаи скарванията ни са глупави и се драматизира, заради неговото поведение. Да видим ще се промени ли или не баш... Аз вече съм с едно на ум и той го усеща...